Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Димитър Панайотов от Силистра – II награда в конкурса на АЛЕФ

Тема: Ако в бъдеще настъпи политически режим, който извършва геноцид над определен етнос, какъв избор би направил и какви жертви би могъл да понесеш?

Аз съм само на 15.

Вървя по моста на Времето, а Ехото от историята на вековете зад мен е изпълнено с тропот на конски копита, препускащи през бойните полета на цивилизацията… чуват се победоносни викове… плач на деца… звън на метал…викове за помощ, удавени в мъка и страх…грохот от падащи бомби…единични изстрели, след които излита последен дъх от човешки тела… сърца спират да бият…и настъпва тишина, в която чувам само ударите на собственото си сърце…

Аз съм само на 15 години. Уча за велики откриватели, оставили имената и откритията си за света, който идва след тях, а се питам колко гении загинаха по време на войните, за които учим в часовете по история и не успяха да направят своите открития? Колко талантливи млади творци  не успяха да нарисуват великолепни картини, да напишат своите книги или да довършат музиката, която звучеше в душите им? Пише в пожълтелите страници, че са били заличавани цели народи… Истина ли е, че тази земя, върху която се раждаме, е напоена с кръвта на толкова много хора?!? Имам толкова  въпроси, на които искам отговор и от живите, и от мъртвите! Искам да питам първо тези, които като мен са родени през 21 век- Харесва ли ви историята, която учим? Разбирате ли света,  в който живеем? Възможно ли е на тази планета да настъпи мир и песента на народите  да преминава границите, които ни разделят? Кой има право да бомбардира мечтите ни? Аз зная, че мога да открия приятели и в далечни земи и те също знаят това. Знам,  че може да говорим и на различни езици, но ще успеем да се разберем,  защото мечтите ни нямат граници. Искам да създаваме заедно, да танцуваме заедно, да се смеем заедно, да търсим заедно и колко още неща можем да правим заедно. Приятелите не стрелят един в друг! Всеки има право да открие своите приятели, където и да са по света. Само ако следваме сърцата си, пътя към приятелите става лесен и е изпълнен с радост. Имаме толкова високи технологии, които могат да дадат свобода на всеки, тръгнал с добри намерения да изучава света. Ние искаме да знаем истината – Кой има право да отнема живот, който не е създал? Кой има право на власт над другите? Кой иска да ни внуши, че за да се отбраняваме трябва да вдигнем оръжие ? Кой създава правилата? Знанието, от което всички се нуждаем, не е нито добро, нито лошо – право на избор е за какво ще го използваме. Но гледайки назад в историята, ако изключим звука и оставим само картината едни млади мъже убиват други млади мъже и само униформите им са различни – едните са в метални доспехи,  а други с бронежилетки и винаги някой ги предвожда и им сочи къде трябва да стрелят. Това, като изключим как го наричат историците, трябва да е Лидерът. Ако ние не се научим да виждаме ясно и да задаваме правилно въпросите си ще имаме такива лидери, само че в други униформи.

Аз съм само на 15 години и не знам след още толкова дали ще задавам същите въпроси. Помня, когато бях на 5, мечтаех за други неща , питах за други неща, а сега е различно ,но и тогава имах нужда от приятели и сега е така. Вярвам, че след още 15 години ще е различно, но пак ще имам нужда от приятели. Така е и с родителите ми, така е и с техните родители- виждам го! Рано е да твърдим, че имаме философия, по която живеем, все още изучаваме света и търсим себе си, но едно е сигурно: и големите философи, за които говорят нашите учители в училище, са имали приятели. Дали не е време да създадем едно световно движение на Приятелите? За това нямаме нужда от пари.  И без това е твърде рано да сме самостоятелни и да живеем по законите на парите… Но ако всички родени в новото хилядолетие се обединим в това движение,  преди парите да са станали господари на живота ни ще спрем Войните,  Приятели! Приятелите не стрелят един в друг! Никой няма да следва Лидер, който се опитва да ти внуши че твой приятел ти е враг. А ние имаме всичко – имаме мечтите си, познаваме технологиите, които преодоляват разстоянията, за да се открием и да се разпознаем. Само така няма да ставаме свидетели на влакови композиции, които отвеждат невинни хора в лагери на смъртта, само защото Лидерите така са решили.

Не приемам въпрос -АКО В БЪДЕЩЕ НАСТЪПИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ, КОЙТО ИЗВЪРШВА ГЕНОЦИД НАД ОПРЕДЕЛЕН ЕТНОС, КАКЪВ ИЗБОР БИ НАПРАВИЛ И КАКВИ ЖЕРТВИ БИ МОГЪЛ ДА ПОНЕСЕШ? Ние сме Бъдещето и за да не се превърнем в копие на миналото – пред нас стои въпросът. Колко са приятелите ми по света, които мечтаят за същото за което мечтая и аз и вярват в същото, в което вярвам и аз? Приятелите не стрелят един в друг! Те са толкова заети да вършат интересни неща, да изучават света и да творят, че нямат нужда да се убиват без да се познават! Всеки човешки живот е важен и всеки заслужава да открие уникалността на своята природа, за да превърнем тази красива планета в ПЛАНЕТА НА МИР И ХАРМОНИЯ!

Димитър Димитров Панайотов

ПГМТ „Владимир Комаров“ – Силистра

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

VI Национален литературен конкурс

Ad

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Архив

Календар

януари 2019
П В С Ч П С Н
« дек.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031