Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Диана Михайлова, Монтана – трета награда

„Истинският свят е това, което ще създадем“ – Шимон Перес

Светът, в който сега живеем, е бил създаден от предците ни. Някога той е бил мечта за тях, а сега е реалност за нас. Сега е истински, но не по-малко, отколкото е бил тогава в съзнанието им. Мечтателите и визионерите утъпкват пътя към бъдещето и водят своите общества и цивилизацията напред. За това и светът принадлежи точно на тях. Няма как да създадем нещо, ако първо не го измислим и не повярваме, че то може да съществува. Всичко е първо намерение, идея, стратегия и конкретен план. Примери за това – много, като започнем от електричеството и стигнем до равните права между половете. Всички открития и постижения на съвременното общество са създадени от мечтатели, осъществили мечтите си. Вярвали в тях. Борили се за реализацията им, превръщайки ги в цели. Постигнали ги с талант и воля, упоритост и труд. Така те са сътворили света, в който сега живеем. По същия начин и всички ние ще създадем новия свят, който надявам се, ще е по-добър от предходния.

И ние, както предците ни, носим в умовете си смели мечти и вярата в доброто и в развитието. Важно е да си даваме сметка, че светът е несъвършен, но имаме потенциала да го променим, защото промяната започва от нас самите. Истинският свят е този, в който вярваме, за който копнеят душите ни и който можем да постигнем само чрез задружни усилия. Няма невъзможни неща, но важните стават бавно и отнемат време и усилия. Мечтите за всеобщ мир, за висок морал, лична и обществена съвест, които лежат в основата на прогреса, са това, което се надяваме да постигнем. Едва ли ще е лесно, но имаме основите от предците си, остава само да надградим всичко добро, което са ни завещали и да се освободим от лошото, деструктивното, ретроградното. Имаме всичко нужно за това, трябва просто да потърсим вътре в себе си желанието и силата да се борим за един по-добър свят, за един прекрасен нов свят, който да наречем „истински“.

Шимон Перес е един пример за всички нас чрез борбата за мечтите си, чрез стремежа си към хуманизъм, толерантност и справедливост, чрез желанието си да създаде свят, в който да няма място за омраза. Една жива и истинска утопия, която след години хората да наричат „реалност“. Както самият той казва: „само историята на бъдещето е важна“ и тя е тази, за която трябва да се борим. Историята на бъдещия, на истинския свят. Защото мечтата ни за по-добър живот е това, което е истинско, и има бъдеще. Нещо повече – придава смисъл и значение на живота ни.

Докато има недоволство от настоящето, ще съществува и желание за развитие, и точно то ще ни води напред. Това, че умовете ни могат да конструират неговия образ, а в сърцата ни живее вярата, че има нещо по-добро, което ни очаква, ни стимулира да го създадем и реализираме. Това е само въпрос на време и общи усилия. Задружните усилия са ключа към сбъдването на мечтите ни и към изграждането на света, в който искаме да живеем. Важно е да сме солидарни. Даже е задължително да си помагаме щом се борим за еднакви цели и мечти. Защото само така ще ги сбъднем. Можем да вземем много примери от история за това – участието на евреите във войните редом с българските войни, приносът на творците евреи в културната история на България са прекрасни примери за съвместни действия в името на обща цел. Заедно можем да стигнем далеч, да постигнем повече.

В днешния свят обаче, цари една негласна, пък и явна, война на всеки, срещу всеки. Тя се изразява в егоцентричния индивидуализъм и нездравата конкуренция. Да, конкуренцията стимулира развитието, но не и когато целта й е да унизиш, унищожиш и сринеш съперника с непочтени и непозволени средства, за да изпъкнеш ти. Тя е съзидателна, когато са бориш ти да си по-добър от него, за да се откроиш, за да израстнеш. Изродената конкуренция вече не води до развитие и не е тя – това, което ще ни отведе до сбъдването на мечтите ни. Борейки се за мир и за един по-добър свят, ние трябва да започнем от себе си, да поемем отговорност за собственото си бъдеще и за средствата, които използваме, за да го постигнем. Да осъзнаем важността на самостоятелните избори, които правим –  за себе си и за обществото. За това е важна будната съвест и гражданското съзнание, което е в унисон с ценностите на ХХІ век, а не подвластното на стереотипи, предразсъдъци, исторически наследени вражди и противоречия. “Вижте, ние можем да живеем, като мислим за бъдещето, не само за миналото”, казва Перес и ми се струва, че точно това е особено важно всички ние да осъзнаем днес, и най-вече всички ние в Европа и на Балканите.

Би било абсурдно от наша страна да очакваме, че нещата ще се подредят от само себе си или ще дойде някой с магическа пръчица и ще ги нареди. За това би било добре да вземем нещата в нашите собствени ръце и да се борим и отстояваме мечтите си и света, в който искаме да живеем, в който вярваме. Да се опълчим на националния и всеобщия нихилизъм и да изградим света, в който искаме децата ни да са щастливи. Защото това, което правим днес, има последиците си в бъдеще. Истинският свят е това, което създаваме днес. Днес градим бъдещето си и бъдещето на света. Всеки един от нас по отделно, както и всички заедно, без значение дали го осъзнаваме или не. И първата крачка към тази цел е да се борим с несправедливостта. Всеки един момент, в който не се борим срещу неправдата, тя побеждава. Животът е игра, в която човек не може да пасува и от която не може да излезе, ако не му харесват правилата, за това единственият избор е да се бори. За това е необходим неувяхващ ентусиазъм, какъвто имаше у Перес. Но и отговорност, осъзнатост, че действията или бездействията си имат своите последствия. Съдбовно важно е това да осмислят политиците, защото цената на техните грешки плащат цели нации, но техните велики мечти водят до добруването на всички.

Всъщност, мечтите винаги са мащабни и велики, когато касаят не само личния свят на човека, а и бъдещето на хората. Уроците на историята ни показват много ясно как един творец първо може да бъде смятан за луд, заради идеите си, а след което да бъде възвеличаван. Точно един такъв мечтател стои зад всяко откритие. Зад всяко извоювано право, колкото и малко да е то изпърво, зад всяка една малка победа, превърнала се в голяма. За това е необходима много силна, безпрекословна, вяра, както и воля, готова да устоява на силните ветрове и буреносните облаци, носещи се срещу нея.

Но утвърждаването на мира и човешките права, на хуманизма, като всяка друга борба взима своите жертви, пречупва множество хора. Но тези, които остават са тези, които постигат промените, които заслужават да бъдат наречени и мечтатели, и борци, и творци на истинския свят. Защото те са тези, които ще го създадат. И са сред нас. Налагането на всеобщ мир е трудна задача. Но както една  стара поговорка казва: „До целта се стига, не като се бърза, а като не се спира“. И колкото и дълго да ни отнеме борбата, важното е да вярваме в истинския свят, който за мен са мечтите ни, защото за бъдещето – само те имат стойност.

Сблъскат ли се с трудност, натъкнат ли се на препятствия, много хора се отказват, но малцината, които с вяра, труд и постоянство продължават са тези, които създават един нов, по-добър свят за децата ни. И мисля, че това си струва усилията. Колкото и стени да събаряме, колкото и пъти да падаме, винаги да се изправяме и дори пред нас да изникне нова стена – да вярваме, че само ако съборим още една и после още една, и ако трябва още 1000, ще стигнем до целта си. А тя е там и ни чака. Някъде там, след множество стени е истинският свят, в който искаме да живеем, да живеят децата ни. И когато залогът е развитието и щастието на човечеството, определено си струва да се борим.

Надявам се, че след време, когато говорим за мечтатели, хората ще вярват  повече в тях и възможностите им. Защото светът винаги се нуждае от усъвършенстване и единствено вярващите в него могат да го постигнат.

Както Шимон Перес казва в едно интервю: „Евреите никога не могат да бъдат удовлетворени, защото в света винаги може да има подобрение. Светът може да се поправи.“. И ние сме тези, които са отговорни за това подобрение. Надявам се мнозина да започнем да го търсим и да се борим за него с упоритост и постоянство. Защото бъдещето е такова, каквото си го направим днес. „Истинският свят е това, което ще създадем.“

Р.S. Диана не присъства на церемонията. Наградата й е изпратена по пощата.

Свързани публикации

Церемония по награждаване 2017 г. част I

Церемонията по награждаване на участниците в IV Национален литературен конкурс -част II

Ad

Архив

Календар

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930