Център за еврейско-българско сътрудничество

За празника на жената и неговото начало

Честит  празник  от „Алеф” на по-нежната и усмихната част от човечеството – жените! Нека сиянието на тяхната любов, нежност  и сила не угасва!

Началото на празника е  поставено с масов протест против лошите условия на труд и ниско заплащане на жени –работнички, състоял се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Международен ден на жената обаче става едва през 1910 година. Развитието му  през годините е като  ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. В България първото публично честване е през 1915 година.

За  превръщането на 8 март в международен ден на жената основна заслуга имат две германски еврейки – Клара Цеткин и Роза Люксембург. Смята се, че изборът на датата е свързан със стара немска традиция.

През Средновековието в Германия е действал т. Нар. „Закон на първата нощ“, когато крепостни момичета, които се омъжват, отдават невинността си  не на съпруга, а на крепостника си. Легендата разказва за 8 момичета, които били омъжени в едно от германските села. Всяка от тях носела името Марта. Седем от тях се примирили с традицията, но осмата оказала съпротива и насила била отведена в замъка на господаря. Осмата Марта била скрила в гънките на дрехата си нож, с който убила господаря си, а после успяла да се измъкне от замъка и разказала на годеника си какво се е случило. Двамата избягали надалеч и живели дълго и щастливо.
Тази легенда Клара Цеткин разказва на първата международна конференция на жените в Копенхаген, състояла се на 27 август 2010 година,  като пример за първия бунт на жена срещу беззаконието и защита на правото на избор. Именно в чест на осмата Марта Клара Цеткин и Роза Люксембург предложили да бъде определен  ден, в който да се празнува солидарността на жените. На този ден жени от цялата планета да провеждат митинги и шествия, за да насочат общественото внимание към проблемите си.

 

При споменаване имената на Клара Цеткин и Роза Люксембург обикновено представата за тях е като за пламенни революционерки политически идеолози. Но те преди всичко са жени, в чиито живот също има любов, надежди, романтика, смях и сълзи…

Клара Цеткин е родена под името Айзен през лятото на 1857 г. в Саксония в еврейско семейство. Баща й Готфрид е селски учител от бедно благородно семейство. Майката на Клара Жозефин произхождала от семейство на богати буржоа, които притежавали фабрики в Лайпциг. Бащата на Жозефин Жан Доминик Витале се отличава с буен нрав и активна житейска позиция. Участва във Френската революция от 1789 г., воюва в армията на Наполеон. Не случайно дава на дъщеря си името на първата съпруга на Бонапарт. Жозефин израства и се превръща в непоклатим привърженик на женската еманципация, а след това предава своето идеологическо убеждение на дъщеря си Клара, възпитавайки я да бъде истински революционер.

Мечтата на Клара е да стане учител като баща си. Докато учи в педагогика в Лайпциг, присъства на събрание на социалдемократичния кръг, където се запознава с бъдещия си съпруг – руския емигрант Осип Цеткин. Той е със 7 години по-възрастен от Клара, не се откроява с богатство и красота, но страстните му речи за братство и равенство буквално очароват 18-годишното момиче, видяло в него истински романтичен герой.

Младите хора се сприятеляват. Но на една от срещите Осип е арестуван и изгонен от Германия. Преди депортацията той все пак успява да признае любовта си на Клара, което разбива сърцето й. В продължение на две години момичето търси своя любим, без обаче да спира политическата си  деятелност. Накрая открива Осип в Париж – слаб и болен. Няма възможност да работи, но продължава да пише революционни статии. Клара остава с него, отдавайки цялата си сила в спасяването на любимия човек. Работи като гувернантка и перачка в богати къщи, дава частни уроци, занимава се с преводи. Въпреки че не регистрират официално връзката си, Клара взема фамилията на любимия си и му ражда двама сина. Седем години по-късно Осип умира от туберкулоза. Заради претоварването и мъката, които я сполетяват на 32 години Клара е диагностицирана с нервно изтощение. Въпреки това твърдостта не я напуска.  Останала без средства, тя се връща с децата си в Германия. Започва работа за вестник „Равенство“ и там се запознава с осемнадесетгодишния художник Георг Цундел, за когото по-късно се омъжва, въпреки негативната реакция на съпартийците й към възрастовата разлика.

Революционерът обаче винаги е действал по свой начин. Тя успява не само да убеди противниците си, но и да спечели пари. Семейството заживява в хубаво имение близо до Щутгарт, купува кола и малка къща в Швейцария. Бракът им трае почти две десетилетия. Той приключва, когато Клара е на 58 години. След раздялата им тя посвещава всичките си сили на политическата борба.

Роза Люксембург

Розалия се ражда в началото на март 1871 г. в буржоазно еврейско семейство в малкото градче Замошче, провинция Люблин, намиращо се тогава в границите на Руската империя. Баща й Елиаш Луксенбург е търговец на дървен материал, а майка й Лин Льовенщайн е посветена на грижите си за децата. Роза е петото и последно дете в семейството. Нищо не предвещава, че ще стане  известен революционер. Външните й данни не са впечатляващи: малък ръст, непропорционална фигура, вродено накуцване, грозно лице. Това обаче е компенсирано от остър ум и рядък чар, който действа върху мъжете. Например, лидерът на американските комунисти Бертран Волф вижда в Розалия много привлекателна жена с изразителен поглед на големи очи и мек вибриращ глас.

Розалия започва да се занимава с политическа дейност по време на обучението й във варшавската гимназия, където е блестящ студент. Заинтригувана е от социалдемократичните идеи и впечатлява социалдемократите с интелигентност, надеждност и ораторски умения. Те я ценят преди всичко като идеологическата другарка Роза Люксембург. По това време деветнадесетгодишното момиче вече е съкратило името си и е променило една буква в своята  фамилия. Среща и любовта в лицето на емигранта от Литва Ян Тишка, красив и интелигентен млад мъж. За Роза той се превръща в истински идол. Младият революционер харесва безкористната любов на Роза, но не се обвързва с брак, считайки го за реликва от миналото.Така „семейният“ живот, придружен от ревност и страдания на Роза, продължил 16 години.

През 1890 г.в Париж, където Роза Люксембург заминава заради полицейско преследване, се запознава и сприятелява с Клара Цеткин. Някои социалдемократи се шегуват, че в партията им има само двама истински мъже – Клара и Роза.

След кратко прекъсване по причини от любовен характер след години Клара и Роза възстановяват приятелските си отношения. Обединява ги отново съвместната политическа дейност. След като прочитат творбите на младия марксист Владимир Улянов, те решават непременно да го видят и тръгват за града на Нева. По пътя обаче биват ограбени. Докато се чудят какво да правят, шансът им се усмихва. Влизайки в една кръчма, виждат  мъже, които играят комар. Идва им идея да спечелят пари, като се включат в играта. Клара се облича в мъжки костюм, от коси на Роза си прави бакенбарди и мустаци и на следващия ден сяда да играе с мъжете. Владеейки перфектно картите, Клара спечелва от комарджиите 1200 рубли, с които продължават пътуването си до Санкт Петербург.

Клара Цеткин и Роза Люксембург поставят съдбата си пред олтара на борбата за равенство на жените. Осъждат тероризма и войната. Тежките антивоенни атаки, както и активната дейност в комунистическата партия, многократно струват затвор на Роза Люксембург затвор. За последен път тя е арестувана в началото на януари 1919 г. След разпит в берлински хотел тя е пребита и простреляна, а после захвърлена в пуста зона на канала Landwehr. Няколко месеца по-късно тялото й е открито и и погребано в известното гробище Фридрихсфелде в Берлин.

Клара Цеткин надживява другарката си по борба с 14 години. Тя прекарва много време в Съветска Русия, общува с Ленин и Крупская. Умира в Архангелское, недалеч от Москва през юни 1933 г.  До смъртта тя не забравя своята приятелка. Говори се, че дори последната й дума била „Роза“.

Източник: https://isralove.org/, https://histrf.ru/, https://biography-life.ru/

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts
Ad

„Танцуваме с Мириам“ – уъркшоп

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

май 2022
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031