Център за еврейско-българско сътрудничество

Алберт Пинкас – пионерът на българската забавна музика

Звукозаписната индустрия в България започва своя живот в началото на миналия век.  Сама по себе си историята й е интересна с постепенното усъвършенстване на технологията за производство на грамофонни плочи. У нас първите записи на местна музика са направени по инициатива на английската фирма “Gramophon Company”, която предпочита да задоволява пазарите в Ориента, Азия и на Балканите с изпълнения на местни оркестри и артисти. В периода 1903-1907 година такива записи са правени в София и Варна. През 1931 година е създадена  фирмата “Лифа рекорд”, за която може да се каже, че е в основата на звукозаписната ни индустрия. Нейният създател е евреинът Алберт Пинкас – композитор и шлагерен певец от 30-те години.

Роден е през 1897 г. в Русе /Русчук/.  Произхожда от богата еврейска фамилия Паскин. Роднина е на известния художник Жул Паскин. Още в ранна детска възраст родителите му го изпращат да се учи за равин в Духовната еврейска академия в Берлин.Но сърцето му е другаде – увлича се по популярната шлагерна музика, която е подходяща за топлия му тенор. В началото изпълнява популярни през 30-те години на 20 век песни в превод на български език. През 1928 година записва 14 песни от еврейския фолклор и това са единствените песни, записани от него не на български език. Заедно с десетки танга, фокстроти и валсове, румби и романси, записва  и единични образци,  свързани с латиноамерикански и афроамерикански музикални моди от това​​ време.

Алберт Пинкас пише повечето свои песни и превежда и аранжира чужди хитове. Изпълненията му стават изключително популярни и го превръщат в звезда на шлагерната музика. Много от песните му, изпълнени от Аспарух Лешников,  стават хитове в България след края на войната.

През 1930 година подписва договори с Лондон Рекорд и Колумбия и започва издаването на дълга поредица плочи, придобивайки изключителна популярност благодарение на своите хумористични текстове и красива поезия.

През 1931 година певецът основата звукозаписната фирма „Лифа рекорд“. Тя записва музика “на восък” в Берлин и Букурещ, а произвежда серийните звуконосители в София с две ръчни преси, по стара манифактурна технология. Поради бавния и трудоемък производствен процес тиражът е малък и плочите „Лифа рекорд“ са редки. Производството на фабриката на Пинкас обаче е много по-популярно под названието ,,Балкан”, както е преименувана  след одържавяването й през 1947 г.

Доказателство за голямата популярност на Алберт Пинкас  е, че през 1936 година новооснованата българска държавна лотария се спира именно на него за записването на рекламна плоча в Берлин.

Ето какво споделя Драган Тенев в книгата си „Тристахилядна София и аз между двете войни“:

Третата „звезда“ от света на забавната и танцовата музика, която навлезе в младия ми живот навремето, беше изключително популярният тогава Алберто Пинкас – композитор, певец, аранжор и най-накрая производител на грамофонни плочи. Когато поизраснах, научих, че неговият жизнен път е бил много интересен. Пинкас се оказа син на богата еврейска фамилия, която го изпратила след гимназията в Духовната еврейска академия в Берлин, за да се изучи за равин – както казваха софиянци. Ала нашенецът тръгнал по вариететата и оперетните театри на немската столица и тази работа толкова му харесала, че когато свършил академията, за ужас на своите родители им заявил, че ще става естраден певец. Благодарение на този му рязък „завой“ България можа да чуе по онова време в български превод и негово изпълнение, макар и записани в Германия, три от най-популярните шлагери на тогавашна Европа: „Рамона“, „Целувам ви ръка, мадам…“ и „О, дона Клара“, под чийто ритъм с еднакво удоволствие танцуваха английски валс и танго стари и млади.

Алберто Пинкас бе неуморим и благодарение на ентусиазма му и на неговата творческа упоритост моето поколение получи от него „Над Венеция свети сребролика луна…“, „Целувка ще получиш ти от мене за един само шоколад“, „Държавната лотария“ и много други приятни песнички, които момчетата и момичетата от нашето време все още си тананикат понякога…”

През 1941 година певецът е принуден да спре всякаква музикална дейност, защото е… евреин.  Същата година емигрира в Италия, където остава до края на живота си. Умира в Милано през 1967 година.

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=Z_OCgNUZ-bE, http://www.omda.bg/, http://pesnopoj.blog.bg/,  http://www.nationallibrary.bg/

Снимка: http://www.sephardicmusic.org/,  https://www.sandacite.bg/

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Ad
Ad

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

декември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031