Център за еврейско-българско сътрудничество

ЛЕОН ДАНИЕЛ /1927-2008 /

Леон Аврам Даниел е български театрален режисьор с еврейски произход. Роден е на 17 февруари 1927 г. в град Русе. Завършва режисура при П. К. Вейсбрем и Н. Н. Галин в Ленинградския държавен театрален институт  през 1952 година. Дебютира в Драматичен театър-Русе като режисьор през 1952 година с „Еснафи“ от Максим Горки.
LD4През последвалите години работи в Драматичен театър-Русе / от 1952 до 1957 година/, Драматичен театър-Бургас /от 1957 до 1960 година/, БНТ /1960 до 1961 година/, Театър „Българска армия“ /1961 до 1963 и след 1982 година/, Театър „Народна сцена“ /1963 до 1964 година/, Студия за хроникални идокументални филми /1964 до 1965 година/, Театър на поезията и естрадата /1965 до1968 година/, Драматичен театър-Враца /1968 до 1971 година/, Държавен музикален театър / 1972 до 1978 година/, Театър „София“/ 1978 до 1982 година/. От 1981 до 1986 година работи и като художествен консултант на Драматичен театър-Пазарджик.

LD2KOLAJЛеон Даниел е  реализирал над 50 постановки.  Между забележителните му спектакли са „Три сестри“ и „Вишнева градина“ на Чехов, „Езоп“ на Фигейреду, „Посещението на старата дама“ на Дюренмат, „Хамлет“, „Както ви се харесва“, „Напразните усилия на любовта“ и „Дванайста нощ“ на Шекспир, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ и „Страх и мизерия в Третия райх“ на Брехт, „В очакване на Годо“ на Бекет, „Малки трагедии“ на Пушкин, „Еснафи“ и „На дъното“ на Горки, „Ученикът на дявола“, „Пигмалион“, „Професията на мисис Уорън“ на Бърнард Шоу, „Когато розите танцуват“ и „Честна мускетарска“ на В. Петров, „Великденско вино“, „Нирвана“, „Босилек за Драгинко“, „Одисей пътува за Итака“, „Червено вино за сбогом“, „Прозорецът“ на К. Илиев, „На приказки с Карел Чапек“ – авторска композиция, „Аудиенция“ и „Вернисаж“ на В. Хавел, „Носорози“ на Йонеско, „Чудо“ на Ив. Радоев, „Жестоки игри“, „Години на странстване“ на Арбузов, „Последният янки“, „Цената“, „Поглед от моста“ на Ар. Милър, „Изкуство“ на Яс. Реза.

LD8Леон Даниел е част от така наречената „велика четворка“ в Бургаския театър, работила в края на 60-те години – режисьорите Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов, които за първи път поставят забранени автори, като Брехт, Дюренмат, Мрожек, Сартр и създават нов сценичен език, който говори напреки на канона на социалистическия реализъм.

Леон Даниел прави 3 документални филма и игралния „На чисто“. Автор е и на телевизионни предавания. Негови спектакли са участвали в български и чужди фестивали, гостували са в чужбина.

page LDПише студии и други публикации.  Автор е на книгите: „Театър и зрител“ (С., 1964); „Пътешествие в театъра“ (С., 1975); „Театрални есета“ (С., 1979); „Чекмеджето на режисьора“ (С., 1988); „Игрите. Есеистична проза. (Опит за мемоари)“ (С., 1997).  В „Театър и зрител“  авторът отваря режисьорските си „чекмеджета“. „Пътешествие в театъра“ е написано през 1967-1972 г. по предложението на Георги Мишев „да напише книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат „възрастни“ пиеси“. В „Игрите“ режисьорът разказва за спектаклите на живота си.

Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност, той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в Театралната академия. Гонен и местен по театралната карта на страната, той остава безспорната фигура в обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си и ценностите на изкуството.

leon_danielНосител е на почетен ИКАР на Съюза на артистите в България /2007/ за цялостна дейност, както и на много награди за театрални постановки: Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство в категория „За цялостен принос към театралното изкуство /1992/, Аскеер за „Човекът, който прави дъжд“ от Натаниел Ричард Неш, Народен театър „Иван Вазов“ в категория „Режисура /1997/, Плакет „Аскеер” За творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство в категория „Почетен Аскеер“/2008/. Удостоен е с орден „Стара планина” – първа степен /2003/ за цялостен принос към българската култура.

Сред многобройните му отличия са първи награди от прегледа на камерните театри  и награда на Националната академия на изкуствата – Париж. Удостоен е с титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ (2003/

Умира на 2 декември 2008 година в София.

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

ноември 2019
П В С Ч П С Н
« окт.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930