Център за еврейско-българско сътрудничество

Абрахам Наум Полак и приносът му в историята на еврейството

110  години от рождението на изследователя – историк

Преди 110 години на 2 септември в Очаков – малък град в Южна Украйна,  в обикновено еврейско семейство на бял свят идва бъдещият блестящ историк Абрахам Полак.  За бащата – Наум Поляк няма информация, а за останалото е повече от оскъдна. Знае се, че през 1923 година заедно с майка си Мириам Миндел Полак и по-големия  си брат Менаш  Абрахам заминава за Палестина. Установяват се в град Хайфа, където Абрахам  учи в  Hebrew Reali School.

Интерес към историята Абрахам Полак проявява още като малък. Той го води към студентската скамейка на Еврейския университет в Йерусалим. Като студент там от 1930 година започва да изучава библейската история. Пише и забележителни статии, като „Израел под властта на кръстоносците“, „Как беше изоставена земята на Израел“, „Националните малцинства в Ирак и новата арабска литература“ и др., които публикува във всекидневника „Davar”. През 1934 година вече е магистър по „Култура на исляма”, но продължава задълбочено да проучва еврейската история, арабската история, историята на хазарите. Същевременно работи по дисертацията си  „История на териториалните  отношения в Египет, Сирия и Израел през късното средновековие и в ново време“ и през 1936 година е удостоен с докторска степен. Изявява се и като полиглот – владее руски, турски, класически арабски, древноперсийски, латински… дори гръцки език. Безспорно, тези езици са от голямо значение за неговата работа с различни документални източници.

Всъщност, приносът на Абрахам Полак в историческата наука е многостранен. Изследователските му статии са публикувани в престижни чуждестранни издания. Получава солидна трибуна в парижкото списание списание Revue des Études Islamiques, а през 1937 година става член на Кралското азиатско общество в Лондон. Две години по-късно получава награда за своите изследвания върху феодализма в Близкия изток, публикувани в Лондон като монография за феодалните системи в Египет, Сирия, Палестина и Ливан и получили висока обществена оценка за своята значимост.

В аналите на световната история като най-забележителен и стойностен успех е определено изследването на Полак върху културата на хазарите. Задълбочената му работа по тази тема започва през 1941 година и достига обобщението си в книгата „Хазария: История на еврейското царство в Европа”. В нея Полак твърди, че хазарите са демографската основа на евреите, населявали Източна Европа през късното Средновековие, които по-късно са се превърнали в ашкеназко еврейство. За този труд Полак е удостоен с наградата  Bialik Prize for Jewish Thought.

Въпреки, че среща и противници, защото преобръща представите за произхода на евреите, книгата е сочена като труд с голяма историческа стойност. Тя хвърля нова светлина върху темата за царството на Хазарите и е важна за историята на евреите  и страната им.

Книгата е и новаторска, не само поради всеобхватния подход към въпроса за хазарите,  а защото за първи път са използвани ислямски източници. Тези източници по същество са неизвестни на изследователите на запад и са разкрити от Полак чрез неговата работа, основана на арабски, персийски и кюрдски автори. Той представя две важни, макар и противоречиви предположения – първото се отнася за произход, който не е от Близкия Изток за повечето източноевропейски евреи; второто – за възраждането на езика идиш в Крим, а не в Германия, както се смяташе преди.

Книгата за Хазария е публикувана само в три издания – през 1943 г., през 1944 г. и през 1951 г. с допълнение за произхода на езика идиш, също написано от Полак.

След смъртта му през 1970 година работата на Абрахам Полак постепенно изчезва от общественото внимание и книгата му „Хазария“ не е отпечатвана отново в Израел, въпреки че е цитирана в почти всяко голямо изследване за хазарите по света.

Първият превод на книгата му е публикуван през 2015 г. на полски език. За първи път тогава е написана биографита на историка  и е съставена пълна библиография на неговите книги и статии.

Полак оставя ярка следа в историческата наука и с други важни трудове,като: Геополитика на Израел и Близкия изток, Военноморският потенциал на арабските държави, Борбата за пътя към Йерусалим, Основаване на държавата Израел, Силите за сигурност в регион Юдея. За книгата си „Библията и националните социални движения“ през 1955 г. получава Kugel Award.

Източници: https://en.wikipedia.org/, http://cyclowiki.org/, https://wikimili.com

Свързани публикации

Дигитална книга

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

септември 2020
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930