Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Мануил Касабов – Русе – първа награда

 

Шимон Перес и неговият принос в измеренията на общочовешкия

 хуманизъм

 

Един лидер не трябва да стои на върха, а да се движи напред. Да се движиш напред, не е лесно, а да си на върха, е впечатляващо. Но не означава нищо.

Шимон Перес

За мен е важно да намеря личности, които с конкретния си пример могат да ми покажат модел на поведение. Такива, за съжаление, не са много. Но все пак ги има. Изследването на живота им ми помага да открия ония ценности, които да следвам по-нататък.

            Няколко неща ме впечатляват в личността на Шимон Перес.

1.Устойчивост на износване

            Първото нещо е, че той се радва на особено политическо дълголетие. Умира на 93 години, като почти до последно е на висши постове в политическата йерархия. Това от наша гледна точка е впечатляващо. Нашите родни политици се „износват” за няколко години. След две-три години управление най-видните от тях вече са намразени от целия народ. А може би това им е била целта – да се налапат и да бягат, докато не са ги хванали.  Човек, който е в политиката на една държава и е заемал почти всички ключови постове в управлението в продължение на цели 70 години, явно не е имал подобно намерение. Не е гледал на политиката като на средство за бързо забогатяване. Имал е за цел да направи за своята страна всичко, което може. Вероятно е допускал и грешки, но никога не е имал порочната цел и намерение да превръща политиката в пари. Впечатлен съм от защитата на Давид Бен-Гурион, която той дава на Перес: „Ако Перес почука на вратата и влезе, нищо за себе си няма да поиска. Второ – той не клевети никого. И трето – той изобщо няма да почука на вратата, ако няма някаква оригинална идея.”

            Питам се как ли би изглеждала България, ако имаше политици с такова дълголетие, бавноизносващи се, държащи на честта и името си, изпълнени с желание да дадат всичко от себе си. Политици, влюбени в своята страна и готови да служат на хората, които са им гласували доверие.

            И не само в България. Целият свят има нужда от такива хора. Не еднодневки, не алчни, гладни и жадни за облаги, не кариеристи, не опортюнисти, не циници, действащи на принципа: „След мен и потоп!” Хора с визия, лидери, които не държат непременно да са на върха, а са готови да вършат черната работа, за да са полезни на държавата и общността. Тогава светът нямаше да бъде това, което е сега. Щеше със сигурност да изглежда много по-добре и да е много по-хубаво място за живеене.

2.Развитието от войник до Нобелов лауреат за мир

В своята дълга биография като израелски политик Шимон Перес претърпява развитие, което много бих искал да видя като развитие на съзнанието на хората днес. Това е развитието от войника до миротвореца.

            Той започва политическата си дейност на бойното поле. Новооснованата израелска държава е нападната от съседните страни. Младият мъж, почти дете, трябва да мисли за патрони и бомби, за самолети и танкове. Бен-Гурион казва за Перес: ”Ето този млад момък спаси страната!” Такова е времето, хората трябва да защитават родината си с оръжие.

            Изглежда абсурдна самата мисъл един такъв човек, започнал живота си така драматично, един ден да се превърне в носител на Нобелова награда за мир! Но точно това става. Кой сте вие, господин Перес? Как претърпяхте такава промяна?

            Това може да се каже само от човек, който е миролюбив по природа. Човек, за когото нормалното състояние не е войната, а мирът. Нека чуем самия Перес: „Знаете ли, през военните и предвоенните дни аз бях този, когото наричаха „Ястреб”. Но ако само забележех у арабите признаци за готовност към мир, избирах мирния път, не войната. Що се отнася до постоянната работа по проблемите на безопасността – ние просто нямахме избор, иначе биха ни унищожили. Обаче Бен-Гурион, също като мен, предпочиташе мир, не бойни действия. Ние искахме мир и го постигнахме.”

            Това е приносът на Перес в общочовешкия хуманизъм: Да бъдеш миротворец, мирът за теб да е нормалното състояние, а войната да смяташ за най-противоестественото нещо. И да правиш всичко възможно, за да има мир.    Става дума за война и мир не само в буквалния смисъл на тези думи, а като състояние на духа. Да не бъдеш готов винаги да се скараш с някого, да възразиш, да го наддумаш, да го осмееш, да го унизиш – тези неща вършим постоянно и никак не се смущаваме. Казваме: „Какво толкова, не съм убил никого!” Не, мирът е нещо много повече от остъствие на война. Той е толерантност към другия, разбиране, съчувствие, готовност за прошка и помирение. Както казва Перес: „Ние /израелската държава/ не произвеждаме часовници, а залагаме на вечността! Ние /евреите/ сме дали на света един важен документ, Десетте Божи заповеди: 172 думи, които са предпоставка за цивилизацията. Това е революция, която дава предимство на морала.” Моралният живот, основан на Божиите заповеди, е истинската основа на миролюбието и миротворчеството. Това е средството, което създава истинското общуване между хората и прави така, че те никога да не могат да се изправят един срещу друг с оръжие, с юмруци, с гневни слова, с обиди.

            3.Евреинът, който изнася реч пред Бундестага

            Трудно ми е да си го представя: Един евреин стои пред представителите на немския народ в техния парламент и им говори за нацистките лагери, за милионите избити евреи… Германия е страната, подкрепяща израелската държава. Ангела Меркел казва ясно: „Евентуално нападение срещу Израел за нас би се равнявало на нападение срещу Германия”. Как се е стигнало дотук? Как една нация, решила да изтреби до крак всичките 11 милиона евреи в Европа, но успяла да избие само шест, е станала неин съюзник?

            Станало е благодарение на хора като Шимон Перес, които са способни да простят, без да забравят миналото. То е ужасно, грозно, жестоко. Раните са дълбоки. Но така ли ще продължава винаги? Няма ли да сложим край на омразата? Все назад ли ще гледаме?

            Не, има хора, които са способни да гледат напред. Макар и да са над 90-годишни. Макар и да имат близки, изгорени живи от нацистите. Хора, които могат като Перес да кажат в реч пред Бундестага: „Никога вече расови теории. Никога вече чувство за господство над другите. Никога вече връчено уж свише право за разпалване на омраза, за убийство и беззаконие. Никога вече отричане на Бог и никога вече Шоа. Никога вече не бива да се игнорират кръвожадни диктатори, които се крият зад демагогски маски, но не пестят потенциално смъртоносни лозунги.”

            4.Човекът, който осъзнава важността на науката

            Политиците не обичат науката. За  тях тя е опасно средство за просвещение на хората. Политиците обичат необучените, необразованите, невежите, наивните, неопитните. Просто си умират да говорят пред такава публика, да й пекат кебапчета, да й събират личните карти и да й казват как да гласуват. Политиците не обичат научните средища – академии  на науките, университети, театри, опери, радиа, телевизии (всъщност последните обичат, защото те подхранват невежеството).

            Но ето че един политик (Ах, какъв предател! Разпни Го!) казва следното: „Преди всичко, науката не признава националности и граници, това е интернационално понятие. Науката движи напред съвършено различни структури – от частни лица до крупни корпорации и държави. Вземете, примерно, Бил Гейтс или Марк Зукърбърг. Всеки от тях извърши революция – много по-голяма от тази на Ленин. И те направиха това, без да се пролее капка кръв, обединиха милиарди хора.” Чувате ли го! Не политиците са направили добрите промени, а учените! Не иска революции, не иска кръв и сражения, а труд и мисъл. Този чува ли се какво говори?!

            Явно  се чува. Политикът признава, че науката, просветата, мисълта движи прогреса, а не революциите и войните. Но трябва този политик да се казва Шимон Песер, за да чуеш такава ерес от устата му. От други не можеш да я чуеш.

            Науката, прогресът, идеята, фантазията –  това са силите, които могат да причинят истински промени и да преобразят този свят, да го превърнат от място на бедност, глад, войни, болести, разделение в свят на благоденствие, равенство, здраве и близост.

            5.Човекът, който е политик, но не се взема на сериозно

            Още една ерес! Политикът Шимон Перес е категоричен: „Според мен истинските международни отношения са тези между народите, а не между правителствата” Да го чуе някое българско високопоставено държавно лице, ще припадне! Правителствата не били важни, важни били народите! Как така? За какво са тогава всичките тези министри, заместник-министри, председатели на агенции, посланици, аташета, делегации и прочие? Защо пищят с бурканите по улиците и всички трябва да им правят път, защото иначе ще има война?

            Само че е прав старият политик…  Големците могат да се правят на много големи, много важни. Но по-важно е какво става между обикновените хора. Докато политиците се чудят на изток ли, на запад ли, с тия или ония, хората действат. Качват се на самолета и отлитат. И то не натам, накъдето политиците им казват, а накъдето искат. Защото не вярват на речи и доклади, а  на своя разум. Политикът иска рубли, но гражданинът иска евро, иска долари.

            6.Човекът с нормално мислене

            Ветеранът от Тел Авив е запазил човешкото в себе си. След 70 години в политиката той умее да мисли като нормален човек. О, родни величия, чуйте това! Вие, които сигурно и насън под юргана се боите да говорите като нормални хора, вслушайте се какво ви казва вашият колега, който може да ви бъде баща и даже дядо: „Веднъж видях двама мъже, които вървяха с една жена. Аз казах на тези около мен: „Вижте каква хубава жена. Те ме попитаха: Откъде знаеш? Не си й виждал лицето. Аз им казах, че видях лицата на хората, които бяха срещу нея”. (Интервю на Симеон Василeв с Шимон Перес) Колко мъдро, колко човешко… Такава впечатлителност не може да се роди в главата на един опустошен и прегорял от политика ум. Това може да го каже само човек с живо сърце и живи възприятия за нещата.

            Политици, запазете човешкото, детското в себе си! Не позволявайте политиката така да ви изпепели, че да станете слепи за обикновените човешки емоции!

            7.Защитникът на… 

            Чак се страхувам да кажа на кое. А той не се страхува, че това е опреди три хиляди години, че Мойсей вече не е жив и не е на власт и няма да го похвали за думите му. Шимон Перес настоява: „Десетте Божи заповеди трябва отново и отново да бъдат отпечатвани и разпространявани.” Да, трябва да си наистина политик, не еднодневка, за да кажеш това, и то пред парламента на една държава (Германия), която ужасно се бои да не стане пропагандатор на религиозни идеи.  Друг мислител, не политик, казва с риск да получи присмехи: „Всички сме чували за Десетте Божи заповеди, но не всички ги спазваме, защото не всички сме набожни. За мнозина у нас християнството не е хрисима идея, а е попски работи, църковно лицемерие, бизнес със заблудите на наивните. Днес за мнозинството у нас и по света няма Бог, то почита Безумния стремеж към парите, Безсъдържателното безгрижие, Безнадеждното ехо на лукса, Бързия път до лесната печалба, Безмозъчното щъкане из моловете, Бездуховния живот пред стомашния.”

            Ще спра  дотук, от уважение  към свещеното число седем за евреите ще се огранича с тези седем неща, които ме впечатляват в личността на Шимон Перес. Те могат да бъдат продължени до седемдесет. Защото богатите хора като него ни оставят толкова голямо наследство, че после трябва години наред да прекараме само в подреждането и осмислянето му. Но едно нещо остава в съзнанието: Човече, бъди истински политик, а не еднодневка. Бъди истински човек, а не подобие на човек. Иначе нашето съществуване губи смисъла си и сами зачеркваме себе си от списъка на имената, които заслужават за се запомнят.

Свързани публикации

Церемония по награждаване 2017 г. част I

Церемонията по награждаване на участниците в IV Национален литературен конкурс -част II

Ad

Архив

Календар

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930