Център за еврейско-българско сътрудничество

Ане Франк-животът й през Втората световна война

Автор: Лилияна Георгиева

Кратка биография

Анелизе Мари Франк, позната още като Ане Франк е еврейско момиче, родено в Германия и прекарало значителна част от живота си в Нидерландия. Тя е родена на 12 юни 1929 година, в семейството на Едит и Ото Франк, в Франкфурт, Германия, където семейството на баща и живеело от поколения. Тя имала сестра, Маргот Бети Франк, която била с три и половина години по-голяма. Семейство Франк били либерални. Те не спазвали повечето традиции и обачаи, свързани с юдаизма. Те живеели в асимилирана общност от хора с различни религии. Едит Франк била по-набожният родител, докато Ото Франк се интересувал повече от научни постижения. Въпреки това, и двамата родители насърчавали Ане и сестра много да четат.

През 1933 година, след идването на Адолф Хитлер на власт като канцлер и последвалото въвеждане на  множество анти-еврейски мерки и ограничения, Ото Франк напуснал Франкфурт и емигрирал в Амстердам. Там той основал клон на немската компания „Оптека“ и отговарял за производството и разпространението на пектинови желиращи субстанции, използвани при направата на конфитьори и намерил жилище в Ривиеренбурт, квартал в Амстердам. През февруари 1934 година Едит, Марго и Ане също се преместили в Амстердам и били сред почти 300 000 евреи, избягали от Германия в периода 1934-1939 г..

Нов живот

След като се преместили в Амстердам, Ане и Марго били записано в държавно училище, където демонстрирали заложби в различни направления. Марго имала заложби в аритметиката, докато сестра и, имала дарба за писане. Ханели Гослар, приятел на Ане от детинство, си спомнял че още от ранна детска възраст, тя често писала, но отказвала да обсъжда или показва съдържанието на написаното от нея. Първоначално животът на семейство Франк бил безгрижен. Децата посещавали училище, Ото работил усилено и Едит се грижела за дома. Но това не продължило дълго. Когато заплахата от война в Европа се увеличила, Ане и семейството и се опитали да емигрират в Англия или Америка, но тези опити не били увенчани с успех. На 1 септември 1939 г., Гермаската армия нахлува в Полша.

Войната в Нидерландия

Известно време имало надежда, че Нидерландия няма да се включи във войната, но на 10 май 1940 г., германски войски нахлуват в страната. Само пет дни след това Холандия се предала и попаднала под германска окупация. Скоро последвало въвеждането на анти-еврейски регламенти. Евреите се допускали на все по-малко и по-малко места. Ане и Марго трябвало да посещават еврейско училище, а баща им загубил бизнеса си.Когато нов опит за емиграция в Америка се провалил, Ото и Едит решили да се скрият. Ото създал скривалище в задната част на своята фирма. Той направил това заедно със своя еврейския бизнес партньор Херман Ван Пелс и с помощта на своите сътрудници Виктор Кюглер и Йоханес Клейман.

Таен живот

На 12 юни 1942 г., Ане отпразнувала тринадесетия си рожден ден и родителите и подарили дневник, в който тя пишела за всичко, което преживявала и чувствала. На 5 юли 1942 г., Марго Франк получила уведомление да се яви в немски трудов лагер. На следващия ден семейството Франк се укрило. След една седмица към тях се присъединили и семейство Ван Пелс, а през ноември 1942 г. се укрило и осмо лице: зъболекарят Фриц Пфефер. Всички живеели в тайното скривалище повече от две години.

Докато се укривали те трябвало да бъдат много тихи и прекарвали времето си толкова добре, колкото могли. Също така били подпомогвани от различни служители, работели някога в амстердамският клон на „Оптека“: Йоханес Клейман, Виктор Кюглер, Миеп Джиес и съпруга и Ян, като и Вер Воскуийл и баща му Йоханес Воскуийл-тогавашният управител на фабриката. Тези помощници не само осигурявали храна, дрехи и книги, но били и контакта на групата с външният свят.

Депортация в лагерите на смъртта

На 4 август 1944 г. всички от групата са арестувани, включително и помощниците им Йоханес Клейман и Виктор Кюглер. След това били откарани в транзитният лагер Вестербург, откъдете били депортирани в Аушвиц. Непосредствено след ареста си Миеп Джиес и Вер Воскуийл спасили дневника на Ане, който бил останал в тайната стая. Въпреки безбройните разследвания, никога не станало ясно как точно е било открито скривалището.

В концентрационния лагер в Аушвиц, Ане се озовала в една и съща барака с майка си и сестра си. По-късно Ане и Марго били отведени в лагера Берген-Белсен. През ранната 1945 г. в лагера избухнала тифна епидемия, погубила почти 17 000 живота. Освен тази епидемия в лагера вилнеели и много други болести. Поради тези ужасни условия, не е било възможно да се определи с точност как и кога е загинала Ане Франк.

По-късно с помощта на свидетелски разкази, се разбрало че Ане починала няколко дни след сестра си. Точните дати на смъртта не били отбелязани никъде. Дълго време се смятало, че смъртта им е настъпила само няколко седмици преди британските войници да освободят лагера на 15 април 1945 г., но изследвания проведени през 2015 г. показват, че те най-вероятно са починали още през февруари 1945 г. След освобождаването, лагерът бил изгорен в опит да предотврати по-нататъшното разпространение на болестти; сестрите Франк били погребани в масов гроб на неизвестно място. От всички депортирани, Ото Франк бил единственият оцелял.

Дневник-най добрият приятел на едно момиче

Малко преди да се укрие, Ане получила дневник за тринадесетият си рожден ден. Тя започнала да пише веднага и докато се криела, тя пишела за събитията в тайната стая и за себе си. Дневникът бил също така и най-добрият и приятел. Ане също пишела кратки разкази и събирала цитати от други писатели в своята „Книга на красивите изречения“.

Когато холандският министър на образованието в изгнание в Лондон призовал по британското радио, хората да водят дневници, Ане решила да редактира дневника си и да създаде роман, наречен „Тайното скривалище“. Тя започнала да пренаписва всичко, но била открита и арестувана, преди да завърши романа си

Десет факти за „Дневникът на едно младо момиче“

  1. „Дневникът“, който Ане получила за тринадесетият си рожден ден, всъщност бил книга за събиране на автографи. По-късно решила да го превърне в дневник.
  2. Ане написала по-голямата част от дневника си под формата на писма до лице с името „Кити“. До ден днешен не се знае до кой точно били адресирани тези писма.
  3. Ане и семейството и са открити, след като били предадени от някой – неизвестен и до днес, който знаел къде точно се криели.
  4. Ане умира в концентрационния лагер Берген-Белсен, но не в газовите камери.
  5. От осемте души, които се укривали в скривалището Ане, сестра и, нейните родители, семейство Ван Пелс и Фриц Пфефер – само един оцелял. Това бил Ото Франк.
  6. Дневника на Ане бил даден на баща и от Миеп Джиес.
  7. Ако Миеп Джиес била погледнала съдържанието на дневника, никога нямаше да можем да прочетем най-съкровените мисли и чувства на Ане. Джиес по-късно казала, че ако е знаела какво точно съдържа дневника, е щяла да го унищожи, защото в него били описани всички, които помогнали на семейство Франк да се укрие. Ото Франк най-накрая я убедил да го прочете, когато дневника бил повторно отпечатан.
  8. „Дневникът на едно младо момиче“ често попада в списъка на спорните книги, но не по причини, които бихте могли да си представите. Има пасажи в дневника, в които Ане изразява любопитството към анатомията си – нещо абсолютно нормално за едно момиче в тийнейджърските си години. В действителност, пасажите са по-скоро с хумористичен характер.
  9. И това дори не е най-глупавата причина поради която, хората се опитат да забранят книгата да се изучава в училищата. През 1983 г., училище в Алабама се опитало да я забрани просто защото била „истински съкратена“.
  10. Някои хора, най-вече отричащите Холокоста, смятали че дневникът на Ане Франк бил фалшив. В усилията си да опровергаят тези твърдения, написаното било анализирано за почерк, лепило и методи за свързване, както и за типовете мастило и хартия. Станало ясно, че всички тези неща били произведени преди 40 години на XX век, и не било намерено нищо, което дори малко да подкрепи твърденията, че дневникът бил фалшификат.

Десетте най-красиви цитата от „Дневникът на едно младо момиче“

  1. „Писането в дневник е наистина странно изживяване за някой като мен. Не само защото никога не съм писала нищо преди това, но и защото ми се струва, че по-късно нито аз, нито някой друг няма да се интересува от размишленията на едно тринадесетгодишно момиче. Е, няма значение. Въпреки това ще продължа да пиша.“
  2. „Колко е прекрасно, че никой не трябва да чака дори миг, преди да започне да усъвършенства света.“
  3. „Знам какво искам, имам цел, мнение, имам религия и любов. Нека да бъда себе си и тогава ще съм доволна. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много смелост.“
  4. „Не ни е позволено да имаме мнение. Хората могат да ви кажат да държите устата си затворена, но това не бива да ви спира да имате собственото мнение. Дори ако хората все още са много млади, те не трябва да бъдат възпрепятствани да казват какво мислят.“
  5. „Жените също трябва да бъдат уважавани! Общо казано, мъжете се държат с голяма почит във всички части на света, така че защо жените не трябва да имат своя дял? Войниците и военните герои са почитани, изследователите получават безсмъртна слава, мъчениците са почитани, но колко много хора гледат и на жените като на тези хора?“
  6. „Всеки има в себе си част от добрата новина. Добрата новина е, че не знаете колко велик можете да бъдете! Колко можете да обичате! Какво можете да постигнете! И какъв е вашият потенциал!“
  7. „Трудно е във времена като тези: в нас се издигат идеали, мечти и скъпи надежди, само за да бъдат смазани от мрачната реалност. Чудя се, как не съм изоставила всичките си идеали, те изглеждат толкова абсурдни и непрактични. Все пак се придържам към тях, защото все още вярвам, че въпреки всичко, дълбоко в себе си хората наистина са добри.“
  8. „Това, което се е случило, не може да бъде отменено, но можем да предотвратим то отново да се случи.“
  9. „Не мисля за цялата мизерия, а за красотата, която въпреки това си остава непокътната.“
  10. „Който е щастлив, ще направи и другите около него щастливи.“

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Ad

Архив

Календар

септември 2018
П В С Ч П С Н
« авг.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930