Център за еврейско-българско сътрудничество

Йом а Шоа – траурен ден в памет на жертвите от Холокоста

Днес е Йом а Шоа – най-тъжният за евреите ден. Отбелязва се като траурен ден в еврейския религиозен календар в памет на шестте милиона евреи, убити от нацистите по време на Втората световна война. Денят е определен с резолюция на Кнесета от 12 април 1951 г. и всяка година се отбелязва като Ден на катастрофата -Холокоста.
В Израел на този ден в 10 часа зазвучава тъжна сирена. За две минути всички дейности спират, транспортът замира. Хората замръзват в почтена и тъжна тишина. В домовете се запалват възпоменателни свещи. Официална церемония по възпоменание на жертвите на Холокоста се провежда в Мемориалния музей „Яд Вашем“ в Йерусалим. Милиони евреи в Израел и навсякъде по света на този ден четат заупокойната молитва за мъртвите Кадиш и скърбят за невинно загиналите. Така показват на света, че помнят и не забравят. За да не се повтаря НИКОГА.
Развълнува ни споделеното от Дени Папо. Позволяваме си да го споделим с вас. 
„Днес /1 май/, в късните следобедни часове всичко в Израел ще замре.
Затварят се ресторанти, кина , театри, увеселителни заведения, магазини. Народът ще отдаде почит на милионите унищожени в камерите на смъртта.
Утре в 10.00 ч сутринта по цялата страна ще прозвучи сирена.И навсякъде животът за 2 минути ще замре, движението ще спре, хората ще застинат в мълчание , защото помнят. Не забравят и не желаят да забравят. И припомнят това и на поколенията. Да не забравят за онова страшно време, в което повечето от тези, които сега четат това , още не са били родени, когато редом с родителите си са буквално изгорени в пещите на смъртта повече от милион и половина дечица – еврейски деца, децата на цяло едно поколение.
Фейсбук ми „припомни“ един репортаж от преди 4 години:
„67 снимки от Израел за 67 години от създаването му.“
Когато го споделих, отзивите не закъсняха.
Масово бе учудването как за такъв кратък период Израел се е превърнала в това, което е днес.
Отговорът е ясен.
След Втората световна война станаха достояние на всички неописуемите жестокости и поголовното изтребване на еврейското население ( не само, но главно) по света ,но специално в „милата, старата, културната , добрата“ Европа , въплътила се в образите на прословутите три маймунки :“не чух,не видях, не зная“
Товарни ешелони , вместо със стока, натъпкани до задух с деца, майки , бащи, старци са кръстосвали Европа докато стигнат до димящите с години камери на смъртта .
И никой , нищо “ не знаел”.
С изключение само на две малки, но смели страни- България и Дания, които казаха „НЕ“ на психопата и зверовете му от Австрия /Германия и спасиха своите евреи.
Дааа, узна се.
И тогава „състрадателното, милозливо и просълзено “ човечество събра лидерите си и почти единогласно реши, че на изстрадалия и вечно преследван еврейски народ най сетне му се полага свой собствен кът, своя собствена държава.
Мислиха , кроиха, рязаха, мъдруваха и накрая решиха, постановиха и пратиха оцелелите… отново в пустинята.
В същата тази , в която преди хилядолетия Моше//Мойсей изведе от Египет поробения си народ . И се скита из нея 40 години.
Но след неописуемите ужаси, страдания и милионните жертви , този път оцелелите не се мотаха из нея 40 години.
Получиха официално, единодушно педя пустинна, изоставена, необитаема земя, НО тяхна…
Само 24 часа след обявяване създаването на новата държава запретнаха ръкави. В една ръка мотика, в друга оръжие, за да я бранят и пазят от побеснелите си съседи.
Всички , без изключения, от всякакви социални групи станаха черноработници, строители, земеделци. Прокарваха пътища, пресушаваха блата, дълбаха, копаха, злато и нефт като у съседите не намериха, но успяха да превърнат пустеещите пясъци в райска градина.
И да ценят всичко , което са постигнали с къртовски труд, с много ум и със съзнанието, че „אם אין אני לי, מי לי“ или „If I am not for myself, who is for me“.
Или с други думи „Ако аз не го направя за себе си, кой ще го направи за мен.“

Източник: интернет

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

ноември 2019
П В С Ч П С Н
« окт.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930