Център за еврейско-българско сътрудничество

Алберт Пинкас – пионерът на българската забавна музика

Звукозаписната индустрия в България започва своя живот в началото на миналия век.  Сама по себе си историята й е интересна с постепенното усъвършенстване на технологията за производство на грамофонни плочи. У нас първите записи на местна музика са направени по инициатива на английската фирма “Gramophon Company”, която предпочита да задоволява пазарите в Ориента, Азия и на Балканите с изпълнения на местни оркестри и артисти. В периода 1903-1907 година такива записи са правени в София и Варна. През 1931 година е създадена  фирмата “Лифа рекорд”, за която може да се каже, че е в основата на звукозаписната ни индустрия. Нейният създател е евреинът Алберт Пинкас – композитор и шлагерен певец от 30-те години.

Роден е през 1897 г. в Русе /Русчук/.  Произхожда от богата еврейска фамилия Паскин. Роднина е на известния художник Жул Паскин. Още в ранна детска възраст родителите му го изпращат да се учи за равин в Духовната еврейска академия в Берлин.Но сърцето му е другаде – увлича се по популярната шлагерна музика, която е подходяща за топлия му тенор. В началото изпълнява популярни през 30-те години на 20 век песни в превод на български език. През 1928 година записва 14 песни от еврейския фолклор и това са единствените песни, записани от него не на български език. Заедно с десетки танга, фокстроти и валсове, румби и романси, записва  и единични образци,  свързани с латиноамерикански и афроамерикански музикални моди от това​​ време.

Алберт Пинкас пише повечето свои песни и превежда и аранжира чужди хитове. Изпълненията му стават изключително популярни и го превръщат в звезда на шлагерната музика. Много от песните му, изпълнени от Аспарух Лешников,  стават хитове в България след края на войната.

През 1930 година подписва договори с Лондон Рекорд и Колумбия и започва издаването на дълга поредица плочи, придобивайки изключителна популярност благодарение на своите хумористични текстове и красива поезия.

През 1931 година певецът основата звукозаписната фирма „Лифа рекорд“. Тя записва музика “на восък” в Берлин и Букурещ, а произвежда серийните звуконосители в София с две ръчни преси, по стара манифактурна технология. Поради бавния и трудоемък производствен процес тиражът е малък и плочите „Лифа рекорд“ са редки. Производството на фабриката на Пинкас обаче е много по-популярно под названието ,,Балкан”, както е преименувана  след одържавяването й през 1947 г.

Доказателство за голямата популярност на Алберт Пинкас  е, че през 1936 година новооснованата българска държавна лотария се спира именно на него за записването на рекламна плоча в Берлин.

Ето какво споделя Драган Тенев в книгата си „Тристахилядна София и аз между двете войни“:

Третата „звезда“ от света на забавната и танцовата музика, която навлезе в младия ми живот навремето, беше изключително популярният тогава Алберто Пинкас – композитор, певец, аранжор и най-накрая производител на грамофонни плочи. Когато поизраснах, научих, че неговият жизнен път е бил много интересен. Пинкас се оказа син на богата еврейска фамилия, която го изпратила след гимназията в Духовната еврейска академия в Берлин, за да се изучи за равин – както казваха софиянци. Ала нашенецът тръгнал по вариететата и оперетните театри на немската столица и тази работа толкова му харесала, че когато свършил академията, за ужас на своите родители им заявил, че ще става естраден певец. Благодарение на този му рязък „завой“ България можа да чуе по онова време в български превод и негово изпълнение, макар и записани в Германия, три от най-популярните шлагери на тогавашна Европа: „Рамона“, „Целувам ви ръка, мадам…“ и „О, дона Клара“, под чийто ритъм с еднакво удоволствие танцуваха английски валс и танго стари и млади.

Алберто Пинкас бе неуморим и благодарение на ентусиазма му и на неговата творческа упоритост моето поколение получи от него „Над Венеция свети сребролика луна…“, „Целувка ще получиш ти от мене за един само шоколад“, „Държавната лотария“ и много други приятни песнички, които момчетата и момичетата от нашето време все още си тананикат понякога…”

През 1941 година певецът е принуден да спре всякаква музикална дейност, защото е… евреин.  Същата година емигрира в Италия, където остава до края на живота си. Умира в Милано през 1967 година.

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=Z_OCgNUZ-bE, http://www.omda.bg/, http://pesnopoj.blog.bg/,  http://www.nationallibrary.bg/

Снимка: http://www.sephardicmusic.org/,  https://www.sandacite.bg/

Дигитална книга

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

август 2020
П В С Ч П С Н
« юли    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31