Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Виктория Димова, трето място

Виктория Димова

Изкуството!

То носи енергия,зараждаща моралния свят на човека.Прави ни по-добри, по-отзивчиви и най вече по –устойчиви!

На временните тенденции и предстоящите превратности на времето в което живеем.

На осмислянето на ценностните неща в живота ни и емоционалните интуитивни постъпки в ежедневието ни.

На различното му смислово съдържание и трайностното му разбиране на носител на красота и удовлетворение.

Създателите му отстояват идеите на хуманизма,родолюбието и антимилитаризма.

Отричат дискриминацията във времето и пространството.

Оттогава,откогато човешкия индивид има  способността  да разбира и сравнява, съпоставя и  оценява до наши дни тези необикновени хора се наричат творци. Те подпомагат интелектуалното развитие на човечеството и движението му към прогрес и напредък. Стимулират устрема му към новото и преоткриването на добре забравеното старо човешко познание.Творец-понятие оценка ,дадено им от Другите, независимо от цвят на кожата, пол или вероизповедание.,характеризиращо ги най-добре в обществената и социална структура. Определящото да имаш честта да го носиш е ТАЛАНТЪТ. Помагат стремежът ,трудолюбието и ,всеотдайността им-към онова, което най-добре могат да правят- да предизвикват, използвайки интелекта си.

Правят го не за себе си- за Другите. В името на собственото удовлетворение на страстта си -към преоткриване на познание и духът на откривателство. В полза на културното развитие на обикновените хора-изкусни майстори-занаятчии или обикновени такива,обичащи земята си селяни или „гяволити” и с чувствителен нюх търговци.Хора, носители на култура понякога , а най-често дори неосъзнавайки този факт. Дали са  страстно обичащи местните обичаи и празници или чуждопоклонници на култура това няма кой знае какво значение. Те се цивилизоват. Стават по- добри- към ближния-заради Бог,към себеподобния-заради очовечаването,към околния свят-заради осъзнаването от нуждата да го опазят.

   Правят го-заради непреходността в моралните устои на Човека- търсещ себе си  и изучаващ Света в който влиза в съприкосновение-физически или мисловно. Заради възпитателното му въздействие и респектът-На можещия и знаещия. Заради самата си човешка природа-на мислещи, можещи и разбиращи индивиди,стремящи се към блатоденствието на обществото.

Плащайки цената. Дори тя да е със стойността наречена ЖИВОТ. Заради необяснимостта на необяснимото. Често оставащи неразбрани от „разбиращите”.

Така, както Николай Кауфман го прави през целия си съзнателен живот.

Като изкуствовед,,без да е в пълна степен признат за такъв.

Като търсещ изследовател,преоткриващ в живота на другите знанието за миналото  и задаващ си въпроса за смисъла,чиито отговор е в безсмислието на отговорите.

Като творец ,осмислящ традициите в нетрадиционното общество на малцинството и търсач- на мястото му в общокултурното- на регионално, национално или световно ниво. И затова подценен или готов на компромиса- със собственото си Аз, с Другите, с Наложилото се-често пъти по политически критерии: –на властимащите; въпреки съпротивата- на последните,които също имат претенциите да ги определят като човеци;носещи в различните периоди различни наименования;окичени с титли,подхранващи фалшиво самочувствие; носители на остарелостта на мисленето си и по-страшно- на действието си;.пазители на привилегиите си и бранещи ги със зъби  и нокти.

Разбирането на непреходността на Изкуството е привилегия на Можещия!Онзи, който преоткрива в себе си онези способности,заложени в неговата човешка същност.

Разбирането на непреходността на Изкуството е привилегия на Откривателят! Онзи, който ще отвори духът на твореца и чрез знанието и познанието ще се научи най-напред  да го насочва и чак тогава да го прилага. Както прави видния български  фолклорист с еврейски корен. Първо познание за себе си и след това изследване и знание и за другите. На културните особености на еврейското малцинство в България и приносът му в общата съкровищница наречена Култура,чието изкуство да я разбира от научна гледна точка е привилегия на малцина нейни изследователи- творци.

Четейки  последните интервюта за работата му като творец, частично разбираш дълбочината на човешката душа,търсешия неспокоен стремеж да бъдеш с достоен за годините живот на земята, независимо от трудносттите и преобръщанията- икономически културни, демографски и социални. Защото ВЕЧНОТО И НЕПРЕХОДНОТО Е ИЗКУСТВОТО.

Както казват поетите- то ще спаси света.  Както го е правило във векове на мрак и разум,векове на технологии и глобализация,на войни и мирно съжителство. ЗАЩОТО МИСИЯТА МУ Е ДА НИ ПРАВИ ЧОВЕЦИ,ПОЗНАВАЩИ НАСТОЯЩЕТО СИ ЧРЕЗ МИНАЛОТО И ТЪРСЕЙКИ БЪДЕЩЕТО ЧРЕЗ НАСТОЯЩЕТО!

Церемония по награждаване 2017 г. част I

Церемонията по награждаване на участниците в IV Национален литературен конкурс -част II

Ad

Архив

Календар

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930