Център за еврейско-българско сътрудничество

Хени Лорер и реката на спомените

Тя е Хени Лорер. Дъщеря на Йосиф Челибон от Казанлък. Професор по биотехнологии. Макар прехвърлила 90-годишна възраст, още води активен живот, чете лекции, посещава различни събития. Има свой кабинет в Софийската синагога. Тя е и най-възрастната еврейка в България, уважавана и ценена в страната и чужбина.

Оскъдна е информацията, която откриваме за живота й в интернет: родена в Казанлък на 6 декември 1928 година, завършва химия в Софийския университет през 1950 година, специализира в Института по биохимия в Прага и Раковия институт в Париж. Доктор на науките, старши научен сътрудник в Института по сравнителна патология на животните, преподавател във Висшия ветеринарномедицински институт. Удостоена с медал „100 години БАН”.

И толкова. Хората, с които са се пресекли пътеките на живота й, сигурно могат да споделят  много интересни случки. Но това е друга тема. Сега ще отгърнем покривалото на историята и ще отведем Хени Жозеф Челибонова-Лорер в годините на Втората световна война. Тя е на 12, когато в България влиза в сила Закон за защита на нацията.

 „Много пъти съм си задавала въпроса защо този закон е бил наречен „за защита на нацията“. За да има защита, трябва да има врагове. Този закон е бил публикуван и се е гласувал, за да защити българския народ. От кого? От евреите? Това е пълна безсмислица. Ние не сме врагове на българския народ“, споделя Хени Лорер.

Ето какво разказва тя за най-тежките години от своя живот:

„Семейството ни живееше много спокойно в родния ни град до момента, когато през 1942-а в Народното събрание беше гласуван закон за защита на нацията. Според него гражданските, политическите и социалните права на евреите бяха силно дискриминирани. Както всички евреи бях задължена на лявата страна на дрехата да нося жълта звезда. В началото съседите и дори непознати хора се отнасяха с неодобрение към това задължение. Бях ученичка. Сутрин, като влизах в класната стая, болшинството от моите съученици идваха да ме прегърнат в знак на подкрепа и казваха, че знакът не ме е променил, не съм по-различна от тях!  За голямо огорчение мои съученички, членки на фашистката организация „Бранник” се провикнаха: „Вън от стаята! Нямаш място между нас!” В същия момент в класната стая влезе нашата класна ръководителка. Тя дойде при мен, прегърна ме и ми каза: „Не се страхувай! Ние сме с теб!” Класната ни ръководителка беше преподавателка по химия. Сигурна съм, че нейната прегръдка беше знак за съдбата ми в бъдеще – ще се посветя на химията… Не мога да забравя и това, че на входните врати на еврейските жилища бяха поставени табели „Еврейско жилище”,  а на обществените сгради: „Вход за кучета и евреи – забранен!”

Настъпва ден, в който изселени от София евреи пристигат в Казанлък.  В дома на Хени е настанено семейство с шестгодишно момченце. Хени се привързва към детето, грижи се за него и му връзва люлка в клоните на дърветата в двора. Само след две седмици баща й се връща вкъщи с голям пощенски плик. В него има съобщение, че в срок до 48 часа всички евреи трябва да бъдат изселени и от Казанлък! Така през май 1943 г. евреите принудително напускат родните си домове.

Този последен ден Хени помни така:

„Стражарите дойдоха, за да поставят на входната ни врата печат с червен восък. Когато удариха печата върху восъка, като че го забиха в сърцето ми! На вратата имаше камбанка. Единият стражар грубо скъса връвта и хвърли камбанката далече в градината на двора… „

Преди няколко години  получава обаждане по телефона, че камбанката е открита в двора при разкопаване на градината. И така тя се връща при нея като скъпа реликва. А на събитие в БАН за 75-годишнината от спасението на българските евреи съдбата й поднася друга изненада – среща с детето на изселеното софийско семейство, което помни нея и люлката на двора в Казанлък.

Разказът на Хени продължава.

В изпълнение на новата заповед семейството Челибон с още много евреи тръгват за казанлъшката гара, където ги чакат конски вагони. До там ги изпращат съседи, приготвили за тях вързопчета с храна и стомнички с вода и даващи им кураж. Хени помни и до днес, че по пътя към гарата видели афиш за прожекция на филм с показателно  заглавие – „Бунт на съвестта”. Евреите не знаят точно къде отиват, но знаят, че ще е близо до Дунава, където чакат шлеповете. А те водят до лагерите на смъртта… Крайната спирка за Хени и семейството  й е Враца. Там ги настаняват в училище „Христо Ботев”, от което са извадени чиновете. Трябва да спят на пода, да си застелят каквото могат от малкото багаж, който им е разрешено да вземат. Вода се взима от единствената чешма в двора. Единственото добро е, че веднъж на ден от някаква социална кухня им носят храна. Точно във Враца Хени за пръв път се среща с любовта. Помни цигуларят, който полудял от любов отправя мелодията си към звездите; помни и другият, полудял от омраза, който не допуска възможност в трагедията да има и искрица светлина…

Животът във Враца преминава със същите ограничения – оскъдна стая под наем, излизане по два часа дневно, със задължителните жълти звезди, без право еврейските деца да посещават учебни занятия, без радио… Откъслечни новини все пак пристигат. Така научават, че войната взема друг ход. Междувременно за двата разрешени часа Хени помага на хора, които се нуждаят и така припечелва по нещо в помощ на семейството. Зараждат се приятелства между децата на другите еврейски семейства, които образуват малка общност. Един малък светъл лъч в мрачното ежедневие…

След края на Втората световна война Законът за защита на нацията е отменен. Така идва и денят, когато връщането в Казанлък става възможно. Домът ги посреща опразнен, няма ги и любимите картини от казанлъшки художници, красели стените. Но все пак е техният дом!

Хени се връща в училище и взема два класа за един. През 1946 година започва следването си в университета, разбира се – химия, заради учителката си … Тогава започва и новият период в живота й– с нови изпитания, но и с любов и изкачени върхове. И продължава…

Може би всеки един живот се измерва със спомени. Спомените на Хени са много, но едни от тях е особено важно да бъдат споделяни. Защото те се вливат в пълноводната река на паметта, която храни корените и на историята, и на бъдещето.

Източници: https://www.zakazanlak.bg/, https://www.tretavazrast.com/,  https://bnr.bg/,  http://minaloto.bg/

 

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts
Ad
Ad

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

декември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031