Център за еврейско-българско сътрудничество

ВАСИЛИ ИВАНОВИЧ ИВАНОВ

Васили Иванович Иванов е роден е на 13 януари 1896 година. Той е българин по произход, но живее в Одеса. През 1930 г. се оженва за Сара Теплич, еврейска вдовица. Дъщерите й от първия брак – Женя, Шейва и Фира са тинейджърки и са привързани към втория си баща. Наричат го „татко . През 1932 г. им се ражда дъщеря — Ала. Три години по-късно ги сполетява нещастие – 11- годишната Фира е убита при инцидент. Сара се разболява от мъка, губи работата си, изпада в депресия. Грижата да семейството изцяло пада на плещите на Васили.

В навечерието на войната между СССР и нацистка Германия по-големите дъщери на Сара вече са женени. Женя има двама малки сина, а Шейва е бременна с първото си дете. Васили и семейството му все още живеят в Одеса, в помещения на фабриката, където Васили работи като мениджър производство. Той е отговорен за активите на завода и по тази причина не може да евакуира семейството си на изток във времето.

Германските и румънските войски влизат в Одеса на 16 октомври 1941 г. На 21 октомври Женя, съпругът й и бебето Марик са изведени и конвоирани, заедно с други евреи, по посока на пристанището. Там са убити в складовете. Случило се е по-големият, двегодишен син на Женя да е при баба си в този момент и по този начин е оцелял от клането.

В опит да спаси семейството си Васили се премества в дома на сестра си Надя. През следващите 6 месеца той полага огромни усилия за прикриване на Сара, Шейва, Алла, Фима и новородената Дина, дъщеря на Шейва. Когато вече е възможно да остане при Надя, Василий прехвърля Шейва и бебето й в село Кубанка, където братовчед му Фьодор Серяк ги посреща. За останалите открива празна къща в село Протопоповка, която ремонтира и обновява. Те водят там спокоен живот няколко месеца, докато един ден се появяват румънски жандармеристи. Хващат Сара и започват да я бият. Васили се втурва да защити съпругата си от побоя. Те, доволни от това, което са направили и от златния пръстен, който са взели, му казват да подготви пари за следващото им посещение.

Малко след това семейството бяга обратно в Одеса. До април 1944 г. Васили и неговите роднини крият Сара и децата с риск за живота си. След края на войната спасителят приема Фима, който е останал сирак, както и Дина, дъщеря на  Шейва. Преживяното оказва влияние върху здравето на Сара и тя умира рано — през 50-те години. Дъщеря му Ала и доведената му дъщеря Дина заминават за Израел. Васили Иванов умира през 1973 год. в Одеса.

На 17 юни 2007 г. Световният мемориален център на Холокоста ЯД ВАШЕМ присъжда на Васили Иванович Иванов титлата „Праведник на света”.

Свързани публикации

Дигитална книга

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

ноември 2020
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30