Център за еврейско-българско сътрудничество

Българинът, който стана легенда за Белгия

Животът на Тодор Ангелов- Божаната – синоним на саможертва за свобода и справедливост

Тодор Ангелов- Божаната. Не са много хората, които знаят кой е той, още повече какъв човек е бил и защо трябва да се знае това. Родният Кюстендил пази паметта за неговото дело и го показва с паметника, който е изграден там. Но костите на този достоен българин са в Белгия. И именно това е държавата, която оказва най-голямата почит за участието му в съпротивата в окупирана Белгия и ролята му за спасяване на хиляди белгийски евреи от хватката на Хитлер.

75 години след края на Втората световна война името на Тодор Ангелов е истински синоним на героизъм и саможертва. Архивите говорят, но ако достатъчно хора не чуват техния глас, той ще заглъхне.

Видната българска писателка Свобода Бъчварова си поставя нелеката задача да подреди пъзела на житейския път на Тодор Ангелов – нейният баща. Но не само заради роднинството тя проучва историческите събития и участието на Тодор Ангелов в тях, издирва хора, които могат да разкажат за него, рови се в различни документи… А и защото думата „революционер”, какъвто е нейния баща, е създадена от самата епоха. Извън контекста на времето трудно може да се определи чие поведение е достойно за подражание. Разказвайки живота на своя баща, Свобода Бъчварова прави панорама на този период от човешката история, без която отделната личност не би била правдива и цялостна.

Документалният роман „По особено мъчителен начин”, в който се запознаваме с Тодор Ангелов и неговата житейска сага, е в три обемисти тома.  Няма как книгата да се преразкаже, а и не е нужно – тя е написана, за да бъде прочетена.

Затова само щрихираме ключовите моменти от биографията на Тодор Ангелов – човекът, чиито живот може да е  вдъхновител и за съвременните разказвачи.

Роден на 12 януари 1900 г. в Кюстендил, в семейството на тъкачка и зидар– бежанци от Македония. Още като гимназист Тодор изпъква с изявите си – играе в самодейния театър, пее, включва се в различни младежки инициативи, в това число и политически, бунтовническата му природа го води до първата му идейна любов-  анархизма. Ожесточението расте на фона на най-необяснимата от човешките лудости – войната. Тодор  и негов съученик пишат про­тестни писма до фронта,  разлепват позиви срещу войната и карикатури на тило­вите „герои”. Той е и сред водещите на ученическата стачка от 1919 г. в осмите класове на Кюстендилската мъжка гимназия. След завършване на гимназия става нередовен учител в с. Пчелинци. И първото, което прави, е да научи децата на Ботевите песни. Участието му в първомайска манифестация това води до уволнение.  Крие се, за да не го вземат в армията, но го откриват и го пращат трудовак. И там бунтарската му природа го зове. След окървавен митинг и масови арести срещу наредба за обезоръжаване на населението по силата на Ньойския договор, Тодор известно време се укрива, а после се установява в Горна Джумая. Намира своя среда сред комунисти, прогресивни земеделци, ВМРО… Участва в чети, включва се в създаването на Единния фронт. Любовта и женитбата му са съпроводени с гонения, арести и побои… Стремежът му към свобода дава и името на дъщеря му – Свобода идва на бял свят на 11 януари 1925 година. Животът е неимоверно труден и след нов арест и малтретиране решението е бягство зад граница. Да заминат за Австрия им помага бившия директор на Самоковския американски колеж – пасторът  Маркъм, който има печатница в София.

Следва емигрантски живот в Австрия, Франция, Белгия…  Тодор все по-дейно, все по-рисковано и все по- безкомпромисно се включва в революционните борби на обезправените.

Става член на Бел­гийската комунистическа партия и секретар на българската група политически емигранти. Събират се помощи, разпростра­няват се вестници, посрещат се емигранти, устройват се чествания… Цялата дейност е подчинена на разобли­чаването на нарастващия фашизъм в България и Европа. През 1930 г. по случай сватбата на цар Борис Трети се дава амнистия на жените- емигрантки. Така Александра със шестгодишната Свобода се завръщат в България. Смъртната присъда на Тодор обаче е в сила и той е принуден да остане. Още на следващия ден е екстрадиран в Люксембург. Когато се завръща в Брюксел, се отдава изцяло на политическа дейност,оставил всякаква надежда за лично щастие. Преминава през Испанската гражданска война, ранен е в сражение, сам той се грижи за ранени интербригадисти. Отново идва френски период, предимно в лагери. В края на юли 1939 г. е освободен и отново заминава за Белгия. На 10 май 1940 г.германските войски връхлитат върху Белгия… Тодор разбира – неговата Голгота започва. Включва се в Главния щаб на Белгийската съпротива. Докато чака отговор на молбата си за завръщане в България, той продължава своята антифа­шистка дейност – саботажни акции главно на енергийните из­точници за Вермахта, разпространение на нелегалния печат, вербуване на хора, снабдяване с оръжие и експлозиви, събиране на помощи за пострадалите… Научава за нацистка хайка срещу емигранти, най-вече евреи.  Започва трескава дейност по настаняване на еврейски деца от семейства, белязани за депортиране, в белгийски семейства по най-различни места на окупираната страна. Колко деца е спасил – никой точно не знае, знае се за  12 спасени лично от него. 

Нелегалната борба, особено срещу фашистката машина за унищожение е много по-невероятна и от най-завладяващия приключенски роман. Но не е роман, а действителност, в която има и предизвикателства пред изобретателността, дебнещи опасности, предателства… Така една от срещите на Тодор се оказва последна – хайката на нацистите успява и той е заловен. Лагерът Бреендонк е изпитание за физическа и психическа поносимост на мъчения. Не се пречупва. На 30 ноември 1943 г. Тодор Ангелов,  вързан на стълба за разстрел, се прощава с живота, пеейки на български.

След войната Кралство Белгия посмъртно произвежда Тодор Ангелов в чин полковник от белгийската партизанска армия, обявява го за „Национален герой на Кралство Белгия” и „Герой на белгийската съпротива”. Награден е с най-високия кралски орден на страната „Кавалер на Ордена на Леополд с палми”, още с „Военен кръст с палми”, Медал на Съпротивата и Възпоменателен медал 1940-1945.

На 30 ноември 1982 г., с участието на българското посолство в Белгия, е открит негов паметник в Брюксел, Schaerbeek, avenue Raymond Foucart, площада срещу училище №17  в квартала, където той живее дълго време. Винаги на този ден  белгийските ветерани от войните отдават почит на българина от Кюстендил, избрал Белгия, за да воюва срещу нацистите. 

Десет години по-късно излиза книгата „От червеното знаме до трикольора”  на  Жозе Готович, в която има пасажи за дейността на групите на Тодор Ангелов.

През 2007 година в Белгия е издадена и книгата „Otages de la terreur nazie“ („Заложници на нацисткия терор“) на проф. Максим Стайнберг и Жозе Готович, член на Белгийската кралска академия, посветена специално на Тодор Ангелов и неговата група. Издадена е от Еврейския музей на депортацията и съпротивата в Мехелен.

В България Тодор Ангелов  е награден посмъртно с два ордена „Народна свобода – 1941/1944 г. първа степен. 

В центъра на Кюстендил през 1982 година е открит паметник на Тодор Ангелов – Божаната. Оцелелите антифашисти – негови съратници от Белгия изпращат урна с пръст от белгийската крепостта “Бреендонк”, където е неговото лобно място. Днес тази пръст е смесена с българската пръст под паметника

През 1998 г. посмъртно Тодор Ангелов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“. На негово име е назована и улица.

От юни 1999 г. работи и учредената Международна фондация на името на Тодор Ангелов – Божаната. Фондацията си поставя за цел пропагандиране живота и революционния му подвиг, разкриване на високохуманните идеали в името на които живя и загина той.

И все пак  – тритомникът на дъщеря му Свобода е най-достоверния разказ за това как е живял, в какво е вярвал, защо е нужно да го помним… Затова – нека разгърнем страниците на „По особено мъчителен начин” и се запознаем с един от големите българи! И тихо да сведем глави…

 

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031