Център за еврейско-българско сътрудничество

Да живее Агата Кристи

Разказ от Елиана Митова – писател, журналист

Бяхме четири.  Журналистка, лекарка, учителка и аз, адвокатката. Свързваше ни дълго приятелство. И много приятни спомени. Седяхме в уютно заведение след богата вечеря и си говорехме за нещата от живота. Изведнъж сервитьорът застана пред масата ни с бутилка шампанско в кофичка с лед и каза:

  • За вас, от масата пред зелената завеса! – и някак тържествено отвори бутилката и ни наля от пенливата течност.

В заведението се пушеше. Първоначално не можах много добре да видя двойката  на посочената маса, но после ги познах, усмихнах се, станах и направих знак на благодарност за вниманието.  Те също се засмяха и сърдечно ми махнаха с ръка. Забелязах, че и трите ми приятелки въпросително ме гледат.

  • Бас държа, че това са твои клиенти – каза Елена Алшех, чудесна лекарка от еврейски произход. Току що се бе върнала от Тел Авив, където бе минала кратка специализация по коремна хирургия.  Носеше ни кръстчета от Божи гроб, а ние се радвахме и бързо сиги окачихме.  
  • Да, може така да се каже, Елена, мои клиенти са, въпреки, че работата ми с тях се сведе само до една справка. Но този случай е един от моите бисери в практиката ми. – отговорих аз.

Познавах много добре и трите ми приятелки и знаех, че любопитството вече ги гложде. Затова веднага започнах да разказвам:

  • Петък следобед не ходя в кантората, но защо този ден отидох, сама не зная.  Просто нещо ме теглеше натам. Уж излязох на пазар, а се озовах на работното ми място.  Пред заключената врата ме чакаха те, двамата, които сега седят на съседната маса.  Бяха непознати за мен, защото моите клиенти знаеха, че в петък следобед не могат да ме намерят и не ме търсеха. Поканих ги да влязат и ще от първите думи разбрах, че имам работа с изключително  интелигентни хора. Разговорът ни тръгна някак леко, а преди да ми кажат защо са дошли поговорихме за съвсем други неща. После мъжът ми обясни какво ги води при мен. Не точно при мен, защото те, разхождайки се, спрели пред моята кантора. Без да ме познават. Прочели името ми и зачакали.  „Имам, или по-скоро имах колежка, с която работим десет години в едно ведомство. Прекрасен човек, трудолюбива, възпитана. Преди време, доста смутена, тя ме помоли да и дам 1 500 лева назаем. Каза, че до три месеца ще ми ги върне – започна да разказва мъжът, а аз кимах насреща му. – Не се поколебах, изтеглих от влога си парите и и и ги дадох.  Не поисках разписка, защото й вярвах, но тя настоя да има и разписка и сама я написа и подписа. Разбира се, като се прибрах, казах на жена ми какво съм направил, а тя одобри  постъпката ми. – И погледна към съпругата си, която кимна в знак на съгласие. А после продължи:  „Двадесет дни по-късно моята колежка загина трагично при автомобилна катастрофа. Починала на място. Бяхме потресени. В онзи момент не помислих дори за парите, които тя ми дължеше.  След два месеца обаче си спомних,че колежката ми има брат, единствен нейн наследник.  Написах му писмо, а в плика сложих копие от разписката, подписана от сестра му.  Помолих го да ми върне парите. Знаех, че покойната остави на брат си тристаен апартамент в центъра на София. Тя нямаше нито семейство, нито други роднини.”   

Човекът замълча, аз се намесих:

  • И братът ли е така почтен като Вашата колежка, за която ми говорите?
  • Не,за съжаление, не! Той ми написа писмо, с което обясни че не може да поеме дълговете на покойната си сестра. Ако желая, да съм се обърнел към съда. Останах неприятно изненадан, обсъдихме въпроса с жена ми и се обърнахме за помощ към Ваш колега….
  • Познавам ли го? – попитах аз.

Той спомена името на колегата и аз двойно повече се учудих, че са дошли при мен. Ставаше дума за един от най-добрите столични адвокати.

  • По-добър адвокат от колегата надали ще намерите! – казах аз. – Не виждам с какво бих могла да ви помогна?
  • О, ние го преценихме, Вие казвате истината. Но нещата се развиха много зле. Колегата Ви няма никаква вина, не се оплакваме от него. Ако желаете да ни изслушате по-нататък…- помоли мъжът.

Стана ми още по-интересно. Ние, адвокатите,  работим с хора от плът и кръв. Затова, без дори да искаме, с течение на времето ставаме много добри  психолози. Разбирах, че тези хора просто имат нужда някой да ги изслуша. По непонятна за мен причина те са загубили или ще загубят делото и в отчаянието си искат да поговорят с някого. За да им олекне.

  • Моля, разказвайте, ще ви изслушам, имам много време – казах аз.

Мъжът въздъхна с облекчение и продължи:

  • Нашият адвокат одобри напълно написаната разписка и заведе дело в съда срещу брата на моята колежка. В първото заседание обаче братът не се яви, а неговият адвокат представи отказ от наследство. Представете си! Нашият адвокат не се смути, а поиска да се отложи делото, като заяви, че щял да представи доказателства, че ответникът бил получавал наеми от този апартамент и че бил приел наследството, преди на направи този отказ. Според нашия адвокат този отказ ставал недействителен. Аз, разбира се, нищо не разбрах от цялото това изказване. За какви наеми говореше адвокатът? И за какво приемане на наследство?
  • Нали ви казвам, той е изключителен адвокат и е съобразил на момента как да постъпи Само ако поиска такива доказателства, той би могъл да  отложи делото, което е и направил. Сигурно се е надявал да докаже, че действително има налице приемане на наследството. Това е била единствената му възможност, за да отложи делото. На негово място много други колеги щяха просто да капитулират, да вдигнат ръце – защото при отказ от наследство естествено не можеш да търсиш от наследника никакви задължения.
  • Така е! – въздъхна мъжът. – После нашият адвокат ми обясни защо е постъпил така и ми нареди да проверя дали апартаментът се дава под наем и да направя някои други справки.  Потрудих се, но се оказа, че в апартамента няма никакви наематели. Празен е. Не можем да докажем, че е налице приемане на наследство от страна на брата на моята колежка. Делото е насрочено за понеделник, ние сигурно ще го изгубим… Аз трябва да се простя с тези 1500 лева, но здраве да е… – с горчивина каза мъжът.

Уж го слушах, а мислите ми започнаха да бягат в съвсем друга посока. Минаваха ми през главата стотиците прочетени страници от романите на Агата Кристи. Защо тази велика авторка изведнъж нахлу в главата ми? Обичах я, четях я с увлечение. Може би защото в цялата история, която бях чула преди малко, нещо не пасваше. Нещо липсваше от нея, или по-скоро не липсваше, а ние не можехме да го видим. Трябваше да кажа нещо, сама да чуя гласа си и аз заговорих:

  • Чакайте да помислим малко, нещо ме мъчи във вашата история. Първо, защо аз съм тук, като в петък следобед не работя, защо и вие спряхте пред моята кантора и ме изчакахте, та вие въобще не ме познавате? Имате най-добрия адвокат в София, а идвате при мен, непознатата. Защо?  И кажете защо този мъж, този брат прави отказ от наследство, лишава се от тристаен апартамент в центъра на София?  Нелепо е! Има нещо,  но какво? Ако имахме убийство и труп, щях да си послужа с изпитаните методи на героите на Агата Кристи, но ние нямаме убийство – продължих да разсъждавам аз.
  • Как да нямаме труп, имаме! Нали моята колежка загина. Тя не беше умишлено убита, но все пак загина, имаме труп… – каза мъжът.
  • Загинала е поради немарливостта на някой тарикат, който се е опитал да задмине друг тарикат на пътя. Или поради прекалена употреба на алкохол от страна на шофьора. Имаме труп, но знаем кой е убиецът, знаем, че нямаме налице умишлено убийство.  Коя е втората жертва? Това сте Вие. Но Вие не сте убит, слава Богу, ощетен сте с 1500 лева. Чудя се откъде да тръгнем?  Как го казваше Агата Кристи – за да открием убиеца, трябва да знаем нещо за характера на самата жертва.  Ние не търсим потенциалния убиец, но търсим истината, причината, която е накарала този брат да направи отказ от наследство, да се лиши от тристаен апартамент … Ще тръгнем от първата жертва! Разкажете ми, моля ви се, нещо повече за Вашата колежка! Нещо за живота и, за самата нея!
  • Тя беше един много положителен човек – продължи моят събеседник в отговор на въпроса ми. – Както Ви казах, нямаше семейство и беше силно привързана към брат си и неговото семейство. Постоянно ходеше у тях и заедно с неговата дъщеря посещаваха опери, концерти, театрални представления. По едно време се пусна слух, че колежката ми имала някакъв тумор, ама дали е било така, не зная. Така се говореше, тя нищо не казваше и не беше променена физически. Може би беше станала малко по-тъжна и замислена. Друго не мога да Ви кажа – отговори на моето питане мъжът.
  • Няма нужда да разказвате повече,това е напълно достатъчно. Вече имаме резултат, истината е налице – отвърнах аз.

Двамата впериха учудени погледи в мен.  Продължих:

  • От това, което разправихте за първата жертва, открихме мотива, който е накарал „убиеца“ на втората жертва – тоест вие двамата – да се откаже от наследството и по този начин да ви причини загуба на 1500 лева. Получава се следното: от разкриването на някои факти за първата жертва  стигаме до благоприятния резултат за нас.  Мотивът или причината?  Сега разбирам защо той така  лесно се е отказал от тристаен апартамент в центъра на столицата! Но нима не разбирате?! Дъщеря му – ето я истината!  И ако съм права в разсъжденията си,  утре ние с вас ще открием това черно на бяло! – заявих убедително аз пред моите смаяни събеседници.

Излишно е да ви разправям как дочаках понеделника. И те двамата после ми разказаха, че в събота и неделя мира нямали и не могли да мигнат. Точно в 8 сутринта в понеделник тримата бяхме при Втори нотариус. Започнахме да ровим в регистрите и се оказа, че разсъжденията ни са били правилни. Колежката на симпатичния и културен мъж беше направила завещание в полза на своята племенница. Оставяше тристайния апартамент, в който живееше, на нея. Развълнувани излязохме от Нотариата и отидохме да пием кафе. В бюфета на Съдебната палата обясних на симпатичната двойка как са протекли нещата и какво предстои да се случи.

  • Сигурно тази жена действително е имала някакво сериозно заболяване и искала приживе да си уреди нещата с наследството. Брат й много добре е знаел, че тя е завещала апартамента на любимата племенница. Затова сега прави отказ от наследство – всъщност той от нищо не се отказва и нищо не губи. Иска просто да се отърве от вас, което е крайно непочтено. Ще си вземете парите, защото момичето работи.
  • Молим Ви да бъдете наш адвокат по делото днес, веднага ще Ви напиша пълномощно! – ентусиазирано каза мъжът.
  • Не, не, в никакъв случай, само информирайте колегата какво сте научили, той ще си свърши прекрасно работата!  За мен остава удоволствието,  че реших Вашия случай с помощта на Агата Кристи! – отговорих аз.

И си стиснахме ръцете пред Съдебната палата.  Ето, такава бе историята на тия двамата, които ни изпратиха бутилка шампанско, приятелки мои!

  • Страхотно! – възкликна д-р Елена Алшех. – По този повод днес аз плащам! Ако искате да знаете, имам и повишение в болницата.  Но не ви каня да боледувате!
  • Много поучително! Такива истории трябва да се изучават в училище, за да трупат децата и юношите опит, а не да ги лъжат, когато дават пари назаем – коментира Мария, една образцова учителка в гимназията.

А журналистката Соня допълни:

  • Скъпа, този случай заслужава да бъде описан! Да живее Агата Кристи!

Д-р Елена Алшех наистина плати сметката, а шампанското от съседната маса бе изпито до дъно

 

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

VI Национален литературен конкурс

Ad

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Архив

Календар

декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31