Център за еврейско-българско сътрудничество

КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПАЛАЧИТЕ

Автор:  Димитър Къцарков

Малко конференции в световната история могат да се похвалят с мащабни решения, чиито последствия се изразяват в огромния геноцид на невинни човешки същества. Конференцията от Ванзее или както я назовават журналисти от „Дойче веле“ в статия от 2012 г.- „конференцията на палачите“ е събитието, което ознаменува окончателното решение на еврейския въпрос в Европа.

Конференцията се провежда на 20.01.1942 г. в имението „Марлир“ в берлинското предградие Ванзее. Самото имение е било щаб квартира на „СС“ още от началото на войната /м. септември 1939 г./, когато го закупуват от немския филантроп Фридрих Мину.[1] По време на войната там са се провеждали различни конференции и тайни срещи на „СС“ и „Гестапо“. Самата конференция, която решава съдбата на 6 млн. евреи в рамките на един следобед, идва непосредствено след влизането на САЩ във войната. На 22 юни 1941 г. операция „Барбароса“ поставя началото на  войната между Третия райх и СССР. С напредването на немските военни части в СССР, Третия райх е изправен пред невъзможността да приеме нови евреи в пределите на окупираните и територии. Още в края на лятото на 1941 г. в райх канцеларията са изпратени съобщения, че еврейските гета в Полша се препълват. Генералното командване на Третия райх е принудено да приеме нова стратегия, относно еврейския въпрос. През м. септември 1941 г. Хитлер инструктира началника на „СС“ – Хайнрих Химлер да свика комисия и да се реши окончателно съдбата на евреите в рамките на ново окупираните съветски територии. Химлер възлага задачата на своя заместник – Райнхард Хайдрих. За първа дата на конференцията е насрочена 07.12.1941 г. На същата дата се осъществява нападението от Япония над американската база Пърл Харбър. На 08.12.1941 г. САЩ влиза във Втората световна война, а на 12.12.1941 г. Третия райх, като съюзник на Япония, обявява война на САЩ. Тези събития принуждават Хайдрих да отложи провеждането на конференцията, като тя се открива на 20.01.1942 г.

Организирането на конференцията се осъществява в дълбока тайна. Според някои историци се смята, че Генералния щаб на Третия райх също не е получавал информация и не е запознат в подробности около провеждането и. „СС“ подготвя начина, по който да се проведе конференцията.[2] На нея присъстват  високопоставени представители на всяка една институция, отговаряща за еврейските въпроси в Третия райх, но нито едно от най-важните лица в управлението на райха /Хитлер, Химлер, Гьобелс, Гьоринг и Борман/. Единствената дописка оцеляла от конференцията е от дневника на един от делегатите – Мартин Лутер и е открита през 1947 г. в офиса му във външно министерство в Берлин. Всички останали документи и стенограми по нареждане на Хайдрих са засекретени и в края на войната са унищожени.

При откриването на конференцията присъстващите делегати не са информирани за целта на срещата. Някои от тях предполагат, че ще се обсъжда стратегията на войната срещу СССР.[3] От показанията, на някои от делегатите по време на Нюрнбергските процеси научаваме, че в началото на конференцията е представен подробен доклад от представителя на Гестапо – Адолф Айхман. Така известният списък /списък на Айхман/ е изчетен тогава. В него е изброен броя на еврейското население в окупираните територии и в териториите на съюзниците на Третия райх. На делегатите им става ясно, че на тази конференция ще се дискутира окончателната съдба на еврейския въпрос. Хайдрих още в началото заявява, че съдбата на евреите минава окончателно в ръцете на „СС“.[4] До този момент еврейските въпроси са регулирани според Нюрнберските закони, приети през м. септември 1935 г.  и според устава на т.н. „четири годишен план“. Дадените нови правомощия на „СС“ се запазват до края на войната и налагат нова тенденция – с продължаването на войната се увеличава броя на евреите, които са избити. Основната цел на конференцията е да придаде легална обосновка за решаването на еврейския въпрос.

 Т.н. „палачи“ представляват високо образовани технократи. От петнайсетимата делегати на конференцията, дванайсет са били юристи, а осем от тях имат докторска степен. Имената на тези хора дълго време не са осветлявани и именно, чрез моята курсова работа ще се опитам да ги представя и да предам образ на личностите, решили съдбата на шест млн. евреи.[5]

Доктор Йозеф Бюлер е основен началник на гетото във Варшава. Идва на конференцията да поиска помощ и по-голяма субсидия за вече крайно препълнените гета. След края на войната е предаден на Полша и екзекутиран след съдебен процес в Краков по обвинение в престъпления срещу полския народ през 1948 г.

Д-р Георг Лайббрандт работи в райх министерството за окупираните източни територии. През лятото на 1943 г. напуска държавната служба и умира на 16.06.1982 г. в Бон от естествена смърт.

 Адолф Айхман е съставителят на известния списък. Успява да избяга след края на войната и през 1960 г. е заловен в Аржентина от агенти на „Моссад“ и отведен в Израел, където в Йерусалим е осъден през декември 1961 г. за престъпления срещу човечеството и на 31.05.1962 г. е екзекутиран.

Мартин Лутер е представителя на външно министерство на конференцията. Както по-горе беше споменато, неговата дописка е единственото оцеляло писмено свидетелство за конференцията. Обвинен е в заговор срещу външния министър Рибентроп и е изпратен в концлагер, където умира през м.май 1945 г.

 Д-р Роланд Фрайслер – върл антисемит и представител на министерството на правосъдието. Загива на 03.02.1945 г. по време на бомбардировка над Берлин.

Д-р Алфред Мейер е друг представител на райх министерството за източните окупирани територии. Самоубива се на 11.04.1945 г.

Райнхард Хайдрих – заместник на Химлер, райхпротектор на Бохемия и Моравия и най-високопоставеният делегат на конференцията с ранг „СС-Обергрюпенфюрер“.  Остава в историята с престъпленията си в Бохемия и Моравия, които му печелят прякора „палача от Прага“. Умира на 04.06.1942 г. в Прага от раните си, получени на 27.05.1942 г. при нападение от чешки и словашки партизани.

Хайнрих Мюлер – „СС офицер“ с висок ранг, който след войната е изчезнал. За последно е видян в бункера на Хитлер на 27.04.1945 г. Достоверни сведения са по-нататъшната му съдба няма.

Ото Хофман е представител на офиса за расови и разселнически въпроси. През 1948 г. е осъден на 25 г. затвор, но излежава само шест и е помилван. Работи като търговски служител във Вюртемберг и умира през 1982 г.

Ерих Нойман – директор на „четири годишния план“. Опозиционер на окончателното решение. Умира през 1948 г. от заболяване.

Д-р Герхард Клопфер – постоянен секретар на нацистката партия, определен през 1949 г. за „незначително виновен“. Данъчен помощник и адвокат в Улме. Умира през 1987 г.

Д-р Ебенхард Шенгарт – още един „СС“ представител, екзекутиран през 1946 г. след присъда от британския трибунал.

Вилхелм Крицингер – високо уважаван член на нацистката партия и заместник шеф на райх канцеларията. По време на нюрнбергските процеси признава, че се срамува от престъпленията на нацистите. Умира скоро след като е помилван през 1947 г.

Д-р Вилхелм Щуккарт – един от авторите на нюрнбергските закони от 1935 г., високо образован и уважаван юрист в Третия райх, противник на окончателното решение. Отрича през 1947 г. участието си във Ванзеейската конференция. Освободен от затвора през 1949 г., загива през 1953 г. в автомобилна катастрофа.

Д-р Рудолф Ланге – отговорен за изтребленията на евреи в Латвия. Високопоставен немски военен офицер, осъден на смърт за престъпления срещу полския народ и екзекутиран през януари 1945 г.

С изброяването на тези имена се стремя да докажа, че съдбата на шест млн. евреи не е била в ръцете на необразовани хора. Отмяната на нюрнбергските закони и увеличаването на привилегиите на „СС“ кулминират на тази конференция. Невъзможността на Третия райх да продължи войната и в същото време да продължи да приема още еврейско население, довежда до търсенето на начин за конвенционално унищожение на евреите. Най-важното решение, което се постига на тази конференция е решението за устройване на лагери на смъртта, като след изчисления на присъстващите делегати се достига до позволяването на употреба на газови камери с цел решаването на еврейския въпрос да стане възможно в най-кратки срокове. Това бележи началото на третия етап от историята на Холокоста – периода на масовите убийства и лагерите на смъртта.[6]

Тъжното в цялата тази история е както посочва в книгата си Пол Джонсън невъзможността на интелигентни и висококачествени бюрократи да разпознаят и възпротивят на злото.[7] Антисемитизмът не е явление, което се е зародило в баварските кръчми, а е процес, който се е генерирал с десетилетия в немската образователна система. Имената на тези „инженери на смъртта“ и строители на индустриалния  геноцид не трябва да бъдат забравени, така че техните дела никога да не бъдат повтаряни.

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Ad

Архив

Календар

юли 2018
П В С Ч П С Н
« юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031