Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Моника Митова от Благоевград – първа награда в конкурса на АЛЕФ

Ако в бъдеще настъпи политически режим, който извършва геноцид над определен етнос, какъв избор би направил/а и какви жертви би могъл/а да понесеш

*„Геноцид-изтребване на цели групи хора по расови, религиозни или други мотиви.“- тълковен речник.

„Холокостът е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия.“

„Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, е геноцид, извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население.“

За никого не би било трудно да посочи още примери, да разкаже за още събития за убийства, мъчения и преследвания над определени етноси, служейки си със световната история. Цитираме годините, броя на загиналите, отдаваме им почит, но въпреки, че жертвите на тази част от историята не бива да бъдат забравяни,  ние не виждаме, или пък просто не искаме да видим, че геноцид има и днес! Не знаем или пък просто избираме да не знаем, че действията на група фанатици са толкова разрушителни и жестоки, колкото и мъченията от времето на нацизма.

Близкият изток – на хиляди километри от нас, а всъщност толкова близо… Затварям очи и съм там!  Хиляди бомби и куршуми, отровен газ, улици, осеяни с човешки трупове, ранени тела, разбити сърца! Там, в Близкия изток, геноцидът е ежедневие, а ние, „гражданите на света“, почти никога не разбираме за жертвите. Медиите забравят , че всички хора имат равни човешки права, че всеки има право да живее, и „пропускат“ да отразят поредния покъртителен атентат в Алепо, пропускат да ни разкажат за поредната невинна жертва, обезглавена от жестоките джихадисти. А ако случайно дочуем нещо, го приемаме за напълно нормално, защото хората там  са „свикнали“, „това им е начин на живот“!  Кое човешко същество е свикнало да бъде потискано, кой народ заслужава да бъде заличаван с всяка изминала минута? Геноцид могат да бъдат наречени зверските злодеяния на Ислямска държава, поредният атентат в автобус в Тел Авив, терористичните атаки по целия свят, дългогодишните войни и размирици между израилтяни и палестинци. Геноцид е и расизмът, а виновникът е само един, който всички упорито отказваме да видим- това е омразата!

„Ислямска държава е сунитска терористична джихадистка групировка, действаща главно в Близкия изток.“ Ислямска държава не е зачитана като държава от никое правителство по света, но заради желанието за власт, породено от фанатизма,  групировката се е превърнала  в добре организирана и функционираща сила! Те имат свой лидер-Абу Бакр ал Багдади, контролират обширни територии,  имат своя съдебна система, доста сходна със средновековната, уповаващата се на Шериата (кражбата са наказва с отрязване на ръката) и  функционираща образователна система- основана на изучаването на Корана.

Представете си, че след дълъг период на усилен труд и старание, най- накрая успявате да съберете нужната сума, за да посетите така мечтаната дестинация от вас – Париж, а там, някъде в предградията, някой си младеж, „борещ са за волята на Аллах“, подготвя бомбата, която ще сложи край на живота ви, която ще обезсмисли всичките ви усилия, а вие нищо не подозирате, с нищо не сте съгрешили, за да получите такова наказание! А жертва не сте само вие, жертвите са безброй и жертва е всеки, чието сърце скърби за жестокостта, завладяла света ни! Ислямска държава е страх, тя е ужасът на 21-ви век; сила, която властва над всички континенти. И дори намирайки се далече от нейното ядро – Близкия изток, всеки гражданин на света, за съжаление, е нейна потенциална жертва.

На 7-ми януари 2015 г. в Париж група терористи извършват нападение срещу редакцията на френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“, а отговорност поема Ислямска държава. Този атентат,  който сякаш изигра ролята на дебютен за групировката, който я издигна на световната сцена, ни подсеща за друго измерение на геноцида на Ислямска държава, друг начин, по който се прокрадва в нашия така лесно разклатим свят – всеки вид ограничение върху словото, върху свободното мислене, е вид геноцид, „изтребване“ на идеите и вярванията на личността. На подобен геноцид са жертви толкова много хора! Не, не е само населението на Северна Корея, не само деспотичното управление, на което е подложен турският народ, но и почти всеки гражданин на света и то ежедневно! Нужни ли са още примери, още доказателства, които ясно показват, че нищо не се е променило, че ставаме свидетели на жестокости, еквивалентни на Холокост или на арменския геноцид, дори без да си даваме сметка за това?

Възхищавам се на борци,  като „ Окото на Мосул“, журналист и историк, който прекарал  2 години и 39 дни като таен хроникьор на зверствата на Ислямска държава в Мосул. Разказвайки за Ислямска държава, властваща над родния му град, само една стена го деляла от техния лидер, но смелият журналист нито за миг не се съмнявал в своето героично дело и искал светът да узнае за болката в Близкия изток и да апелира за помощ. Това е смелост, това е свобода на словото и в това вярвам! Този силен човек се е жертвал, за да информира.

Не вярвам на хората, които казват, че нямат мечти, защото ако не мечтаеш, значи не си човек. Мечтите са онова, което ни поддържа живи и  ни кара да се будим всяка сутрин с желание да постигнем недостижимото. Те са едно от малкото безплатни неща в този комерсиален свят. И също като всички останали, аз имам мечти, мечтая за световен мир! Но всички знаем, че мечтата изисква жертви, че за да я постигнеш, трябва да се лишиш от много! Е, и аз имам мечта, точно както всички останали- един ден да успея, макар и малко, да помогна, да подкрепя невинните жертви на Ислямска държава! Докато този момент дойде, избирам да се боря за кауза, която е един от главните причинители на проблеми днес. Страхът да говориш свободно! Именно подобна жертва бих направила аз – да се боря всеки ден за свободата на словото, да задавам въпроси, да тълкувам, да мисля критично, да обобщавам, да разпространявам, да информирам  и  да вярвам! Да ВЯРВАМ, че всички жертви на Ислямска държава, всички жертви на омразата, не са заслужавали това, никой не го заслужава!

Не мисля, че някога ще узная как по- глобално може да бъде разрешен проблемът с тероризма. Едва ли някога ще имам властта и силата за това! Но ВЯРВАМ, че колкото повече се обсъжда този проблем, колкото по- често се поставя в светлината на прожекторите чрез медииите, чрез свободната реч, онези,от  които зависи рзрешаването на този въпрос, биха се замислили! ВЯРВАМ, че трябва да започнем да се интересуваме повече от геноцида в 21. век, а не само да обсъждаме миналото! Защото не е само Ислямска държава, има безброй други терористични организации („Боко Харам” в Африка), които избиват безнаказано и хората в тези страни не вярват, че някога ще видят по- добър ден!

Изборът, който бих направила в бъдеще, който правя всеки ден, е да ВЯРВАМ в доброто, да ВЯРВАМ в живота и неговата красота. И въпреки че не винаги е такъв, какъвто си го представяме, не винаги съответства на нашите идеи и планове, това не означава, че трябва да се отказваме и просто да живеем без никаква мисия! Изборът, който правя аз всеки ден, е да се боря, да не се предавам пред трудностите и да се надявам, че някой ден, ще успея да помогна поне малко на Близкия изток, на целия свят, на всички човешки същества, чиито права за потъпкани!

Свързани публикации

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Ad

Архив

Календар

октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031