Център за еврейско-българско сътрудничество

Най-умният човек в историята – Уилям Сидис

В края на 19 век, когато лодки с еврейски мигранти пристигат на пристанището в Ню Йорк, прогонени по политически и религиозни причини, от родната си Украйна пристига и еврейското семейство Сидис – Сара и Борис. Те бързо стават известни с интелектуалните си способности.

Само за три години Борис завършва бакалавърска и магистърска степен в Харвард. Става психиатър, специализирал се в психопатология, а по-късно и доктор по психология. Сара учи в Бостънския университет и е една от малцината жени с медицинско образование в САЩ.

Освен с интелигентността си, семейството е известно и със своята ексцентричност. След като преминава с лекота през Харвард, Борис става професор по психология там, като повлиява на области като хипнозата, групова психология и психология на тълпите. Голяма част от работата  му е експериментална и в известна степен дори авантюристична, и то по времето, когато психологията прави забележителен напредък.

На 1 април 1898 година Сара ражда син, когото наричат Уилям. Така семейство Сидис получава чудесна възможност да приложи ексцентричността си и при възпитанието на детето. Те се заемат да докажат, че ако родителите са достатъчно бързи и използват правилните методи, децата могат да отключат своя потенциал. В известен смисъл Уилям Джеймс Сидис се явява тяхното опитно зайче.

Речено-сторено. Борис и Сара започват образованието на детето само няколко месеца след раждането му, а малкият Уил попива информацията като гъба. Баща му използва дървени кубчета, за да го научи на азбуката, и на 6-месечна възраст той произнася първата си дума – „door“ (от англ. – врата). Само след месец добавя към речника си и „moon“ (от англ. – луна). На 8 месеца той вече се храни сам с лъжица – нещо, което много малко деца усвояват преди първата си годинка.

Семейство Сидис вярва, че любопитството е качество, което трябва да се насърчава у децата и затова Сара оставя медицинската си кариера, за да се посвети на развитието на детето си. На година и половина малкият Уилям вече чете вестници, а когато навършва 5, заради забележителните му способности, вече вестниците насочват вниманието си към него. И няма как да е иначе – детето е истинска сензация. На 18 месеца Уилям чете „Ню Йорк Таймс“, на 3 години пише писма, за да си поръча играчки. Петгодишен е, когато получава от баща си календари. Малко след това той може да изчисли деня, в който дадена дата се е падала през последните десет хиляди години. Едва станал на 6 години,  вече говори няколко езика, включително латински, иврит, гръцки, руски, турски, арменски, френски и немски. Чете Платон и Омир на оригинален гръцки, пише поезия на френски, както и роман… Шестгодишен влиза в начално училище, но само след половин година вече е на ниво гимназия. Между 6 и 8 години Уилям пише няколко книги, включително изследвания по астрономия и анатомия.

Съвсем естествено, родителите на Уилям много се гордеят с постиженията на  сина си и парадират с него като доказателство за методите им на възпитание. Колко от геният на момчето обаче се дължи на тях и колко на природата все още може да се дебатира.

Уилям се изолира в семейството си и живее в своя малък свят. Докато интелектуалните му нужди са подхранени, емоционалните му нужди остават незабелязани. Детето страда, защото не иска медийно внимание. В училище няма никаква концепция за социално взаимодействие или етикет. Ако темата му харесва, не може да контролира ентусиазма си. Но ако не му е интересно, той просто си запушва ушите.

На 9 години Уилям кандидатства в Харвард и въпреки, че взима с лекота изпитите, администрацията заявява, че все още е прекалено „емоционално незрял“ за студентството и по-добре да дойде, когато е на 11.

Следващите две   години Уилям прекарва в Колежа Тафтс в Бостън, където поправя грешки в математически книги, както и в текстовете на Айнщайн, а също така учи още чужди езици. По това време той открива, че може да пресмята деня от седмицата за всяка дата в миналото или бъдещето и пише четири книги. И така, когато през 1909 става на 11 години, Харвард  най-накрая го приема като студент. А само няколко месеца по-късно, в една студена януарска нощ на 1910 година,  стотици професори и студенти по математика се събират, за да видят първата лекция на малкия гений – темата е „Тела в четвъртото измерение”.

Докато завърши, 16-годишният тогава Сидис вече е известен човек и именно поради тази известност става интровертен. На дипломирането си той споделя: „Искам да живея перфектния живот. Единственият начин да живееш перфектен живот е в усамотение. Винаги съм мразил тълпите.“ И наистина заживява така – напълно отрича секса, изкуството, музиката и всичко, което би могло да го разсее от единствената му цел – да събира познание.

Биографът на Сидис Ейми Уолъс пише: „В Харвард го бяха направили за посмешище. Той призна, че никога не е целувал момиче. Дразнеха го и го гонеха, а това беше просто унизително. И всичко, което той искаше, беше да бъде далеч от академичните среди и да бъде обикновен, работещ човек.“

За кратко преподава математика в Университета Райс, но напуска, когато вижда, че възрастта и популярността му разсейват студентите. Завръща се в Харвард, за да учи право, но не му харесва и отново напуска. През 1919 е арестуван на демонстрация, която прераства в бунт. Отървава затвора заради влиянието на родителите си, а те от своя страна го откарват в лятната си вила в Калифорния, където прекарва около година.

Огорчен от всичко това, Сидис се връща обратно на изток в опит да избяга от пресата, родителите и талантите си, които вече смята за проклятие.

Хваща се на работа на нископоставени служби, като чиновник и счетоводител. И всеки  път, когато се разбере кой е,  напуска. „Само при вида на математическа формула усещам физическа болка. Всичко, което искам да правя, е да смятам на калкулатор, но не ме оставят намира.“ Един път от Железниците в Масачузетс му дават планове на маршрутите си, надявайки се да направи системата им по-ефективна. Само при мисълта за изчисления Уилям се разплаква и си тръгва.

20-годишен, Уилям на практика вече се превръща в отшелник, като се отдръпва от обществения живот. Откриваме го на 39 години в Бостън, където запълва времето си, като пише романи, изучава живота на едно индианско племе и колекционира трамвайни билети.

Пресата продължава да го преследва с години, като се подиграва на захвърления му потенциал. Една конкретна статия в New Yorker от поредицата „Къде са те сега” за изчезнали от поглед  известни хора е толкова  оскърбителна и пълна с подигравки… През 1937 г. „Ню Йорк Поуст“ изпраща репортерка под прикритие, за да се сприятели с уединения гений и да изкопчи някои пикантни подробности. Статията описва момчето чудо от 1909 година като пълен провал, който не е оправдал надеждите от ранното си детство.

Уилям съди вестника за клевета – това се смята за първото подобно дело в света. Съдът отсъжда в полза на медията с мотив,  че като публична личност Уилям се е отказал от правата си на личен живот.

След делото Уилям отново се скрива от света. До момента, когато хазяйката му го намира на пода на дома му в Бостън, изпаднал в кома. Диагнозата е мозъчен кръвоизлив. 46-годишният математически гении умира самотен, беден и нещастен.

Само за сравнение: Смятa ce, чe Aлбepт Aйнщaйн e бил c ĸoeфициeнт нa интeлигeнтнocт 160, Иcaĸ Hютoн  – със 190.  Коефициентът на Уилям Cидиc е бил мeждy 250 и 300!

Източници: https://www.chr.bg/, https://delo.bg/, https://www.streetwatch.bg/, https://bg.freekaamal.net/, https://bg.birmiss.com/

Свързани публикации
Ad
Ad

„Танцуваме с Мириам“ – уъркшоп

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

януари 2022
П В С Ч П С Н
« дек.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31