Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Владимир Илиев – Карнобат – втора награда

                   Шимон Перес и неговият принос в измеренията на
общочовешкия хуманизъм               

                        „Истинският свят е това, което ще създадем ”
Истинският свят, реално съществуващ е различен, многообразен. И богат, и беден, широк за някого, ограничен за други… Свят, в който  всеки един човек има своето място, своята представа, своите чувства и емоции   за него – за света.  В палитрата му са заложени безкрайно много цветове и нюанси … И картината е винаги богата – живеят и доброто, и лошото, съжителстват и красивото, и грозното, присъстват и възвишеното, и зловещото… Той е като сезоните – редуват се зима,  пролет, лято, есен.     С падането на едно листо настъпват хиляди промени. Едно крехко и леко перце обръща цяла везна. Точно дребните промени в света са причина за големите последици в него. В забързаното си ежедневие често пропускаме дребните, но важни неща в живота. Смехът на малко дете. Тъгата в очите на един случаен минувач. Не забелязваме хиляди неща, които ни показват колко бързо тече времето. Как светът се променя, но дали към добро или лошо? Това е въпрос, на който всеки сам трябва да даде отговор. Въпросите, които си задавам са: ,, Как аз ще променя света? Как да го направя по-добро място за живеене? Какъв да бъде моят принос към хората? ” Защо си задавам тези въпроси ли? Вярвам, че всеки човек има мисия на този свят. Всеки човек създава нещо в живота си, което оставя следата-спомен след него. Затова сме тук, ние хората – да градим света около нас, а не да го рушим.
Често сме неуверени и не знаем какво да правим с живота си. Изпадаме в бездната на съмнението и огорчението. Виним света. Имаме нужда някой да ни подкрепи. Да ни изправи. Да ни научи да обичаме хората. Да мечтаем. Да вярваме силно, че човек може да промени света. Това е основата на хуманизма – вяра в човешките способности. Понякога и аз изпадам в тази бездна. Съмнявам се в човека и неговото предназначение в големия-малък свят. Щом изпадна в такива моменти веднага се сещам за цитата на Шимон Перес, който най-точно описва хуманизма: „ Най-голямото богатство на природата е човекът. Хората обогатиха земята, а не земята – народа.” Тогава премахвам сивия цвят от палитрата на своя живот и започвам да творя света около себе си –  с любов. Желая да обогатя земята около мен.
Шимон  Перес ме вдъхновява, а това са истинските и велики хора – тези, които чрез действията си и словото дават пример и те карат да бъдеш по-добър, да създаваш нещо качествено и стойностно. Талантлив и ерудиран човек. Дал толкова много не само на Израел, но и на света. Възродил великата еврейска държава. Човек, който е изпреварил времето си. Често съм се замислял за неговия живот. Едва на осемнайсет години става секретар на организацията ,,Трудеща се и учаща младеж”. Живял е във време на война и световни политически размирици. Преследвали са евреите и въпреки това е изразявал мнението си и се е борил за света, в който вярва. Колко осемнайсетгодишни младежи днес биха направили това? За момент оставате телефона си на страна. Погледнете света около вас и се замислете… Това ли е светът, в който искам да живея? Това е направил Шимон Перес и го е променил.
Днес е по-лесно. Медицината, технологиите са напреднали. Имаме право на свобода на словото и толкова достъпни начини, за да се изразим. Макар че светът, в който живеем днес е по-различен от онези дни – отново има война, атентати, убийства. Отново светът е полудял или, може би, хората в него. Често се опитвам да си представя света като една спокойна старица с бели коси и дълга бяла рокля – символ на чистото, уравновесеното, на житейската мъдрост,  но това е невъзможно. По-скоро звучи нереално днес, защото хората в света не сме се поучили от историята. Отново светът прелива от агресия, а образът на тази красива старица се отдалечава от настоящето.
Образът й е бил крайно далеч и по времето на Холокоста. Време, в което са били избити шест милиона евреи. Пример за ,,човешката омраза”. Шимон Перес губи своето семейство тогава, но не изгубва вярата в човека. Не се променя. Остава верен евреин и години по-късно успява да модернизира Израел – ,,държавата на оцелелите евреи”. Този народ е дал толкова много на света, но сякаш винаги е страдал и минавал през изпитания. В ,,Стария завет” Мойсей е човекът, който спасява еврейския народ, а в двадесети  и двадесети първи век Шимон Перес е този, който спасява Израел и се грижи за народа си. Бори се за неговото запазване и търси начини, по които да развива своята държава, своя народ. Той създава един истински свят и по-важното – свободен. Насърчава младите хора да вярват в себе си и да бъдат личности. Само това е показател за неговото величие и за любовта на евреите към него до последния му дъх. Най-важното, което е постигнал в житейски смисъл е, че е изживял достойно своя живот и е оставил огромно наследство след себе си.
Шимон Перес е един от многото хора, които изповядват религията (за мен е религия) хуманизъм. Той не само я е изповядвал, но я е предавал на хората чрез своите идеи. Някой ден бих искал да съм като него. Да създам истински свят, в който хората да гледат смело напред. Да умеят да прощават и да градят мечтите си. Често моите връстници се сблъскват с действителността и не вярват, че могат да я променят. Истината е, че всеки може да направи промяна. Светът е това, което сме ние. Ние го градим чрез нашите идеи. Чрез вярата си, мирогледа, идеологията, която носим в сърцето си. Ърнест Хемингуей е казал: ,,Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него.” Затова трябва да се борим за истинския свят. Вярвам в това и нося тази мисъл в сърцето си. Посадил съм корените й в съзнанието си.
Този свят, в който децата не гладуват, няма религиозно и политическо разделение. Старите хора достойно изживяват старините си, без да се молят за късчето хляб. Няма бежанци, няма атентати – има мир. Звучи  като фантастика, утопия, но това е истинският свят, който аз искам да създам, а не знам колко е времето, което имам. Шимон Перес е казал: ,,Господ Бог е дал на всеки от нас триста и петдесет милиона минути от живота. И човек трябва да реши какво да прави с всички тези минути. Можете да ги харчите напразно. Но аз мисля, че самодисциплината  се състои в това – да не губим времето напразно….”
Затова нека да не губим  времето си, а да създаваме  света, за който мечтаем, преди да ни бъде отнет от тези, които мразят и рушат. Не бива да забравяме Шимон Перес – символ на общочовешкия хуманизъм, удостоен с Нобелова награда за мир. Човек, запомнен с усмивката, която винаги грее на лицето му и се показва дори към недоброжелателите му. Човек,  преминал през толкова много изпитания, маркирал посока,  успял да прокара път, да създаде свят, на който днес всички се възхищават. Оставил е следа във времето. Остава и във вечността.  За мен е пример.

Аз не знам накъде ще ме отвее животът. Ще търся, ще се боря. За моя свят. Ще продължавам да се уча, ще продължавам да творя – в името на по-добрия свят – без омраза, без агресия, без насилие,  без войни. Защото…  истинският свят е това, което ще създадем. Ние.

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

VI Национален литературен конкурс

Ad

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Архив

Календар

декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31