Център за еврейско-българско сътрудничество

Победителят в конкурса на „Алеф“ за 2017 г.: Израел е фабрика за млади лидери

18-годишният Мануил Касабов е победителят в Четвъртия литературен ученически конкурс, организиран от Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”. За есето си на тема  „Шимон Перес и неговият принос в измеренията на общочовешкия хуманизъм” ученикът от СУЕЕ „Свети Константин-Кирил Философ”  в Русе получи първа награда – участие в едноседмичен конгрес за млади лидери в Херцлия, Израел.

След завръщането си от Израел, Мануил Касабов отговори на няколко въпроса, зададени от Център „Алеф”:

С какви чувства тръгна за Израел?

С едно огромно любопитство и желание, защото знаех, че ще се сблъскам с една съвсем различна култура.

Какво беше първото ти усещане на израелска земя?

Много бях впечатлен най-напред от  огромното летище, кръстено е на Бен Гурион, един от политиците, изградили държавата. То е в пъти по-голямо от българското. Първото чувство, което изпитах, бе удивление, възторг от техния икономически и социален прогрес, който е постигнат за това малко време, което са имали. Очаквах нещо доста по-различно… Тел Авив е един изключително развит град, който би могъл да се сравнява с всеки един по-голям американски град, от гледна точка както на бизнес центрове, така и на инфраструктура, и всичко останало… Не видях никаква улица, която да е с дупки, и в Йерусалим, и в Назарет…. Бяха ми разказвали, как са превърнали техните кибуци в технологични чудеса. Тяхното капково напояване не е каквото си представяме обикновено, нещо като маркуч с дупки… Там производството на една краставица е много по-сложно и много по-технологично, отколкото примерно на един мобилен телефон в България.  Мога да говоря буквално с часове за Израел… Най-голямо впечатление ми направи това, че там е пустиня,  но въпреки това улиците и незастроените площи са зелени…Младежи от кои държави участваха в конгреса?

Освен от България, имаше представители на Германия, Австрия, Холандия, дори Тайван…  И, разбира се, Израел.

Сприятели ли се с някои от тях?

Да, разбира се… Имаше специално организирана вечер на запознанството, където аз лично успях да разговарям с голяма част от участниците в конгреса. Впоследствие си разменихме координати с много от тях. Мисля, че успях да изградя доста силна връзка с едно момче от Австрия. С него си говорихме много, на различни теми, обсъждахме различни въпроси и стана ясно, че имаме много общи неща… общи интереси…  Сега поддържаме постоянна връзка.  Съвсем скоро ми писа във фейсбук, че ще постъпва в австрийската армия. Той е доста по-голям от мен… 

Ти представи България и разказа за нея на своите нови приятели… Как се прие твоята презентация?

Вечерта, когато трябваше да представям България, презентации имаха и други държави. Но най-голямо внимание бе оказано на моята презентация и най-много въпроси имаше отправени към мен.  След самата презентация получих доста поздравления, както от ученици, участници в конгреса, така и от техни ръководители и организаторите на форума.

Какви теми обсъждахте на конгреса?

Обсъждахме две доста важни теми и като цяло дискусиите бяха основното нещо, с което бяхме заети. Първата тема беше за световната водна криза, която в България изобщо не се усеща, както и в повечето страни в ЕС, но в Близкия и Далечен Изток това е една доста важна тема от гледна точка на това, че там питейната вода е дефицит  и хората там се борят буквално за  всеки литър питейна вода.  Другата тема беше за ядрените програми на всяка една държава, за ядрения арсенал и заплахата от ядрена война. Изучавахме причините, поради които всяка една държава  е започнала своята ядрена програма и ядрения арсенал, с който всяка една държава разполага, и съответно, начините по които  те биха я използвали, причините, поради които  те биха използвали този ядрен арсенал  и за последиците от това. Акцентът  бяха  отношенията със  Северна Корея и Китай. Имахме преподаватели от Германия, които наблягаха най-вече на причините, поради които съответната държава е прибягнала до създаване на  ядрена програма и последиците, които тя би донесла на света и на всеки един от нас. Защото колкото и малка да е една бомба, последиците са абсолютно тежки. И това, което обсъждахме  бе един вид превенция, да ни даде съответното знание и да си дадем сметка  до какво би довела една потенциална  ядрена война.

Кое от всичко научено на конгреса ще ти бъде от полза в бъдеще?

Научих и запомних, че няма толкова голямо значение от коя държава си, от кой народ си и няма кой знае какъв проблем с езиковата бариера, ако имаш сходни интереси и цели. Човек може да намери приятелства навсякъде, да намери общ език с абсолютно всеки човек, независимо от неговата националност, политически и всякакви убеждения. От самия конгрес научих нещо много  важно – че трябва да уважаваме това, което имаме в България. Главната важна тема беше световната водна криза , а в България няма абсолютно никакъв проблем с това. Не мога дори да си представя как бих живял някъде, където нямаш вода дори да пиеш, а какво остава за лична хигиена… И ние трябва да сме едни от най-благодарните  на тази земя, тъй като много неща са ни дадени даром, от природата…

Няколко думи за финал?

Дължа на Център „Алеф“ редкия шанс да посетя Израел, тъй като  ми осигуриха всички разноски за пътуването и пребиваването там. Бих искал да благодаря и за прекрасния конкурс, който „Алеф“ организира всяка година и за възможността, която чрез него се дава на младите хора да се изявяват като творци и най-вече като отговорни и мислещи хора. Защото като ни предизвиквате с различни актуални теми, ни карате да изваждаме на показ най-добрите си качества и да имаме наистина самочувствието на хора, които могат и от които зависи в какво общество ще живеем.

Свързани публикации

Церемония по награждаване 2017 г. част I

Церемонията по награждаване на участниците в IV Национален литературен конкурс -част II

Ad

Архив

Календар

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930