Център за еврейско-българско сътрудничество

За древния еврейски език иврит и пътя на неговото възраждане

162 години от рождението на пионерът за възраждането на иврита Елиезер бен Йехуда

Иврит е език от семитската група и съществува от над три хилядолетия. На него са написани едни от най-древните литературни паметници, чиято поява се определя около XIII век пр. Хр.

Учените предполагат, че в продължение на няколко столетия библейският иврит е бил средство за общуване само на мъдреците, език на Стария завет, и едва от I век придобива разговорна форма. След въстанието на Симон Бар Кохба в 135 г., когато римляните изгонили по-голямата част от населението на Йерусалим, ивритът постепенно престанал да изпълнява функцията на разговорен език. Дълго време на него били писани само учени трактати, сключвали се търговски сделки, или бил език на медицината и юриспруденцията. В това качество използвали иврита огромното количество разпръснати по света евреи. В началото на XIX век настъпва времето на еврейското Просвещение — Хаскала. Няколко източноевропейски вестника започнали да излизат на иврит. Един от идеолозите на ционизма — Елиезер бен Йехуда започнал да възражда иврита като разговорен език.

Кой е Елиезер бен Йехуда (1858-1922 г.)

Роден е на 7 януари 1858 година в Лужки, днешна Беларусия. Получил от ранна детска възраст религиозно възпитание и показал блестящи способности, той е изпратен в училище за бъдещи равини. В него обаче надделява светския интерес и се записва в руската гимназия, която завършва по времето, когато Русия обявява война на Османската империя. Запленен от идеята на българите да възстановят независимостта си от Турция си и да възкресят своята нация, Елиезер бен Йехуда се замисля дали това не е възможно да се случи и с евреите. Запален  от идеята евреите да се върнат в земята си и да започнат да говорят на свой собствен език, той решава да замине за Палестина. Напуска Русия през 1878 г., като първоначално заминава за Париж да учи медицина, за да бъде полезен за еврейската общност в Палестина. Не успява да завърши, защото заболява от туберкулоза, но не се отказва от плановете си и през 1881 г. пристига в Палестина, където се заема с осъществяване на идеята си да съживи автентичния  еврейски език.

Още докато пребивава в чужбина, Бен-Йехуда публикува няколко статии в различни еврейски периодични издания по въпроса за възраждането на еврейския народ, неговата земя и техния език. Тези ранни статии могат да се считат за предшественици на съвременния политически ционизъм, защото в тях са включени основните елементи, свързани с еврейския национализъм: политика на заселване, възраждане на еврейския език, литература и култура. Установява се в Йерусалим, където живеят повечето евреи от Палестина. Решава да говори само на иврит с всеки евреин, когото срещне. Елиезер бен Йехуда провежда с голям ентусиазъм първите си разговори на иврит, когато той и съпругата му слизат от лодката в Яфа. Разговаря на иврит с еврейски лихвари, ханджии и кръчмари, сарафи, каруцари…  Мечтаел евреите в Палестина да говорят изключително иврит. Когато първородния му син дошъл на бял свят през 1882 г., Бен-Йехуда поискал обещание от съпругата си, че ще отгледа момчето като първото изцяло говорещо на иврит дете в съвременната история.

Според Бен-Йехуда това е много важно символично събитие за осъществяване на мечтата му, защото всички, които посещават дома им, ще са принудени да разговарят на иврит по най-ежедневните теми. И когато детето най-накрая започне да разговаря самостоятелно, то ще е живото доказателство, че пълното възраждане на езика наистина е възможно.

Както Бен-Йехуда пише в увода към своя речник  „Ако език, който е спрял да бъде говорим, може да се върне и да бъде говорим език за всички потребности от живота на индивида, няма място за съмнение, че той може да стане разговорен език на цялата общност. „

Това наистина се случва. Синът на Бен-Йехуда съобщава в своята автобиография за някои драстични предпазни мерки, които е предприемал баща му, за да гарантира, че синът ще чува и говори само на иврит. Когато са идвали гости, неговорещи иврит, синът е бил отпращан в леглото, за да не чува чуждите езици.

Фактът, че в къщата има дете, подчертава необходимостта от намиране на подходящи еврейски думи за светските неща от ежедневието. По този начин нови еврейски думи са измислени от Бен Йехуда за предмети, като кукла, сладолед, желе, омлет, носна кърпа, велосипед и много други. С  растежа на детето се разширява и неговия речник.

На практика Бен-Йехуда и неговото еврейско семейство се превръщат  в жива легенда, въплъщение на възраждането, на което другите да подражават.

От всички стъпки, които Бен-Йехуда предприема за възраждането на иврита, използването на „иврит в училището“ е очевидно най-важната. Той е убеден, че възраждането може да успее само ако по-младото поколение започне да говори свободно на иврит. Ето защо, когато му предлагат да преподава в Алеанската школа в Йерусалим, той се възползва от шанса. Въпреки, че поради здравословни проблеми преподава за кратко, успехът е безспорен: след само няколко месеца децата вече могат  да разговарят свободно на иврит на ежедневни теми, свързани с хранене и пиене, дрехи, ежедневие и събития вътре и извън дома.

Бен-Йехуда вече  ясно вижда пътя към възраждането на езика. Ако децата могат да учат иврит от достатъчно ранна възраст в училище, те ще станат практически едноезични на иврит, когато пораснат. „Еврейският език ще премине от синагогата към къщата на учението, от къщата на учението към училището, а от училището ще влезе в дома и … ще стане жив език“, пише той през 1886 година.

През декември 1890 г. Бен-Йехуда основава Съвета за еврейски език. Той е предшественик на днешната Еврейска езикова академия, върховен арбитър и орган по всички въпроси, отнасящи се до еврейския език.

Още докато е в Париж, Бен-Йехуда започва да съставя речник като помощно средство за себе си. Когато започва да говори на иврит всеки ден, той се сблъсква с недостига на думи  и започва да разширява речника, публикува списъци с думи във вестника си „Хацви” като помощни средства за други говорещи на иврит. Но разбира, че ако иска цялото общество да използва иврит, тогава думите ще трябва да бъдат точни  и ясни, в съответствие със строги филологични правила. Затова става лексикограф. Резултатите от неговия упорит труд, понякога по 18 часа на ден, са изумителни и кулминацията им е в 17-томния „Пълен речник на древноеврейския и съвременен иврит.“  Издаден след смъртта му през 1922 година, когато все пак туберкулозата побеждава,  този труд и до ден днешен е смятан за уникален образец в летописите на еврейската лексикография.

Бен-Йехуда не осъществява мечтата си изцяло сам. Освен местното население,  най-много в езиковия му поход помагат ранните имиграционни вълни на еврейските заселници в Палестина. Заселниците са предимно млади, образовани и идеалисти. Те произхождат от източноевропейски еврейски социално-икономически среди, които също като него са решили да започнат живота си наново в обещаната земя на своите предци. Мнозина могат да говорят иврит още при пристигането си в страната, други желаят да подобрят знанията си или да започнат да изучават езика. Те учат на иврит децата си – у дома, в детските градини и училищата, които създават в цялата страна. Така в рамките на едно библейско поколение,между 1881-1921 г. се е образува ядро ​​от млади, пламенни посланици на езика, като превръщат иврита в уникален символ на техния езиков национализъм. Този факт е признат от британските мандатни власти, които на 29 ноември 1922 г. признават иврита за официален език на евреите в Палестина.

Възраждането на иврит вече е напълно осъществено и житейската мечта на Бен- Йехуда  – сбъдната.

Пророк и пропагандист, теоретик и тактик, знак и символ на възраждането,  самият той пише през 1908 г. в своя вестник Хацви: „При всяко ново събитие, всяка стъпка, дори и най-малката,  по пътя на прогреса, е необходимо да има един пионер, който да води пътя, без да оставя никаква възможност да се обърне назад“.

За възраждането на еврейския език този пионер е самият Елиезер Бен-Йехуда.

От 1948 година ивритът е държавен език на Израел.

По материали от https://www.jewishvirtuallibrary.org/

Снимки: https://www.znania.tv, https://sidroth.org/, https://marinagra.livejournal.com/

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

януари 2020
П В С Ч П С Н
« дек.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031