Продължаваме обиколката ни с „Алеф“ из еврейските музеи в Европа.
Спираме в унгарската столица, където ни привличат две места, свързани с историята на еврейството – синагогата и еврейския музея до нея.
Всъщност, синагогата, която може да побере 3000 души, е действаща и днес. Тя е най – голямата в Европа и втора в света, след тази в Ню Йорк. Намира се в еврейския квартал Дохани, който също е един от най-големите в Европа. В тази част на Будапеща евреи са се заселили още през 13-и век.
Синагогата е построена през 1859 година. Висока е 44 метра. Архитектурата й съчетава византийски и мавритански елементи, а вътрешността й е огромна и с богата украса. Интересно е, че вътре виждаме голям орган – съвсем необичаен инструмент за еврейски молитвен дом.
Будапещенската Синагога има интересна, но трагична история. През зимата на 1944-1945 г. тя приютява 20 000 евреи, търсещи убежище. 7 000 от тях загиват. Днес тя е част от комплекс, включващ еврейски светини, музей и паметник на Холокоста – сребриста плачеща върба, на всеки лист на която е изписано име на героично загинал по време на нацизма евреин. Дело е на скулптура Имре Варга.
Храмът на героите е проектиран от Ласло Ваго и е използван през 1931 г. за поклонение пред 10 000 унгарски еврейски войници, загинали героично на смъртта на бойните полета на Първата световна война. Над входа се намира огромна звезда на Давид, съдържаща еврейски библейски цитати.
Лявата част на синагогата всъщност е отделна сграда, в която днес се помещава Музеят за еврейска история. В средата на ХIХ век е била частна къща. Тук през 1860 г. се ражда Тивадар (Теодор) Херцел, считан за духовен баща на днешния Израел.
Унгарският еврейски музей е открит през януари 1916 г., в частен апартамент. Колекцията, започнала по инициатива на еврейски интелектуалци, вече се състои от близо 1500 предмета, преди всичко еврейски церемониални предмети и реликви от историята на унгарското еврейство. По това време събирането и показването на материални предмети като спомени от еврейската култура е ново явление. До този момент еврейските музеи са създадени само във Виена (1895), Франкфурт, Хамбург (1898), Прага (1906) и Санкт Петербург (1914). Всъщност, еврейски религиозни предмети са били показвани в изложба в Будапеща още през 1884 г., но това е епизодично събитие.
Унгарският еврейски музей се превръща в нов институт за запазване на еврейската памет: общности, семейства и частни лица носят всичко, което смятат, че е достойно за запазване и важно за представянето на общността. Институтът заема все по сериозно място в културния живот на унгарското еврейство. Колекцията продължава да расте.В нея има предмети, символизиращи обширната асимилация на унгарските евреи, както и такива, илюстриращи нейната дисимилация. Някои експонати са спасени от унищожение, други свидетелстват за традициите в еврейските семейства. Има предмети, които музеят е купувал или събирал чрез многократни опити да ги оцени и спаси. Обстоятелствата, при които един предмет е станал част от колекцията на музея, могат да бъдат също толкова важни, колкото историите, които разказват.
По време на Втората световна война около половин милион унгарски евреи стават жертва на еврейския Холокост. През мразовитата зима на декември 1944-та милицията заповядва на група арестувани евреи да се съблекат голи, да си свалят обувките – ценна стока по времето на войната и ги разстреляли от близко разстояние на брега на реката. В тяхна памет е изграден уникален мемориал, представляващ 60 чифта обувки от чугун, различни по размер и форма, мъжки, дамски, дори и детски, подредени на кея по поречието на Дунав.
Източници:
https://www.cities-of-europe.com/
http://www.dohany-zsinagoga.hu/
