Център за еврейско-българско сътрудничество

Марк Шагал – художникът на „летящи”картини

Когато чета любовна лирика, много често си представям картините на Марк Шагал. Тези, които наричат „летящи”, а аз назовавам „танцуващи”.

Всъщност, често се случва в една и съща картина да виждаме различни неща в различно време. И това е естествено – общувайки с изкуството ние в известен смисъл ставаме съавтори. В този смисъл някои творби на Марк Шагал са като огледало на душата. Иска ми се да бях живяла в Париж тогава, когато той е създавал своите „летящи” образи. Не е възможно, но да надзърнем в неговия свят и живот е изпълнимо.

И така – Марк Шагал, дами и господа!

Моше Захарович Шагалов се ражда на 7 юли 1887 година в Льозна, днешен Беларус. Негов прадядо е известният еврейски художник – Хаим Сегал, който е зографисал много синагоги.  Рождението ме е белязано от  опустошителен пожар, обхванал градчето и достигнал и къщата на родителите му.  Пламъците почти облизвали леглото, в което е лежала майка му с новородения син. Успели да ги преместят с одеяло на безопасно място, но огненият ад не се е запечатал в подсъзнанието на бъдещия художник?  И това да е връзката с предпочитанията му към червения цвят?

Моше израства в семейство, което изповядва хасидизма, който забранява визуалното представяне на Божиите творения. В дома им почти няма картини. Семейството е с девет деца и живее скромно. Баща му изкарва хляба на семейството в склад за херинга, а майка му работи в малък хранителен магазин. И когато се очаква най-голямото дете да помага в издръжката на семейството, не се гледа с добро око на артистичните изява на Моше. Когато той започва да рисува и изобразява фигури, чичо му, изключително набожен, отказва да се ръкува с него.

Моше, който е срамежлив и заеква, свири на цигулка и учи идиш, Тората и Талмуда. Малко са възможностите за образование на евреи, но майка му подкупва с 50 рубли директора на гимназията и той го записва. Именно там Моше вижда един ученик да рисува с молив и това е „като откровение в черно и бяло”.

Талантът на Моше все пак бил очевиден и може би затова му позволили да посещава местното художествено училище. На 21-годишна възраст заминал за Петербург, за да учи в Рисувалната школа. Пристига в големия град с 27 рубли в джоба си, които получил от баща си с думите: „Това е всичко, което мога да ти дам!” Младежът така поразява с дарбата си комисията в петербургската школа, че го приемат направо в трети курс и така спестява доста разходи по обучението си.

1907 година поставя началото на парижкия период, където Моше се превръща в Марк Шагал. Заминава за Франция с помощта на меценат, който му отпуска малка стипендия. Живее известно време  в прословутата колония за художници „La Ruche“. Общува с Модилиани, Делони и Леже.  Трудно е – издръжката му е само 40 рубли месечно. Той почти гладува и често съблича дрехите си, докато рисува, за да не ги съсипе.

Първите четири парижки години се смятат за най-добрия период на художника. В картините, които създава там, вече прозира Шагал, какъвто ще бъде през следващите години. Показателни са творби, като  „Автопортрет със седем пръста“ „Голгота“ „Цигуларят“, „Париж през прозореца“. Причудливите фигуративни елементи, често с главата надолу, се разпределят на платното произволно и създават ефект, който понякога наподобява филмов монтаж.  Често главният герой е самият художник. През този период спомените от детството и родния град са основни източници на образност за Шагал.

 

В Париж тогава на мода са кубизъм и фовизъм. Марк, който не знае френски, има късмет да попадне на поета Блез Сандрар, рускоговорящ. Чрез него се запознава с Гийом Аполинер и цялата бохема. Но най-големия авангард Шагал среща в Лувъра. В едно писмо той пише: „Тук, в Лувъра, пред платната на Мане, Миле и другите, разбрах защо съюзът ми с Русия и руското изкуство не се вкорениха… В Париж ми се струваше, че откривам всичко – сякаш боговете бяха застанали пред мен”. Самият Шагал бързо става важна фигура в лудия свят на модерното изкуство, а започва и да печели. Това му позволява да постави живота си на нова плоскост.

След успешна изложба в Германия през 1914 година Марк Шагал се отправя към Витебск, за да се събере с любимата си. Престоят му там се проточва заради Първата световна война и двете руски революции. Влюбените се венчават през 1915 година. Марк вече е нарисувал няколко знакови портрети на Бела Розенфелд. От тогава датира и своеобразното „раждане” на  картините с летящата двойка – мотив, който става запазена марка на Шагал.

През 1922 семейството с двадесетина картини се измъква през Литва и Германия и се установява в Париж. Там се Шагал се изявява и като илюстратор на доста книги – Библията, „Осъдени души” на Гогол, „Басни” на Лафонтен. Запознава се и се сприятелява с Амброаз Волар, един от най-влиятелните търговци на изобразително изкуство на ХХ век, който му осигурява много поръчки. Той е връзката му и с други известни художници от онова време. Оттогава датира и приятелството на Шагал с Пабло Пикасо.

Следват години, през които Марк Шагал се среща и с омразата. Нацисткият режим го обявява за художник дегенерат, който подлежи на унищожение  и гори негови картини. През окупацията, когато семейството пребивава в Южна Франция, Шагал е арестуван. Американският консул в Марсилия успява да го измъкне и да го изпрати  в Щатите.

Когато тогавашният директор на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк разбира, че името на Марк Шагал е включено в списъка на европейските художници, нуждаещи се от убежище поради нацистко преследване, помага на семейството да се установи там. Годината е 1941-ва. Шагал рисува усилено, запознава се с нови хора и получава огромно признание. Но тежките моменти изобилстват – откъснат е от Франция, научава за пълното унищожение на родния Витебск, ужасен е от информацията за концлагерите, а през 1944 умира и любимата му Бела. Шагал спира да рисува за 9 месеца.

Съживяват го новата свобода на Европа и работата по няколко мащабни проекти – таванът на Парижката опера, витражи в европейски катедрали и Университетския медицински център в Израел, както и мозайката „Четири сезона” в Чикаго, мемориалът „Прозорец към мира” в седалището на ООН в Ню Йорк.  В живота му се появява и нова любов – преводачката Вирджиния Макнийл. За кратко – тя е, която го напуска след 7 години. 33 години продължава бракът с третата му съпруга – Валентина Бродска. Тя е с него до края.

През 60-те години на ХХ век Шагал постепенно преминава към монументалните форми на изобразителното изкуство – мозайката и витража. Става най-предпочитаният художник за монументални работи по декорацията на синагоги, лютерански и католически храмове в света.

През 1973 година по покана на Министерството на културата на Съветския съюз Шагал гостува в Москва и дарява свои творби на Третяковската галерия и Пушкинския музей. През 1977 година получава най-високото отличие на Франция  – Ордена на почетния легион. През 1977 година експозицията на Шагал в Лувъра по повод 90-та му годишнина е прецедент – за първи път световния музей прави изложба на жив художник.

Започнал в пламъци, животът на Марк Шагал приключва  в „полет”. На 28 март 1985 г., работещ върху картината „Йов” за огромен гоблен, поръчан от Института по рехабилитация в Чикаго, след като обсъжда цветовете с майсторката по тъкане, художникът влиза в асансьора на сградата, където живее в градчето Сен Пол де Ванс, за да стигне дома си. Сърцето му спира в мига, в който асансьорът потегля нагоре!.. Умира, „летейки“ – както преди време му е предсказала циганка.

Марк Шагал оставя в наследство за човечеството великолепни творби. Националният музей „Марк Шагал”в Ница, създаден през 1973 година с участието на самият художник, е най-големият, посветен на него, в света. Освен библейските му творби  колекцията съдържа още картини, скици и предмети.

През 1997 година дом-музей Марк Шагал е открит и в родния Витебск. Музеят на Израел в Ерусалим също притежава богата колекция картини на Шагал, част от които дарени от самия художник.

Малцина знаят, че Марк Шагал е писал и стихове, но само отделни стихотворения са публикувани. Лириката му е откровено интимна, а в основата й са библейските сюжети, които са неговите нравствени ориентири.

Сред словесните послания, които ни завеща Шагал, е знаменитата фраза:

„В изкуството и в живота е възможно всичко, ако в основата му стои Любов!“

Да бъде Любов!

Източници: https://www.culturespace.bg/, https://afish.bg/, https://impressio.dir.bg/

Свързани публикации

Дигитална книга

Ad

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

април 2021
П В С Ч П С Н
« мар.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930