Център за еврейско-българско сътрудничество

Исидор Раби – създателят на ядрения магнитен резонанс

На днешният 29 юли се навършват 122 години от рождението на физика-нобелист

Впечатляващ факт е, че сред носителите на Нобелова награда, която се връчва от 1901 година,  евреите са мнозинство. До 2013 година те са 120 от общо 876. Сред евреите – нобелисти се откроява физикът Исидор Исаак Раби, създател на метода на ядрения магнитен резонанс.

“Физиката ме изпълваше със страхопочитание, тя ми даваше едно усещане за първичните причини. Физиката ме доведе по-близо до Бога. Това чувство остана в мен през всички мои години в науката”, споделя ученият пред “Physics Today”.

Исидор Исаак Раби е роден в традиционно полско-еврейско семейство на днешния ден – 29 юли през 1898 година в гр. Риманов, Австро-Унгарпия, днешна Полша. Когато е още бебе, семейството се преселва в САЩ.

Ранното си образование Исидор получава в Ню Йорк –  Манхатън и Бруклин. През 1919 г. завършва бакалавърска степен  по химия в Университета Корнел (Ню Йорк). През 1921 година пренасочва интереса си към физиката и продължава следдипломно обучение в тази наука в Корнел, а по-късно в Колумбийския университет, където работи върху магнитните свойства на кристалите. През 1927 г. получава докторска степен. Подпомогнат от стипендии, той прекарва две години в Европа, където се среща и работи с много от най-добрите  физици на  онова време – Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Волфганг Паули, Ото Щерн.

След завръщането си в САЩ през 1929 г. е назначен за преподавател по теоретична физика в Колумбийския университет, а през 1937 година става професор.

През 1930 г. Исидор Раби провежда изследвания, за да установи силите, свързващи протоните в атомното ядро. Тези изследвания водят до създаване метода на ядрено-магнитния резонанс. Неговото откритие се превръща във важен инструмент за ядрената физика и химия, както и за областта на медицината.

През 1940 г. той получава отпуск от Колумбийския университет, за да работи като асоцииран директор на радиационната лаборатория в Масачузетския технологичен институт по разработване на радара. През 1945 г. се завръща в Колумбия като изпълнителен директор на отдела по физика. В това си качество той се занимава и с Националната лаборатория за атомни изследвания в Брукхейвен, Лонг Айлънд, организация, посветена на изследването на мирните употреби на атомната енергия.

През 1944 година печели Нобеловата награда по физика за откритието си на ядрено-магнитния резонанс, който се използва в образната диагностика.

Интересно е да се научи, че Исидор Раби е е един от първите учени в Съединените щати, които работят върху магнетрона на кухината, който се използва в микровълновия радар и микровълновите фурни.

През 1959 г. е назначен за член на Управителния съвет на Института за наука Вайцман, Реховот, Израел. Той е член на чуждестранни членове на Японската и Бразилската академии и е член на Генералния консултативен комитет към Агенцията за контрол на оръжията и разоръжаването и на Националната комисия на САЩ за ЮНЕСКО. На Международната конференция за мирни употреби на атомната енергия (Женева, 1955 г.) той е делегат и вицепрезидент на САЩ. Член е и на Научно-консултативния комитет на Международната агенция за атомна енергия.

По време на Втората световна война Исидор Раби работи върху радари в радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт. След войната работи в Общия консултативен комитет на Комисията за атомна енергия и е неин председател от 1952 до 1956 г.  Бил е научен съветник на президента Айзенхауер, участва и в създаването на Националната лаборатория в Брукхейвен.

Проф. Раби публикува най-важните си трудове във „Физическият преглед“, в който е бил асоцииран редактор в продължение на два периода. През 1939 г. той получава наградата на Американската асоциация за напредък на науката, а през 1942 г. – медалът „Елиът Крессон“ от института Франклин. Награден е с Медала за заслуги – най-високото гражданско отличие през Втората световна война.

Исидор Раби е почетен доктор на науките на Принстънския, Харвардския и Бирмингамския университети. Сътрудник е на Американското физическо общество  и негов президент през 1950 г., както и  член на Националната академия на науките, Американското философско дружество и на Американската академия на изкуствата и науките.

Когато Колумбийският университет учредява званието „университетски професор” през 1964 г., Раби е първият, който го получава. През 1985 година на негово име е кръстена и катедра.

Исидор Раби се оттегля от преподаване през 1967 г., но остава активен в катедрата и притежава титлата университетски професор Emeritus и специален преподавател до смъртта си през 1988 г.

Източник: https://en.wikipedia.org/, https://www.nobelprize.org/ ,  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/

Снимки: https://www.sciencephoto.com/, https://www.atomicheritage.org/https://www.researchgate.net/

Свързани публикации

Дигитална книга

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

август 2020
П В С Ч П С Н
« юли    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31