Център за еврейско-българско сътрудничество

Дора Габе (1886-1983)

Дора Габе /Изидора/ е българска поетеса от еврейски произход. Родена е на 28 август 1886 година в  с. Харманлък,  днес Дъбовик, Добричко. Баща й Петър Габе е публицист и общественик, преселник от Русия.

3. Dora Gabe, Josip Vidmar, Bagrjana. Budimpešta,  1932 (Last Nacionalnega muzeja književnosti, Sofija) Boyan-Penev-i-Dora-Gabe-1Завършва гимназия във Варна, след което учи естествени науки в Софийския университет и френска филология в Женева и Гренобъл. Преподава френски език в Добрич. От 1911 до 1932 пребивава многократно в чужбина, сама и заедно със съпруга си Боян Пенев във връзка с работата си като преводач. Пътува в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 20-те и 30-те години на миналия век изнася в България и зад граница беседи по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 година Министерството на народната просвета й възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) поредицата „Библиотека за най-малките“. От 1939 до 1941 година е редактор  на детското списание „Прозорче“.

BASA-1771K-1-1133-6-Dora_GabeЗа пръв път Дора Габе публикува като ученичка в Шумен стихотворението „Пролет“ в сп. „Младина“ (1900). Истинският й творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ през 1905-1906. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални постановки и концерти, статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в редица издания, сред които списанията „Съвременна мисъл“ и „Златорог“, вестниците  „Мисъл“, „Съвременник“, „Дневник“, „Заря“, детските периодични издания „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Другарче“, „Славейче“.

Дора-ГабеПървата лирична стихосбирка на Дора Габе „Теменуги” излиза с редакторската намеса на П.К. Яворов. Тя е в духа  на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти – на налагащата се поетична конвенция на символизма. Втората й поетична книга за възрастни”Земен път” е художествен животопис и психография на лиричната героиня, изобразена във време на личностно консолидиране и в търсене на нови посоки в живота. Поемите, поместени в книгата „Лунатичка“, свидетелстват за усилията на авторката да се приобщи към идейно-тематичните, изобразително-изразните и лексикалните трансформационни процеси, настъпили в естетиката и поетиката на 20-те и 30-те години на ХХ век. Тя се преориентира към социалната проблематика, размишлява не само върху личностната самота, но се стреми да разгадае и механизмите на обществено обусловената самотност и унижение.

Dora3След 1944 г. Дора Габе се подчинява на преобладаващата закономерност в литературния живот – ускорена продуктивност и осмисляне на творческия жест като социална поръчка на деня. Творческото й поведение носи белезите на индивидуална мотивация за изживяване императивите на времето като собствени повели.

Когато се завръща „към себе си“ (по собствените й твърдения с книгата „Нови стихове“, Дора Габе носи мъдростта на годините, на човешките изпитания и гражданските самопроверки, на натрупания художествен опит. Следва поредицата поетични книги „Почакай, слънце“, „Невидими очи“, „Сгъстена тишина“, „Глъбини“, „Светът е тайна“, които бележат късния ренесанс на Дора Габе  с многопосочни, нюансирани и взаимнообогатяващи се авторски послания.

Dora_Gabe_Wikipedia_CCДора Габе разгръща своето дарование и в областта на детската литература. Дебютира със стихотворението „Катето и Джори“ в „Златна книга на нашите деца“ на Ал. Божинов през 1921. Първата й детска книга – стихосбирката „Малки песни“ излиза през 1923 г.  Книгите й за деца от 20-те до 60-те години – сборници с разкази, повести, приказки, стихове, залъгалки, между които: „Калинка-малинка“, „Звънчета“, „Сънчец ходи“, „Бяла люлчица“, „Птичи перца“, „От слон до мравка“, принадлежат към класиката на детското литературно наследство.

Особено място в творчеството на Дора Габе заемат мемоарните импресии, събрани в книжката „Някога“.

Dora_Gabe2От 1917 до края на живота си Дора Габе развива активна преводаческа дейност. Превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки езици. Най-крупното й преводаческо дело са антологиите „Полски поети“ (1921

Творби на Дора Габе са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Чехия.

Умира в София на 16 ноември 1983 година на 97-годишна възраст.

Произведения:

КАТЕТО И ДЖОРИ

Тичат с колелата
Катето и Джори,
всеки се отдръпва
път да им отвори.
А отзад ги гледа
Шарко и се чуди:
вятъра ли гонят
тез дечица луди!

ОБИЧ

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми…

И ЧАКАХ АЗ С ИЗМЪЧЕНО СЪРЦЕ…

И чаках аз с измъчено сърце,

към щастието поглед устремила –

и чаках го с копнеещо сърце –

сърце ми жажда беше изсушила.

И то дойде и с ангелска ръка –

и дивни се понесоха акорди.

И то дойде. Затворила очи –

от рози дъх аз сещах възхитена;

в неземен сън, затворила очи,

неземен химн аз слушах упоена.

ПТИЦИ

Като залутан звън през теб минавам, свят,

като насън вървя през теб, живот чудесен,

раздавам се като трошици хляб,

изпявам се като най-чиста песен.

Ти като приказка със хиляди очи,

оставяш ми ръцете вечно с празни длани,

а някаква съдба ме гледа и мълчи

и тъй е страшно нейното мълчание.

Завиждам им на птиците, небесните сестри,

за пълните сърца със радости и грижи –

по пътя, начертан връх ясното небе,

редицата им сребърна се ниже…

1921

НОЩ

О, нощ, която всичко ми отне

и в себе си погълна тъй безследно,

кажи сега и словото последно,

щом маската от погледа ми сне!

Умряха в тебе толкова души,

затвориха се толкова зеници,

захвърлени самотници в тъмници

изсмука твоя мрак и присуши!

А жадно гледат топлите ти взори –

очите твои – разтопена плът,

потъна в тях светът и се затвори.

И само птичка върху твойта гръд,

отметнала главица, пее, пее,

а ти мълчиш, заслушана във нея…

1922

РИБАРИ

Водата е спокойна, тъмносиня

и лодката оставя светла диря.

Последния летовник си замина

и опустя, затихна манастиря.

Сега е морския шум ясен и по-близък,

вълната плитко в пясъка разляна,

а на скалата, в каменната хижа,

рибарската дружина е събрана.

Широко и безгрижно е запяла

от своя кът, тъй малък и тъй тесен,

над хижата минава ято закъсняло,

заслушано в рибарската и песен.

……….

Морето се размъти, вятър духа,

рибарите затегнаха даляни.

Ще трябва вече да вървим оттука

И лястовиците за път са сбрани.

Къде ще идем? Свят широк, далечен,

а водната пустиня е безкрайна.

И кораба – и той замина вече,

като мираж далечен, като тайна.

Тъй малки бяха дните ни, тъй къси,

изпратиха ни с лодката рибари

и ги пое морето във дъха си

като деца и братя, и другари.

……..

Не искам да съм гост на чужди пир,

на края на трапезата да седна –

защо ми пречиш, боже, да погледна

земята ти надлъж, нашир!

Защо си казал: нека бъде тиха

и нека е в редицата последна,

а мене, виждаш, вихри ме родиха

и ето, виждаш, вихър ме размята

по двата края на земята.

Защо си казал: нека е смирена

и нека бъдат стъпките и леки –

горят ме твойте огнени пътеки,

земята ти от жажда пресушена,

небето ти заключено въвеки!

Не искам да съм гост на чужди пир,

на твоя праг господен нека седна,

да бъда там от всички най-подир,

да бъда там от всички най-последна.

1925

Свързани публикации

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Ad

Архив

Календар

октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031