Център за еврейско-българско сътрудничество

Германия се съгласява да отвори архива на Холокоста

В контекста на драматична промяна на политиката Германия обяви във вторник, че ще работи за отварянето на огромните архиви на Холокоста, съхранявани в малко централно немско село. Около 17 милиона индивидуални съдби скоро могат да бъдат достъпни за историците и обществеността.

В продължение на години САЩ, Франция, Полша и редица други държави се опитват да убедят Германия да даде съгласието си за отварянето на така наречените „Архиви на Холокоста“, съхранявани в северно-централния немски град Бад Аролзен. Позовавайки се на опасения за неприкосновеността на личния живот и страховете от съдебни дела обаче, германското правителство последователно отказвa.
От 30 до 50 милиона документи, събрани от нацистите по време на Втората световна война и очертаващи личните съдби на 17 милиона жертви на Холокоста, останаха извън границите на учените и историците.
Но във вторник Германия промени мнението си. На пресконференция в Музея на Холокоста в САЩ германският министър на правосъдието Брижит Зиприс съобщи, че Берлин ще работи с Вашингтон, за да направи архивите публични. Няколко подробности остават да бъдат разяснени, но Зиприс заяви, че процесът не трябва да отнеме повече от шест месеца.

„Все още имаме да преговаряме“, обяви  специалният пратеник на САЩ по въпросите на Холокоста Едуард Б. О’Донъл пред Асошиейтед прес. „Нашата цел е да постигнем споразумение възможно най-скоро.“

Щателни нацистки записки

Първото препятствие се появява в средата на май. Архивът е под надзора на 11-членна група (Германия, САЩ, Италия, Полша, Франция, Белгия, Великобритания, Гърция, Израел, Люксембург и Холандия), която се събира ежегодно, за да обсъжда въпроси, свързани с администрирането на архива. Всички решения, взети относно огромния брой документи, трябва да бъдат единодушни. През 1998 г. групата решава да отвори архива, но има малък напредък към постигането на тази цел. Германия често е страната, която поставя крака си върху спирачките, твърди Удо Йост, говорител на Международната проследяваща служба, който е натоварен с администрирането на архива. В миналото файловете били предоставени за ползване от Международната проследяваща служба, работеща съвместно с Международния червен кръст, която да помогне на хората да проследят изселени роднини, които нацистите са изпратили в концентрационни лагери или са били използвани като роби. Но тази работа е приключила и някои членове, включително САЩ, твърдят, че достъпът трябва да бъде отворен за изследователи и частни граждани.

Правейки  записките публични, много оцелели от Холокоста и семействата на жертвите ще могат да получат по-ясна представа за случилото се с техните близки.

Нацистите били прецизни пазители на архиви и документирали съдбите на много от своите жертви. Историците се надяват, че като научат повече за отделните съдби, ще изплува по-ярък образ и на самия  Холокост. 

„Ние определено ще можем да научим повече за отделните случаи“, каза Йост пред SPIEGEL ONLINE. „Дали това ще доведе до напълно различен поглед към Холокоста, не знам това. Историята определено няма как да бъде пренаписана.“

Всъщност мнозина се надяват, че ще се направи точно обратното. Позовавайки се на засилващия се антисемитизъм, директорът на Американския Холокост музей Сара Блумфийлд заяви, че евентуалното отваряне на архива не може да стане в по-подходящ момент. Историкът Фредерик Тейлър, британският автор на „Дрезден: Вторник, 13 февруари 1945 г.“, който в момента работи по нова книга за Берлинската стена, казва, че материалът, съхраняван в архива, не само ще позволи „милионите индивидуални трагедии, които съставляват Холокоста, да бъдат записани правилно и с уважение „, но също така може да потисне широко разпространения вирус на отричането на Холокоста.

Гвоздей в ковчега на отричането на Холокост

Отварянето на архивите „ще помогне на истинските изследователи и ще действа в неблагоприятна посока на онези, които се отнасят към Холокоста, сякаш това е огромна, недокументирана фантазия, създадена след 1945 г.“, пише Тейлър в имейл до SPIEGEL ONLINE. „Всяка истинска и лична история, всяка твърдо документирана съдба, представлява малък гвоздей в ковчега на отричането на Холокоста“.

Напрежението за отваряне на архива нарасна през последните години и в редица медийни репортажи, включително февруарската история в „Ню Йорк Таймс“, която обвини германското правителство, че блокира отварянето на архивите и постави Германия в редиците на лошите.
Берлин силно отрече твърденията на „Таймс“ и отново изрази опасения за личната неприкосновеност на лицата, чиито съдби са заведени в 25 километровите документи. Берлин също отбеляза, че „Споразуменията от Бон“, подписани през 1955 г. и осигуряващи правната рамка за администрирането на архива, трябва да бъдат поправени, преди нещо да бъде направено.

Немският обрат по въпроса е от особен интерес за историците, които отдавна се борят с ограничителните закони за неприкосновеността на личния живот на Германия. Откриването на архива, каза Тейлър, дава „освежаващо доказателство за нов прагматизъм в отношението на Германия към неговото минало. Законите за неприкосновеността на личния живот в Германия в най-добрия случай са малко преувеличени, а в най-лошия случай, са напълно обструктивни“.

Превод от www.spiegel.de

Снимка: www.matzav.com

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

VI Национален литературен конкурс

Ad

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Архив

Календар

декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31