Център за еврейско-българско сътрудничество

Дора Габе оживява във филма „Почакай, Слънце“

131 години от рождението на поетесата, любима на поколения българи

Днес, 28 август 2019 година, се навършват 131 години от рождението на Дора Габе / Изидора Пейсах/  – поетесата, чието име живее в сърцата на няколко поколения българи. По стар стил за рождената й дата се сочи 16 август 1886 година.

Продукция на РТЦ Варна представя живота и стиховете на Дора Габе от сборника „Почакай, Слънце“ в едноименен филм, който бе показан по БНТ 2. Филмът разкрива нежната и деликатна същност на поетесата от еврейски произход, която остава завинаги в литературната история с любовта си към Добруджа и родното, изразени чрез талантливото й перо.

Връзката на поетесата с красотата и дъхавите поля на този край белязва целия й живот. „Добруджа ме е създала, всичко, което е мое и от детство, от земята до звездите… Всичко това е очертало моя дух и навярно го е разширило. Целят Дъбовик се побира в душата ми“  – споделя в документалния филм Дора Габе.

Писателката до последно живее с просторите на Добруджа в мислите си и копнежа да разбере тайните на света и неуловимата същност на живота. Тя от малка израства сред сянката на дъбове и глог, с красотата на селските пътища, полските цветя, мелодични песни и домашната библиотека, пълна с вечните руски класици. Внучката на Дора Габе – Виолета Пенева разказва с топлина за своята баба и става основен дарител на експозицията за поетесата в село Дъбовик, създадена през 1995.  В читалището там и днес могат да се видят вещи на поетесата – пишещата й машина „Континентал“, костюмът на майка й, ръкописи на стихове…

Дора Габе не само се възхищава на родната природа, но и става нейна върла защитничка. Тя преживява съдбата на хората в родния й край, когато българските земи са под румънска окупация – пише протестни писма, участва в Добруджански конгреси и събори и разгласява тежката участ на Добруджа. Говори пред европейска публика за българката литература, бит и култура.  Не е учудваща нейната патриотична същност. Баща й, Петър Израелевич Габе, е български журналист и общественик. Истинско му име е Пейсах. Той взема участие като опълченец в Руско-турската война през 1877 – 1878 г и е човек с демократични разбирания, народоволец, заради което напуска Русия през 1884 г., търсейки убежище в България. През 1891 г. получава българско гражданство. Сътрудничи на вестниците „Мир“, „Воля“, „Радикал“, „Балканска зора“, „Свобода“, „Независимост“, „Буря“, „Народ“, „Ден“ и др.

Повече от разбираемо е, че Дора Габе е сред първите, заедно с Елисавета Багряна, които стъпват в новоосвободените земи в края на 1940.

Любовта й по родното никога не стихва. Журналистът Йордан Дачев отбелязва, че сборникът й „Някога“, издаден през 1983 и съдържащ 14 разказа, е връх в нейното творчество. Книгата прелита границите на българката литература – преведена е на белгийски, чешки и гръцки. Тя съдържа , спомени и преживявания и Дъбовик – една поезия в проза, плод на любовта към българското. „Този, който е роден в Добруджа или е живял под звездите й, където и да живее после, пак се връща и като болен жерав кръжи над земята си“- добавя поетесата.

Рецитирайки поемата „Почакай, Слънце“ в едно добруджанско училище, Дора получава интересен коментар. Един от възрастните граждани излиза напред и казва, че слънцето е вечен залез, то захожда. Поетесата го поглежда с усмивка и отвръща: „Така е, дядо, но трябва и да му се помолим. То и от човешки думи разбира“.

Стихосбирките „Почакай, Слънце“ и „Нови стихове“ са писани, когато Дора Габе е вече 80-годишна. Това е поезия за възрастни. Последва стихосбирката „Света е тайна“, в която Габе говори за края на света и света, който всеки носи в себе си.

Георги Костадинов, директор на списание „Пламък“ оприличава самата поетеса на слънце. То присъства толкова много в творбите й, че излъчва позитивизъм за всяко ново поколение. Списание „Пламък“ посвещава специален брой на Габе по повод 115 години от рождението й.

Но най-точната характеристика, която някой може да даде, е винаги най-близкия на сърцето човек. Съпругът й проф. Боян Пенев я описва като готова на безкористно самопожертвование, изпъстрена с  най-различни нюанси, наивна с естествен интелект, предразполагаща другите, с особено чувство за животните и древните създания. „Тя обича много слънцето, ведрото небе и духовития събеседник“, споделя той.

Филмът „Почакай, Слънце“ съхранява за поколенията живата Дора Габе и стойността на творчеството й в българската и европейската литературна съкровищница.

 

 

 

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30