Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Диана Михайлова, Монтана – трета награда

„Истинският свят е това, което ще създадем“ – Шимон Перес

Светът, в който сега живеем, е бил създаден от предците ни. Някога той е бил мечта за тях, а сега е реалност за нас. Сега е истински, но не по-малко, отколкото е бил тогава в съзнанието им. Мечтателите и визионерите утъпкват пътя към бъдещето и водят своите общества и цивилизацията напред. За това и светът принадлежи точно на тях. Няма как да създадем нещо, ако първо не го измислим и не повярваме, че то може да съществува. Всичко е първо намерение, идея, стратегия и конкретен план. Примери за това – много, като започнем от електричеството и стигнем до равните права между половете. Всички открития и постижения на съвременното общество са създадени от мечтатели, осъществили мечтите си. Вярвали в тях. Борили се за реализацията им, превръщайки ги в цели. Постигнали ги с талант и воля, упоритост и труд. Така те са сътворили света, в който сега живеем. По същия начин и всички ние ще създадем новия свят, който надявам се, ще е по-добър от предходния.

И ние, както предците ни, носим в умовете си смели мечти и вярата в доброто и в развитието. Важно е да си даваме сметка, че светът е несъвършен, но имаме потенциала да го променим, защото промяната започва от нас самите. Истинският свят е този, в който вярваме, за който копнеят душите ни и който можем да постигнем само чрез задружни усилия. Няма невъзможни неща, но важните стават бавно и отнемат време и усилия. Мечтите за всеобщ мир, за висок морал, лична и обществена съвест, които лежат в основата на прогреса, са това, което се надяваме да постигнем. Едва ли ще е лесно, но имаме основите от предците си, остава само да надградим всичко добро, което са ни завещали и да се освободим от лошото, деструктивното, ретроградното. Имаме всичко нужно за това, трябва просто да потърсим вътре в себе си желанието и силата да се борим за един по-добър свят, за един прекрасен нов свят, който да наречем „истински“.

Шимон Перес е един пример за всички нас чрез борбата за мечтите си, чрез стремежа си към хуманизъм, толерантност и справедливост, чрез желанието си да създаде свят, в който да няма място за омраза. Една жива и истинска утопия, която след години хората да наричат „реалност“. Както самият той казва: „само историята на бъдещето е важна“ и тя е тази, за която трябва да се борим. Историята на бъдещия, на истинския свят. Защото мечтата ни за по-добър живот е това, което е истинско, и има бъдеще. Нещо повече – придава смисъл и значение на живота ни.

Докато има недоволство от настоящето, ще съществува и желание за развитие, и точно то ще ни води напред. Това, че умовете ни могат да конструират неговия образ, а в сърцата ни живее вярата, че има нещо по-добро, което ни очаква, ни стимулира да го създадем и реализираме. Това е само въпрос на време и общи усилия. Задружните усилия са ключа към сбъдването на мечтите ни и към изграждането на света, в който искаме да живеем. Важно е да сме солидарни. Даже е задължително да си помагаме щом се борим за еднакви цели и мечти. Защото само така ще ги сбъднем. Можем да вземем много примери от история за това – участието на евреите във войните редом с българските войни, приносът на творците евреи в културната история на България са прекрасни примери за съвместни действия в името на обща цел. Заедно можем да стигнем далеч, да постигнем повече.

В днешния свят обаче, цари една негласна, пък и явна, война на всеки, срещу всеки. Тя се изразява в егоцентричния индивидуализъм и нездравата конкуренция. Да, конкуренцията стимулира развитието, но не и когато целта й е да унизиш, унищожиш и сринеш съперника с непочтени и непозволени средства, за да изпъкнеш ти. Тя е съзидателна, когато са бориш ти да си по-добър от него, за да се откроиш, за да израстнеш. Изродената конкуренция вече не води до развитие и не е тя – това, което ще ни отведе до сбъдването на мечтите ни. Борейки се за мир и за един по-добър свят, ние трябва да започнем от себе си, да поемем отговорност за собственото си бъдеще и за средствата, които използваме, за да го постигнем. Да осъзнаем важността на самостоятелните избори, които правим –  за себе си и за обществото. За това е важна будната съвест и гражданското съзнание, което е в унисон с ценностите на ХХІ век, а не подвластното на стереотипи, предразсъдъци, исторически наследени вражди и противоречия. “Вижте, ние можем да живеем, като мислим за бъдещето, не само за миналото”, казва Перес и ми се струва, че точно това е особено важно всички ние да осъзнаем днес, и най-вече всички ние в Европа и на Балканите.

Би било абсурдно от наша страна да очакваме, че нещата ще се подредят от само себе си или ще дойде някой с магическа пръчица и ще ги нареди. За това би било добре да вземем нещата в нашите собствени ръце и да се борим и отстояваме мечтите си и света, в който искаме да живеем, в който вярваме. Да се опълчим на националния и всеобщия нихилизъм и да изградим света, в който искаме децата ни да са щастливи. Защото това, което правим днес, има последиците си в бъдеще. Истинският свят е това, което създаваме днес. Днес градим бъдещето си и бъдещето на света. Всеки един от нас по отделно, както и всички заедно, без значение дали го осъзнаваме или не. И първата крачка към тази цел е да се борим с несправедливостта. Всеки един момент, в който не се борим срещу неправдата, тя побеждава. Животът е игра, в която човек не може да пасува и от която не може да излезе, ако не му харесват правилата, за това единственият избор е да се бори. За това е необходим неувяхващ ентусиазъм, какъвто имаше у Перес. Но и отговорност, осъзнатост, че действията или бездействията си имат своите последствия. Съдбовно важно е това да осмислят политиците, защото цената на техните грешки плащат цели нации, но техните велики мечти водят до добруването на всички.

Всъщност, мечтите винаги са мащабни и велики, когато касаят не само личния свят на човека, а и бъдещето на хората. Уроците на историята ни показват много ясно как един творец първо може да бъде смятан за луд, заради идеите си, а след което да бъде възвеличаван. Точно един такъв мечтател стои зад всяко откритие. Зад всяко извоювано право, колкото и малко да е то изпърво, зад всяка една малка победа, превърнала се в голяма. За това е необходима много силна, безпрекословна, вяра, както и воля, готова да устоява на силните ветрове и буреносните облаци, носещи се срещу нея.

Но утвърждаването на мира и човешките права, на хуманизма, като всяка друга борба взима своите жертви, пречупва множество хора. Но тези, които остават са тези, които постигат промените, които заслужават да бъдат наречени и мечтатели, и борци, и творци на истинския свят. Защото те са тези, които ще го създадат. И са сред нас. Налагането на всеобщ мир е трудна задача. Но както една  стара поговорка казва: „До целта се стига, не като се бърза, а като не се спира“. И колкото и дълго да ни отнеме борбата, важното е да вярваме в истинския свят, който за мен са мечтите ни, защото за бъдещето – само те имат стойност.

Сблъскат ли се с трудност, натъкнат ли се на препятствия, много хора се отказват, но малцината, които с вяра, труд и постоянство продължават са тези, които създават един нов, по-добър свят за децата ни. И мисля, че това си струва усилията. Колкото и стени да събаряме, колкото и пъти да падаме, винаги да се изправяме и дори пред нас да изникне нова стена – да вярваме, че само ако съборим още една и после още една, и ако трябва още 1000, ще стигнем до целта си. А тя е там и ни чака. Някъде там, след множество стени е истинският свят, в който искаме да живеем, да живеят децата ни. И когато залогът е развитието и щастието на човечеството, определено си струва да се борим.

Надявам се, че след време, когато говорим за мечтатели, хората ще вярват  повече в тях и възможностите им. Защото светът винаги се нуждае от усъвършенстване и единствено вярващите в него могат да го постигнат.

Както Шимон Перес казва в едно интервю: „Евреите никога не могат да бъдат удовлетворени, защото в света винаги може да има подобрение. Светът може да се поправи.“. И ние сме тези, които са отговорни за това подобрение. Надявам се мнозина да започнем да го търсим и да се борим за него с упоритост и постоянство. Защото бъдещето е такова, каквото си го направим днес. „Истинският свят е това, което ще създадем.“

Р.S. Диана не присъства на церемонията. Наградата й е изпратена по пощата.

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

VI Национален литературен конкурс

Ad

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Архив

Календар

декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31