Център за еврейско-българско сътрудничество

Доц. Д-р Михаил Груев: Нямаме документи за срещите на Борис и Хитлер – на четири очи са

Интервю с председателя на ДА „Архиви”

Г-н Груев, какво ново ще видим в организираната от Държавна агенция “Архиви” изложба по повод 75 г. от спасяването на българските евреи?

Темата за спасяването на българските евреи много се банализира. Стана нещо като мода всеки по различни поводи да се изказва по еврейския въпрос. В този смисъл нашата амбиция е да покажем и да кажем нови неща. които не са били известни на обществото.

Работното заглавие на изложбата ни е “1943 г. – преследване и защита. Съдбата на българските евреи“. Ще покажем двете страни на отношението към евреите в България. Добрата – интеграцията им в българското общество, приятелското отношение към тях. Но и лошата – зараждането на антисемитските настроения, въвеждането на антисемитското законодателство в България.

А акцент на експозицията ще са истории, които българското общество не знае. Става дума за по- неизвестните от българските праведници – хората, които са спасили евреи и са получили признанието на еврейската общност. Преминали са през тежката процедура, организирана от еврейската държава след войната. До този момент има провъзгласени 20 българи за праведници на света. Обществото знае за Димитър Пешев и за Владиците Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, но не знае нищо за останалите.

 Какви са тези хора?

Между тях има съвсем обикновени хора – хлебар, медицинска сестра, които са укривали или помагали на евреи.

Неизвестни хора, за някои от които нямаме дори запазени снимки.

Интересното е, че дори по самата процедура по провъзгласяването им за праведници в мемориала „Яд Вашем” в Йерусалим не са имали снимки на тези хора. водили са се по автентичните свидетелства на спасените евреи.

Тези хора са обявени за праведници по различно време. Това е дълга и сложна процедура. Има такива, които са провъзгласени още през 50-те години на миналия век. Последният е отпреди няколко години – деецът на ВМРО Владимир Куртев.

Нашата амбиция е да покажем на пръв поглед малките за днешно време усилия, които тези хора са направили, но с които са рискували живота си и собственото си удобство в онези времена, за да спасят и да помогнат на евреи. Това, което те са направили, заслужава да бъде помнено и разказано.

Върху какви документи стъпвате при разказването на историите на тези хора – имате техните архиви или по разкази на очевидци?

Търсенето в архивите е дълъг и сложен процес. Невинаги излиза това, което търсим. В архива никога не казваме – няма документи, а – на този етап не са открити документи за съответния човек. То е като редене на пъзел. Документите са оскъдни, но се опитваме да съберем това, което има в системата на държавните архиви и териториалните ни поделения. За да се опитаме да очертаем поне контура на този пъзел.

Имат ли наследници тези праведници, свързахте ли се с тях?

Има голям дефицит на информация. Те сигурно имат наследници, но ние не можем да открием всички. Надяваме се да се обадят хора, които имат контакти с техни роднини или близки. И които биха се съгласили да ни предоставят документи, да разкажат историите им. Надяваме се повече хора да проявят интерес към изложбата. Тя ще е пътуваща. Ще има и текстове на английски език, така че да бъде показвана и извън България.

Организираме не само изложбата, а поредица от събития, с които искаме да отбележим 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи. Подготвяме списък на евреи, за чието спасяване българската държава е спомогнала, осигурявайки им транзитно преминаване на път за Палестина в годините на войната. Става дума за над 10 000 души, чиито транзитни визи се съхраняват в ДА „Архиви”. Това са преди всичко евреи от вътрешността на Европа – Унгария, Румъния, Полша.  Между тях много деца.

Ще популяризираме изключително ценно дарение, което наскоро получихме – архива на известния македонски революционер евреин Рафаел Камхи. 75 г. той е бил съхраняван в архива на съратника му Наце Боболев и наскоро ни беше дарен от внука му Росен Нацев.

Казахте, че темата за спасяването на евреите се използва много. Защо?

Да. Политиците обичат да се кичат със спасяването на евреите, съответно пък удобно се премълчава смъртта на тези 11 343 евреи от окупираните територии и т. нар. нови земи. Но все още целият дебат е в сферата на емоцията. И обществото има само информация по отношение на фактите, на това какво действително се е случило. Моето убеждение е, че ние трябва да предоставим фактите и едва тогава да дадем поле на интерпретациите.

Спорна е ролята на цар Борис III за спасяването на евреите – какво казват архивите по този въпрос?

В архивите няма да се намерят документи за товa. Много са интересни историците, които разказват какво са договорили царят и Хитлер. За цар Борис немският е бащин език, те говорят на четири очи, без преводач и без присъствието на други хора. Какво точно са си говорили – никой не може да каже.

И тук вече напускаме територията на архивите и отиваме в историческата реконструкция. Ролята на царя е ключова както за спасяването на евреите, така и за цялата процедура по присъединяването на България към Тристранния пакт и обявяването на война на Великобритания и САЩ. Самата политическа система в страната в онези години е такава, че нито едно ключово решение не може да мине без санкцията на царя.

Факт е, че особено последните месеци от живота си цар Борис е подложен на изключително сериозен натиск за депортацията на евреите. Натискът върви по най-различни канали. С мой колега – Димитър Григоров, превеждахме немски документи – кореспонденцията на германския пълномощен министър в София в онези години Адолф Бекерле с германското външно министерство и с останалите техни дипломатически мисии в Букурещ, Будапеща и т.н. От тази документация, както и от други масиви се вижда, че немците упражняват тотален натиск. Той не е само към българите, но на всички сателитни държави. Но те в различна степен се поддават на този натиск. И както се вижда и от тази документация, България е една от страните, които най- слабо се поддават на този шантаж.

Цар Борис до един момент ловко балансира. Разбира се, за него е ясно, че не може без отстъпки. Така че ролята на монарха е ключова.

Тези писма са нови документи, така ли?

Те са неизвестни в България, включително и на специалистите. Има ги в мемориала “Яд Вашем” по споразумение с Бундесархив. Но са от микрофилм и много трудно се четат. От тях става ясно какъв дипломатически натиск е бил оказван върху България. Те показват, че Бекерле е убеден, че депортацията на българските евреи ще се случи, тъй като още през февруари 1943 г. той заявява искане до своите началници за осигуряването на вагони.

В крайна сметка историята я знаете – когато настъпва критичният момент, царят изчезва. Не може да бъде открит, а едно такова ключово събитие като  депортацията няма как да стане без неговото съгласие.

Така че има хора, които го демонизират; други, които го възхваляват, но истината е някъде по средата. Но въпреки това трябва да се каже, че без него и спасяването няма как да се случи. Става въпрос за около 48 хиляди души, които са живели в старите предели на страната ни. Към това число трябва да прибавим и преминаващите към Палестина. Въобще, фактите са много, някои от тях противоречиви. Интерпретациите – още повече. Убеден съм, че обществото ни трябва да познава фактите в цялата им сложност, преди да бъдат хвърляни хули или да бъдат ваяни фалшиви герои.

Източник: https://www.24chasa.bg/novini/article/6731647

Снимка: Десислава Кулелиева

 

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031