Център за еврейско-българско сътрудничество

Морис Аладжем – певецът на любовта

88 години от рождението на големия български композитор

„Аз ще слушам моето сърце, то не ме излъга до сега…” изпя през 1969 година неповторимата Лили Иванова. Песента, която преминава през времето, е написана от Морис Жак Аладжем – композитора, създал поредица евъргрийни в българската забавна музика.

Повод да си припомним и него, и творчеството му, е днешната дата, на която се навършват 88 години от рождението на големия музикант. Той си отиде от този свят през 2004 година, като остави над 400 безсмъртни песни. Много от тях се изпълняват от най-големите имена в популярната музика на България – като започнем от Лили Иванова, Йорданка Христова и Емил Димитров и достигнем до Васил Найденов, Георги Христов, Панайот Панайотов, дует „Ритон” … Неговата музика като цяло възпява любовта, вдъхновена е от това велико чувство, което извисява човека. Сам той казва в едно интервю, че най-сладкото му изживяване е, когато пише за любов. Не липсват обаче коментари на завистници, които обвиняват Морис Аладжем, че пише по поръчка.

Когато слушаме песните му, любими на няколко поколения и се оставяме подвластни на тяхната магията, едва ли си задаваме въпроса какъв човек е техният създател. Нека отхвърлим покривалото на годините и се докоснем до Морис Аладжем и пътят му към пантеона на незабравимите:

Роден е на 18 август 1932 година в София.  С музиката е свързан от дете –от 5-годишен учи цигулка, а на 19 години става и саксофонист. Като ученик в столичната Първа мъжка гимназия музикалната му страст го води в училищния оркестъ р, на който става концертмайстор. Тогава прави и първите си успешни опити като композитор – създава увертюрата „Изгубено лято“ и концерт за цигулка и струнен квартет. Като студент също не изневерява на музиката – свири в естрадния оркестър към Клуба на културните дейци в София. Може да звучи малко странно, но следването на бъдещия голям музикант е в Инженеро-строителния институт. Като студент впечатлява професорите с ума си на роден политик, но именно там създава формацията си “Джаз на младите”. Завършва института през 1956 година и почти веднага се захваща с аранжименти за естрадния оркестър на националното радио и оркестър „Балкантон”.  Първата му оркестрова пиеса е „Мечти“ , а първата авторска песен – „Влюбеният телефон“, която е и първи запис на младата певица Мария Мицева – една от певиците, които формират облика на българската забавна песен през 60-те години. По същото време пише и Пиеса за тенор саксофон и оркестър.

През 1962 г. пътят му трайно се преплита с този на  друг голям композитор – Тончо Русев. Заедно  основават оркестър „Балкантон“ – един от легендарните състави по онова време, който изпълнява и записва джазови пиеси в стиловете дискиленд, би боп, хард боб и др.

Музикалната кариера на Молис Аладжем продължава. Като саксофонист се изявява в „Джазът на младите“, оркестъра на КТР, оркестър „Балкантон“. През 1974 година оглавява оркестър „Младост“ при ГУСВ. Следват позицията главен художествен ръководител на дирекция „Българска естрада“, където остава до 1985 година.

В биографията на музиканта са и длъжности в Съюза на българските композитори, чиито член става още през 1970 година. Но не това е най-важното, което следва да помним. Песенното наследство на Морис Аладжем е основния му принос в съкровищницата на българската култура. Твърди се, че за приобщаването му към забавния жанр заслуга има прочутият тогава джазмен Александър Николов, познат в музикантските среди с прякора Сашо Сладура. Впрочем, двамата нямат много време за общуване – през 1961 година джазменът е изпратен в т.н. трудов лагер в Ловеч, където не издържа мъченията и умира след 11 дни.

Самият Морис  споделя: „Сладура вече се беше прочул с пиперливите си вицове срещу властта и ме покани да свиря с неговия салонен оркестър в ресторант “България”. От този период пазя невероятни спомени, в които действащи лица са много от тогавашните величия, чиито “подвизи” са ме отвращавали. Не съм бил отявлен бунтар, но и не знам защо ми приписват статута на придворен композитор, след като цял живот съм се пазил на необходимата дистанция от тях.”

Музиката сродява Морис Аладжем с много талантливи творци – изпълнители, поети, диригенти… През 1978 г., съвместно с Александър Владигеров, оркестрира мюзикъла на Алексис Вайсенберг „Фугата“, поставен през 1979 г. в Париж и издаден от френската фирма „Pathe Marconi“ година по-късно. Работи с Леа Иванова – една от първите изпълнителки на джаз в България. Негови са много от най-обичаните песни на Лили Иванова – „Сърце”, „Ръцете ти”, „Думи”, „Спомен мой”…

С творчеството си като композитор и аранжор на естрадни, театрални, детски и други песни и инструментални пиеси Морис Аладжем е сред авторите, които създават хитове и формират българската естрадна песен през 60-те и 70-те години.

Нищо чудно, че печели и много награди: от конкурсите “Златният Орфей”, от радиоконкурса „Пролет”, от „Мелодия на годината”… Песента му „Цвете на надеждата“ получава втора награда и сребърен трофей на фестивала в Касълбар, Ирландия през 1973 г. През 1995 година му присъждат и голямата награда за цялостно творчество.

През 1987 г. “Балкантон” издава албума “Млади певци изпълняват песни от Морис Аладжем” с участието на П. Буюклиева, Г. Христов, Хр. Петров, групите “Спринт”, “Фоноекспрес” и др. Има албум с детски песни (1981 г.),както и нотни издания на избрани детски и популярни песни. През 2003 г. излиза албума „Колекция златна класика“, в който събира едни от най-хубавите творби на Морис Аладжем.

Негови песни са издавани в Куба, Германия, Великобритания, Финландия  и Испания.

Любопитна е историята на песента „Янтра”.  Много хора я свързват с Паша Христова и мислят, че тя е написана за нея. Всъщност, създадена е  за Йорданка Христова.

С „Янтра” композиторът Морис Аладжем и поетът Димитър Ценов печелят конкурса за песен на Комитета по туризъм.  Песента не само печели конкурса, но и бързо става шлагер. Нейна първа изпълнителка е Йорданка Христова, а  малко по-късно я изпява Паша Христова.

„Това е една от най-хубавите песни, които съм изпяла в кариерата си. През 1969 г. с нея участвах и на „Златния Орфей“. За съжаление, журито не я награди, но затова пък зрителите определено я харесаха. Много бях огорчена от това, че не получи награда. Дори направих криза. Но конкурсите и наградите са едно, а вечните песни – друго“ – спомня си Йорданка Христова

На „Златния Орфей“ песента прозвучава и в изпълнение на Ейсин Явшар (Турция) и Маркос (Испания).

Година преди да си отиде от този свят, през 2003 година,  композиторът Морис Аладжем получава предложение „Янтра” да стане музикална емблема на новосъздаденият конкурс за млади таланти „Сребърна Янтра”.  Той дава съгласието си и така песента започва своя нов живот. И го продължава.

„Алеф” припомни големия музикант с няколко щрихи от живота и творчеството му. За финал предлагаме и едно музикално докосване до него.

Източник: https://www.youtube.com/

Източник:  https://ubc-bg.com/,  https://www.dnesbg.com/, https://bg.wikipedia.org/, https://blitz.bg/,https://www.e-zdravey.com/

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

„Танцуваме с Мириам“ – уъркшоп

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

септември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930