Център за еврейско-българско сътрудничество

Есе на Сабел Гератлиева, Казанлък – награда на „Биволъ“

„Колкото по-голяма е мечтата ви, толкова повече ще постигнете”

Шимон Перес

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, а нашите детски мечти са безкрайни – да се срещнем с любим герой, да полетим в Космоса, да си изобретим машина на времето, да разчупим модела на стереотипите…да заживеем в богата и красива страна…  Може би, защото ние, хората, винаги се стреми към предизвикателството на някакъв чужд, непознат свят, да си призная и мен ме е спохождала мисълта да отида да живея в друга държава, когато порасна. Представяла съм си я приказно красива, примамлива, където мечтите се постигат лесно….но-о-о…бързо се опомням – чуждият свят си остава чужд –различни нрави, различни обичаи…Родината не може да бъде заместена! А носталгията?! Сигурна съм, че ще я нося в душата си завинаги! Затова моята голяма мечта е ние, подрастващите да променим България и да я превърнем в страната на мечтите ни.

     В последните няколко години обаче се забелязва една тенденция все по-голяма част от населението да напуска родината ни. Основно млади хора между 20 и 35 години емигрират в други, икономически добре развити държави. За съжаление съвсем тенденциозно тази статистика се игнорира и не се работи достатъчно мотивирано в посока намаляване броя на българите, търсещи по-добър живот в други страни. Констатират се някакви незначителни опити да се стопира процесът на изтичане на човешки ресурс от страната ни – в това отношение визирам различни предавания и статии, относно млади хора, които избират да останат и да се реализират в България.

     Аз самата като млад човек, който на практика само след броени години ще се изправи пред тази дилема- дали да остана в отечеството си или да го напусна, твърдо заявявам позицията си, че предпочитам да прекарам остатъка от живота си в България, но в една променена и облагородена България-държава със стабилна икономика, с ясна и хуманна социална политика и законова уредба. Ясно съзнавам, че държавата, в която искам да живея е моята Родина – земята, където съм се родила, проходила, изрекла най-свидната дума „мама“, тук, където са моите близки, приятели, моите спомени…Мечтая да изживея дните си в България, но не в страната, в която се е превърнала напоследък, а в една чиста, модерна, законова България.

     Нека ние, подрастващото поколение, с трудолюбие, упоритост и достойнство защитим миналата слава на Родината ни, да преодолеем трудностите днес. Все пак ние сме от народите поставили началото на цивилизацията. България и в миналото е преодолявала трудни периоди, преборвала се е с чужди нашествия, с фашизъм…Нашата малка Родина ни кара да се гордеем с древното си минало – нашите предци са изградили държавата ни още през II век преди Христа. Самите ние сме наследници на един от най-древните цивилизовани индоевропейски народи с богата материална, стопанска и духовна култура. Стари източници твърдят, че това бил народ, който имал „всичко, което пожелаел“, народ оставил дълбоки следи в световната цивилизация.

     Това е голямата ми мечта- България, чийто народ има „всичко, което пожелае“.

     Ще започна с опазването на природата- България е една от малкото страни, която нехае и не полага нужните грижи за опазване на природата. Хиляди хектари дървесна маса бива изсичана ежегодно, тонове дървесина продължава да се търгува и днес със съседни страни, а сечищата остават незалесени и флората, както и фауната прогресивно намаляват, унищожават се редица екониши, нарушава се екологичното равновесие като цяло. По този начин се отнема местообитанието на много животни и растения. Липсата на адекватно отношение на държавата към редица водни басейни доведе до множество ексцесии, като наводняване на пътища, домове, включително и жертви на водната стихия. Редица паркове и градини запустяват, защото държавата нехае за тези прекрасни места за отдих. Природните паметници, природните феномени на страната ни се нуждаят от опеката на държавата. Почистването на природата за един ден е чудесна идея и тя би имала своя добър резултат само в случай,че я пазим чиста през останалите дни. За съжаление обаче, много хора изхвърлят отпадъците си сред природата, а не на регламентираните за целта сметища и отказват да превърнат разделното събиране на отпадъци в своя практика. Искам да остана да живея тук, но да променим това, аз и моето поколение. Да върнем уникалната, неповторимата българска природа в нейния първичен, естествен облик. В България, където мечтая да остана ще бъда свидетел на възраждането на една от най-богатите и прекрасни природи в света.

     България, в в мечтите ми, би следвало да не черпи потребление от невъзобновяемите източници на енергия. Пестенето на енергията от невъзобновяемите източници би трябвало да е кауза на всеки българин. На фона на това днес, по-голямата част от населението на страната ни използва дърва, въглища и земна газ за отопление и битови нужди. Едва през последните години, на територията на страната ни започнаха да се появяват колекторни слънчеви батерии и ветрогенератори. Самите ние обаче трябва да насочим усилията си към използване на възобновяемите, екологично – чисти източници.

България, за която аз мечтая ще има съвършена социална политика. За съжаление сега тя е в „дълбока кома“. Имаме сериозни пропуски по отношение на хората с увреждания, инвалидите и децата със специфични образователни потребности – те са лишени от елементарни човешки права. В редица градове и села обществените сгради не са пригодени за хора с увреждания. Българското общество като цяло се оказва незряло по отношение на различните.В детските градини и училищата, учениците и техните родители не проявяват нужната толерантност към децата със СОП. Хората с увреждания и инвалидите също биват игнорирани от обществото. Голям е и процентът на възрастните хора, които със символичните си пенсии не успяват да се справят с месечните си издръжки и умират или от студ или от глад или просто защото не са успели да си купят лекарства. Аз нежелая в годините напред да продължавам да гледам как хората в неравностойно положение се борят всеки ден за чисто физическо оцеляване, как възрастни хора свирят на музикални инструменти в студените зимни нощи за жълти стотинки или просто обикалят улиците и протягат съсухрена трепереща ръка за да си купят насъщния. До голяма степен вината за всичко тава се крие в антихуманната социална политика.Това мечтая да променим ние, които оставаме в Родината си.

Високата  престъпност, очевидната безнаказаност, пропуските в съдебната система и дори културата ни на пътното платно като участници в движението,  трябва да претърпят сериозни промени. България, в която искам да живея трябва да бъде преди всичко правова страна. В последните години новините по медиите са се превърнали в „криминална хроника“. Убийства, изнасилвания, палежи, изнудвания, отвличания и много други криминални деяния изпълват ежедневието на българите. Виновниците за това не понасят наказания, защото са хора с власт, с високи финансови възможности, а очевидната корупция на всяко едно ниво обслужва интересите им. В разрез с правилника за движение по пътищата, предимство се дава на по- скъпите автомобили. При ПТП за „виновни“ обикновено се определят хората без влияние и финансова заможност. Често сме свидетели на личен пример от страна на управляващи, учени, политици и медийни личности как се шофира в нетрезво състояние, как се отнема човешки живот и как наказани за това няма. В България, в която мечтая да живея, трябва всеки да бъде отговорен за деянията си.

В България, в онази България от моите мечти, образованието трябва да е приоритет. В краткия си житейски път, който съм изминала до момента, аз съм разбрала, че българското образование е минало. За високата му стойност, за редицата страни, които са признавали нашето образование, аз научавам само от разказите на по-възрастните. Като започнем от това каква сума от брутния вътрешен продукт или иначе казано от бюджета се отделя за образование, проследим какво е месечното възнаграждение на един учител-съвременните просветители, възпитатели и будители и финализираме анализа си с това колко евтино можеш да си купиш образование като се сдобиеш с фалшива диплома. Самият факт, че образованието рядко способства за намиране на работа и реализация в чисто професионален план допринася за това да смятам, че в България образователната система е несъвършена, а за мен е много важно в държавата, в която живея образованието и възпитанието на подрастващите да е приоритет. Тук е мястото да споделя, че материално-техническата база в училище трябва да се обнови, самият облик на българското училище трябва да се промени. Ето как изглежда то в мечтите ми- екстериорът на училищните сгради е уникален. За всеки учебен предмет си има специално оборудван кабинет, който позволява да се правят необходимите опити и експерименти и така знанията и уменията да се усвояват по – лесно. Асансьори осигуряват бързото и безопасно придвижване из училищната сграда на деца с увреждания. Безспорно в училището нае моите мечти всяко дете само изготвя учебната си програма, в зависимост от това към кои науки проявява афинитет. В останалите учебни дисциплини, то е просто слушател с цел повишаване на общата култура. За да задоволим потребностите на новото време, ние трябва да знаем няколко езика. По тази причина в училището на моите мечти, всяко дете избира езиците, които иска да изучава. Несъмнено там има добра кадрова осигуреност, така че да се реагира адекватно на интересите на децата. Освен специализирани кабинети в това училище има и различни спортни зали, които отговарят на изискванията и желанията на децата – басейни, зала за танци, за тенис на маса, за баскетбол, волейбол, хандбал и други. В големия училищен двор, разгърнат на десетки декари площ са разположени още спортни съоръжения – за тренировки на открито. В близост до футболното игрище се простира ботаническа градина с редки видове растения. За тях се грижат специалисти, които до голяма степен разчитат на доброволна помощ на учениците. Богатото разнообразие от растителни видове допринася за чистия въздух в района на училището и укрепва връзката на човека с природата. Срещу ботаническата градина се намира малък зоопарк с различни животни, обитаващи предимно умерения климатичен пояс. Това от една страна повишава качеството на образованието, а от друга формира у децата любов към животните. По традиция училището ежемесечно да бъде домакин на различни инициативи, провеждани съвместно със световноизвестни личности, идоли и кумири на децата.

Отново от личен опит мога да твърдя, че в страната ни в момента липсва здравна политика под каквато и да е форма. Здравноосигурени лица плащат за необходимите интервенции, защото се оказва, че здравната каса „все не покрива“ определени манипулации. Почти всеки ден медиите ни срещат със случаи, в които хората заплащат с живота си, заради пропуски в здравеопазването. За мен здравето е най-голямото богатство на човека и нищо не е по-ценно от него, затова ще се опитам да бъда част от промените в това отношение и България, в която мечтая да изживея живота си да придобие високохуманна здравна политика.

България, в мечтите ми е с изключително отговорно отношение към бездомните животни. В момента действията са сведени до изготвяне на програма за превенция на бездомни животни и създаване на национална комисия за защита на животните. Фактът, че хиляди бездомни кучета се разхождат необезпаразитени и необезопасени по улиците, нахапват и обезобразяват най-вече деца и възрастни хора, остава просто една статистика за управляващите. Фактът, че много бездомни животни умират по различни причини също не нарушава спокойствието на политическата ни конюнктура. В тази България, в която мечтая да остана, няма да се налага всеки ден да се движа въоръжена с „кучегон“ и да бъда потенциална жертва на някое бездомно куче.

Родината, в която мечтая да живея ще промени демотивиращото си, обезсърчително отношение към малкия и среден бизнес. Прохождащите малки частни фирми трябва да могат да разчитат на подкрепата на държавата. Липсата на гратисен период за начинаещ бизнес, високите данъци и безумните изисквания за стартиране на бизнес са индикация, че страната ни съвсем не работи в посока насърчаване на българския бизнес. Аз бих искала да променя това и Родината ни да подкрепя начинанието на хората, решили да се развиват в сферата на частния сектор.

В държавата на моите мечти, изкуството ще е издигнато в култ. Страната ни е изключително богата на изкуство, но то по никакъв начин не се стимулира. Хиляди български книги, които заслужават да бъдат на световния пазар не достигат до него по финансови причини. Хиляди достойни творби на изобразителното изкуство остават в забвение, защото са необходими финанси за организиране на изложби, пленери и др. Редица духовити музиканти напускат България, за да търсят реализация другаде, защото тук те нямат подкрепа за развитие, тук изкуството се убива. Искам в мечтаната България, хората да се възпитават в отношение към изкуството, изкуство да бъде синоним на просперитет.

Това са само малка част от нещата, за които мечтая и които искам да променим ние, подрастващите. Трябва да подхранваме тази мечта, за да я реализираме един ден, защото където и да отидем, нашите сърца ще останат тук и ние винаги ще се връщаме, за да ги търсим. Тук са нашите домове, бащиното ни огнище, нашето училище, нашата улица и нашите души.

България, Родината за която мечтая, съвсем не е не само това, което описах, то е много повече – своеобразна сцена, която превръща децата в творци, в достойни граждани, която дава на населението си самочувствие и увереност във всяко отношение. Очевидно моите мечтите, а и мечтите на много от връстниците ми са изключително големи, но колкото по-големи са те, толкова повече ще постигнем.

Свързани публикации

Церемония по награждаване 2017 г. част I

Церемонията по награждаване на участниците в IV Национален литературен конкурс -част II

Ad

Архив

Календар

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930