Център за еврейско-българско сътрудничество

Жул Паскен – самотният гений

Юлиус (Юлий) Мордехай Пинкас, известен повече с псевдонима си Жул Паскин е художник космополит – еврейски (по етнос), български (по рождение и поданство), американски (по гражданство), френски (по школа ), график е живописец от Парижката школа.

Роден е на 31 март 1885 г. във Видин, в семейство на сефарадски евреи – богатия търговец на зърно Маркус Пинкас, и съпругата му София Русо. Паскин живее във Видин до шестгодишна възраст. Баща му е испански евреин, майка му е от италианско-сръбско потекло.

Седмото дете в семейството обаче, малкият Юлий, не показва качества на търговец, нито се поддава на дресировка и макар външно да изглеждал кротък, бил непокорен и независим. И непрестанно драскал с молива, където му попадне безцелни рисунки на предмети, животни и хора. Когато бил едва на седем, през 1892 г., след кратък престой в Русе, семейството се преселило в  Букурещ. Но България останала завинаги в сърцето му.

Три години след това 10-годишният Юлий е изпратен да учи във Виена. В периода 1902 – 1905 г. той живее във Виена, Мюнхен, Берлин. Учи в художественото училище на Мориц Хейман в Мюнхен, посещава Берлинската академия и заедно с това работи като илюстратор на немското списание хумористично и сатирично списание „Симплицисимус“, между другото, препоръчан от прочутият писател Густав Майеринг. А от 1905 г. започва да подписва творбите си с псевдонима Паскин, който е анаграма на Пинкас.

В края на декември 1905 г. Паскин вече е в Париж, който го посреща като вече известен автор.  Там той попада в истински кипяща среда, която се оказва благоприятна за удачното съчетаване на противоречивите стихии в неговата сложна природа – тази на силно влюбения в своето изкуство творец, изискваща пълна духовна концентрация, и другата – уви, на неуморимия гуляйджия, на неспокойния скитник, на самотника, който чрез нескончаеми и в голямата си част съвършено мимолетни контакти r шумни пиршества се опитва да убие или поне да потисне самотата си.

Във френската столица се сближава и общува с кръга художници, посещаващи „Льо Дом“, известни като „домистите“. И там, станал вече съвършен график, започва своите първи, и то – успешни, опити в живописта.

През 1906 г. негови карикатури, под псевдонима „Паскин Русчук“, са публикувани в списание „Българан“, а следващата година Паскин урежда първата си самостоятелна графична изложба в Берлин в галерията на Паул Касирер. През 1908 г. посещава парижките частни академии и излага свои рисунки на „Есенния салон”.

Салонът е авангардистко сдружение на художници, създадено преди 110 години във Франция, за да се противопостави на каноните и да подкрепя съвременното изкуство. Оттогава всяка есен неговите членове показват най-новите си творби на специално изложение. Без съмнение Жул Паскин е било един от уважаваните и ценени членове на това сдружение.

И той наистина е сред най-ярките фигури в космополитния артистичен кръг на Монпарнас. Участва в изложбата „Берлински сецесион“ през 1911 г. в Ню Йорк и в „Салона на независимите” в Париж. По време на Първата световна война пътува из Америка, включително посещава и Куба. Заедно с Макс Вебер прави изложба в „Мунтрос галери“, Ню Йорк през 1917 г. На 30 септември 1920 г. получава американско гражданство и се връща да твори в Париж. Защото, поне по това време, това все пак е всепризнатата столица на културата.

След като се завръща във Франция, той става символ на артистичната бохема в Монпарнас и се чувства свързан повече с тази страна, отколкото със САЩ. Винаги с шапката си, той е оригинално присъствие в кафенето „Льо Дом“ („Купола“) , „Жокей клуб дьо Пари“ и другите посещавани от парижката бохема клубове. В „Безкраен празник” Хемингуей дори има глава „С Паскин в „Купола“, в която разказва за една нощ през 1923 г., когато се среща с художника и два от младите му модели в кафенето.

През 20-те години на миналия век Паскин рисува най-вече нежни момичета, проститутки, които чакат клиенти или модели, чакащи приключването на модната сесия. Неговите рисунки и картини се продават лесно, но парите бързо свършват. Той е известен като „Принца на Монпарнас“ и е домакин на многобройни големи събирания в своя апартамент, а винаги, когато е канен на вечеря, пристига с толкова бутилки вино, колкото може да носи. Често води голяма група приятели на летни пикници край река Марн, където излетите им продължават цял следобед.

През 1921 – 1922 пътува до Алжир и Тунис, участва за първи път в „Салон дьо Л’Арене“ и отново излага в галерията на Берт Вейл. Следващата година има и своя самостоятелна изложба в Америка, в „Джозеф Брумър галери“, Ню Йорк. През 1924 г. Паскин пак пътува до Алжир и Тунис, усвоява техниката на офорта, участва в колективна изложба в Ню Йорк и устройва самостоятелна изложба в галерия „Пиер“, Париж. Следващата година вече е в Италия и Германия, където представя самостоятелна изложба в Дюселдорф.

През 1927 г. участва в колективна изложба в „Американ арт галери“, Ню Йорк. Показва поредната си самостоятелна изложба в Париж. За да не загуби американското си гражданство, се установява в САЩ.

Но Париж привлича силно неговата скиталческа натура, която кара приятелите му да го наричат „Гражданин на света”. През юни 1928 г. пак се връща в Париж, но за малко, колкото да събери творбите си за колективна изложба в Ню Йорк. И пак пътува – до Испания, Португалия, Марсилия. Създаденото там показва отново в Париж – в галерията „Бернем – Жон“. Паскин е сред най-големите бохеми на своето време, приятел на Амедео Модилиани, Ърнест Хемингуей, Пикасо и Жорж Папазов.

През 1930 г. открива две самостоятелни изложби – в Ню Йорк и в Париж. В деня на откриването на изложбата му в Париж – 2 юни 1930 г. обаче, Паскин се самоубива в ателието си. В деня на погребението му всички търговци затварят галериите си в знак на почит към художника.

Творби на Жул Паскин са показвани в България през 1935 г. заедно с картини на Иван Ангелов, Гошка Дацов, Юрдан Кювлиев, Иван Милев, Никола Петров. С участие и на негови произведения през 1975 г. е организирана голяма ретроспективна изложба в София, Пловдив и Видин, а в 1991 г. – изложбата „Художници евреи в България“. Творби на Жул Паскин има в Националният музей за модерни изкуства в Париж, Националната библиотека в Париж, Музеят за живопис и скулптура в Гренобъл, Музеят за изящни изкуства в Лил, Общинският музей в Камбре, Barnes Collection (Philadelphia), Националната художествена галерия в София.

Пред самия край на живота си Паскин е уговарял своя приятел, един друг голям български художник – Жорж Папазов, да я посетят отново България: „След София ще отидем във Видин, искам да видя отново площада на Стария пазар и дюкяна на баща ми, от който съм запазил най-ужасния спомен на моето детство.” Споменът бил за трагичния край на домашния слуга Моис, който, оскърбен от постъпка на своя господар, една ранна утрин се обесил пред дюкяна му.

След този кошмарен разказ, Паскин доверил на Папазов, че и той ще завърши живота си като някогашния слуга на баща си. Дали това е било прозрение, дали – планирано, това вече никой не може да твърди със сигурност. Едно е ясно – световната живопис, световната култура, светът като цяло губи един гениален творец, космополит, бохем и спасител на самотата в сърцето си.

Текстове под снимки:

Paskin_1: Ж. Паскин, „Ездачки от далечния Запад”, 1909, колекция галерия Льо Минотор, Париж – Тел Авив

Paskin_2: Ж. Паскин, „Младо момиче”, Париж, 1910, колекция Том Крог, Париж

Paskin_3 – Жул Паскин

По материали от интернет.

Снимки: kultura.bg и Уикипедия

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

„Танцуваме с Мириам“ – уъркшоп

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

септември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930