Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Димитър Панайотов от Силистра – II награда в конкурса на АЛЕФ

Тема: Ако в бъдеще настъпи политически режим, който извършва геноцид над определен етнос, какъв избор би направил и какви жертви би могъл да понесеш?

Аз съм само на 15.

Вървя по моста на Времето, а Ехото от историята на вековете зад мен е изпълнено с тропот на конски копита, препускащи през бойните полета на цивилизацията… чуват се победоносни викове… плач на деца… звън на метал…викове за помощ, удавени в мъка и страх…грохот от падащи бомби…единични изстрели, след които излита последен дъх от човешки тела… сърца спират да бият…и настъпва тишина, в която чувам само ударите на собственото си сърце…

Аз съм само на 15 години. Уча за велики откриватели, оставили имената и откритията си за света, който идва след тях, а се питам колко гении загинаха по време на войните, за които учим в часовете по история и не успяха да направят своите открития? Колко талантливи млади творци  не успяха да нарисуват великолепни картини, да напишат своите книги или да довършат музиката, която звучеше в душите им? Пише в пожълтелите страници, че са били заличавани цели народи… Истина ли е, че тази земя, върху която се раждаме, е напоена с кръвта на толкова много хора?!? Имам толкова  въпроси, на които искам отговор и от живите, и от мъртвите! Искам да питам първо тези, които като мен са родени през 21 век- Харесва ли ви историята, която учим? Разбирате ли света,  в който живеем? Възможно ли е на тази планета да настъпи мир и песента на народите  да преминава границите, които ни разделят? Кой има право да бомбардира мечтите ни? Аз зная, че мога да открия приятели и в далечни земи и те също знаят това. Знам,  че може да говорим и на различни езици, но ще успеем да се разберем,  защото мечтите ни нямат граници. Искам да създаваме заедно, да танцуваме заедно, да се смеем заедно, да търсим заедно и колко още неща можем да правим заедно. Приятелите не стрелят един в друг! Всеки има право да открие своите приятели, където и да са по света. Само ако следваме сърцата си, пътя към приятелите става лесен и е изпълнен с радост. Имаме толкова високи технологии, които могат да дадат свобода на всеки, тръгнал с добри намерения да изучава света. Ние искаме да знаем истината – Кой има право да отнема живот, който не е създал? Кой има право на власт над другите? Кой иска да ни внуши, че за да се отбраняваме трябва да вдигнем оръжие ? Кой създава правилата? Знанието, от което всички се нуждаем, не е нито добро, нито лошо – право на избор е за какво ще го използваме. Но гледайки назад в историята, ако изключим звука и оставим само картината едни млади мъже убиват други млади мъже и само униформите им са различни – едните са в метални доспехи,  а други с бронежилетки и винаги някой ги предвожда и им сочи къде трябва да стрелят. Това, като изключим как го наричат историците, трябва да е Лидерът. Ако ние не се научим да виждаме ясно и да задаваме правилно въпросите си ще имаме такива лидери, само че в други униформи.

Аз съм само на 15 години и не знам след още толкова дали ще задавам същите въпроси. Помня, когато бях на 5, мечтаех за други неща , питах за други неща, а сега е различно ,но и тогава имах нужда от приятели и сега е така. Вярвам, че след още 15 години ще е различно, но пак ще имам нужда от приятели. Така е и с родителите ми, така е и с техните родители- виждам го! Рано е да твърдим, че имаме философия, по която живеем, все още изучаваме света и търсим себе си, но едно е сигурно: и големите философи, за които говорят нашите учители в училище, са имали приятели. Дали не е време да създадем едно световно движение на Приятелите? За това нямаме нужда от пари.  И без това е твърде рано да сме самостоятелни и да живеем по законите на парите… Но ако всички родени в новото хилядолетие се обединим в това движение,  преди парите да са станали господари на живота ни ще спрем Войните,  Приятели! Приятелите не стрелят един в друг! Никой няма да следва Лидер, който се опитва да ти внуши че твой приятел ти е враг. А ние имаме всичко – имаме мечтите си, познаваме технологиите, които преодоляват разстоянията, за да се открием и да се разпознаем. Само така няма да ставаме свидетели на влакови композиции, които отвеждат невинни хора в лагери на смъртта, само защото Лидерите така са решили.

Не приемам въпрос -АКО В БЪДЕЩЕ НАСТЪПИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ, КОЙТО ИЗВЪРШВА ГЕНОЦИД НАД ОПРЕДЕЛЕН ЕТНОС, КАКЪВ ИЗБОР БИ НАПРАВИЛ И КАКВИ ЖЕРТВИ БИ МОГЪЛ ДА ПОНЕСЕШ? Ние сме Бъдещето и за да не се превърнем в копие на миналото – пред нас стои въпросът. Колко са приятелите ми по света, които мечтаят за същото за което мечтая и аз и вярват в същото, в което вярвам и аз? Приятелите не стрелят един в друг! Те са толкова заети да вършат интересни неща, да изучават света и да творят, че нямат нужда да се убиват без да се познават! Всеки човешки живот е важен и всеки заслужава да открие уникалността на своята природа, за да превърнем тази красива планета в ПЛАНЕТА НА МИР И ХАРМОНИЯ!

Димитър Димитров Панайотов

ПГМТ „Владимир Комаров“ – Силистра

Свързани публикации

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Ad

Архив

Календар

октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031