Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Георги Минчев – София, ІІІ награда в конкурса на АЛЕФ

Тема: Ако машината на времето те върне в България през март 1943, как би постъпил?

Холокостa е най-големият геноцид на света. Това трагично събитие се случва преди 75 години, по времето на Втората световна война. България е съюзник на Нацистка Германия, която нарежда да бъдат унищожени всички „нисши“ раси: евреи, роми и пр. Представители на тези общности от цяла Европа са откарани към Германия. Всички жертви имат сходни начало и край – от свободни мъже, жени и деца биват натъпквани като животни във влакове и извозвани  до така наречените „лагери на смъртта“, където намират своя край. Но защо? Заради волята на един човек – Адолф Луис Хитлер. Самият той, според исторически сведения е имал тежък живот. Още в ранна възраст губи брат си. Хитлер познава болката и тъгата. Защо тогава той отнема живота на над 6 милиона души? Отговорът на този въпрос трябва да ни покаже една от най-големите грешки на човечеството, която не трябва да бъде повтаряна.

Нека започна с кратко описание за случващото се с пленените. След като слязат от влаковете, те забравят вече кои са –  стават концлагеристи и получават номер, с който се идентифицират. Една част от тях  биват преглеждани дали са годни за работа. Възрастните, децата и хората с увреждания са били изпращани в газовите камери. Оттам телата им са били транспортирани към крематориумите и никой повече не ги виждал. „Годните“ за работа водели мизерно съществуване, работейки по цял ден при нечовешки условия и спели, натъпкани един до друг, на дървени нарове. Ироничен е надписът на една от главните порти на Аушвиц: „Arbeit macht frei“, който гласи: „Работата ще ви освободи.“ За концлагеристите свободата и честният труд вече били нещо непознато.

Законът за защита на нацията (ЗЗН) е приет от българския парламент през 1941 г. по време на правителството на Богдан Филов, въпреки общото неодобрение на голяма част от народните представители, Светия Синод и други организации. Той има за цел да разрешава събития като т. нар. „еврейски въпрос“. Този закон е основан на база на расистката и националсоциалистическа политика на Нацистка Германия. Законът е добър пример за политически задкулисни действия и прокарването на закони заради решението на определени хора, които не са в обществен интерес.

България е единствената европейска страна, която не е депортирала нито един евреин към „лагерите на смъртта“. Както споменах, по това време страната ни и Германия са били съюзници, но въпреки това тя не спазва хитлеровите заповеди. Обществото не желае депортирането на евреите, макар че има и такива, които подкрепят намеренията на германците за унищожението им. Народът, църквата, политиците и царят не желаят да изпратят невинни граждани на смърт.

Малката България се противопоставя на политическата и военна сила Германия. Българският Цар Борис III, който е начело на страната по това време, е определен като „човекът, който изигра Хитлер“ според Самуил Ардити. Той документира спасяването на българските евреи.
Влаковете така и не потеглят и 48 000 евреи са спасени. Царят има огромна роля в това. На него му е изпратено писмо от Хитлер за депортирането на гражданите, което Борис така и не подписва. Според спомените на личния шофьор на царя Сава Джеврев, Борис III се укрива в Рила, само и единствено, за да не получи писмото. Царят е наясно какво прави и е напълно запознат с риска. Но не само той помага спирането на депортирането на българските евреи. Основна роля имат Царица Йоанна, Димитър Пешев и много други личности като тях, а също и Църквата. Заради действията си, Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир. Номинацията е внесена официално от министъра на здравеопазването на Израел ген. д-р Ефраим Снех, професора по право от университета в Хайфа Моше Кешет и адвокат Моше Алони. Подкрепена е от подписите на повече от 200 души, които са наследници на спасени от „лагерите на смъртта“ български евреи.

Към България има упреци, че страната ни не е помогнала за спасяването на евреи от други Балкански страни. Отново ще използвам книгата на С. Ардити, в която той описва как сме считани за предатели. България не може да направи нищо по този въпрос, тъй като това са окупирани от Германия територии. Въпреки това, Царица Йоанна е действаща фигура в спасяването на 210 евреи от Македония и Беломорието. От страна на българските евреи има протест за депортирането на събратята им и те събират храна, дрехи, лекарства и одеяла, които изпращат на пленените. Над 40 сандъка с провизии са иззети от военните на гарата в София. Всичко е разделено между тях или продадено в Лом. Царицата е католичка и обещава да помогне на всички евреи, които учат в католически училища. Изграден е спасителен комитет. С негова помощ, усилията на Царица Йоанна и ходатайството на сеньор Ронкали (пратеник на папата в София) биват спасени, както вече споменах, 210 човешки живота. Всеки спасен живот е повод за гордост на страната ни, но ние трябва да помним и всяка една жертва.

Още един политик, помогнал за спасяването на българските евреи е Димитър Пешев. През 1943 година Пешев научава, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх близо 50 хиляди евреи ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в Полша. Той изпраща остро писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията на евреи, заради което е свален от поста си. Това действие на народните представители показва, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, които са осуетени. Последните 27 години от живота си Димитър Пешев прекарва като затворник. Макар да не лежи в затвора близо 30 години, той е белязан от килията, губи жилището си, дрехите си, всичко. За да не изпадне в пълна мизерия, еврейски граждани му изпращат суми от 30-50 долара месечно. Пешев жертва всичко, което има. Малко хора биха го направили. Участието му в каузата му отрежда несправедлива съдба.

Лично аз не съм бил роден по времето на Втората световна война и не мога да преживея случилото се. Надявам се и да не се повтори никога повече! Единствено мога да си представя и донякъде да усетя събитията благодарение на историческите сведения.

Това, което със сигурност мога и трябва да направя е да не остана безучастен към трагичната смърт на толкова невинни хора и случващото се в нашата държава днес.

Използваните прийоми от Хитлер за съжаление са актуални и днес. Установяването на монопол над медиите, неясната им собственост и недопускане на политически опоненти е злощастната действителност в България. Неслучайно страната ни е поставена на 109-то място в света по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“ за 2017-та година.

Нарастващата преса над медиите и популярност на политически лидери с авторитарни уклони са тревожни сигнали, които се наблюдават. Опитите да се контролира съдържанието на разпространяваната информация чрез негласни „указания“ и списъци с „нежелани“ гости и събеседници не са много по-различни от нацистката пропаганда в Германия. Използването на държавните органи за налагането на тази политика е в остър конфликт с основното право на човека – правото да бъде информиран. Концентрацията на власт и липсата на контрол водят до произвол.

Макар Хитлер  да е живял преди повече от 70 години, това не означава, че национализмът в България и в света е изчезнал. Напротив, в днешно време има голям брой политически партии, които се определят като „патриотични“, но в действителност зад това определение се крият националистки и неонацистки възгледи.

България не прави изключение от тази тенденция и днес сме свидетели на участието на националистическата коалиция „Обединени патриоти“ в управлението на страната. Получавайки правото да налагат секторни политики в ключови ведомства застрашава не само просперитета на страната, но е и заплаха за националната сигурност. Да, хубаво е да се гордееш с родината си, но не до такава степен, че гордостта да се превърне в расизъм, нацизъм и хомофобия.

Пример за подобна проява е провеждането в София на възпоменателно траурно шествие Луковмарш. Оновен организатор на мероприятието е близкият до ВМРО Български национален съюз.

Генерал Христо Луков е бил лидер на силно повлияния от националсоциализма и фашизма Съюз на българските национални легиони, а освен това е поддържал връзки и с Третия райх. Именно заради това Луковмарш е считан като нацистка проява. Световният еврейски конгрес и организацията на българските евреи „Шалом“ стартираха подписка срещу провеждането на Луковмарш, почитащ най-мрачния период от историята на XX век.

В заключение ще кажа, че всички хора в една държава са с равни права и спазват еднакви закони. Няма значение от каква националност са. Те имат правото да водят един достоен човешки живот. Лесно е да се отнеме човешки живот, но е трудно да се спаси. Холокоста е едно от най-срамните събития в човешката история, което не бива да бъде забравяно. Всички трябва да помним случилото се и последствията от него. Над шест милиона са невинните жертви. Човешко ли е това? Не, не е, но е извършено от хора. За това трябва да почитаме жертвите, уважаваме историята и да бъдем непримирими към всяко едно действие, което застрашава  човешките ценности. Една развита цивилизация, загубила ценностите си е обречена на гибел!

Георги Минчев
134 СУ „Димчо Дебелянов“
гр. София

Свързани публикации

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Ad

Архив

Календар

септември 2018
П В С Ч П С Н
« авг.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930