Център за еврейско-българско сътрудничество

Наричат д-р Герджиков българския Шиндлер

Лекарят изтръгва пет деца от майките им, които вече пътуват във вагони към лагерите на смъртта

Година и половина крие в кабинета си еврейското семейство Леви

Израелският институт „Яд Вашем“ му присъжда званието „праведник”

В. 24 часа/ 9 март 2018 г.

Д-р Павел Герджикове е спасил живота на десетки евреи, заради което е признат за праведник. Снимки: личен архив на Полина Герджикова

През март 1943 г. през България започват да минават влакове с тракийски евреи на път за лагерите на смъртта.

Един доктор с риск за живота си решава да отиде с болничната камионетка на Червения кръст и да спре влак от позицията си на военен лекар. Разузнава от българската полиция, чиито началници лекува, къде ще спрат и придружаван от медицинската си сестра, се упътва към вагоните. Прави го под предлог, че раздава лекарства и иска да провери дали няма тиф.

Използвал мощния си глас и офицерските си пагони, той заповядва на немски език на полицаите да отворят вратите. Пред очите му – жени, деца и старци. Гладни и измъчени до смърт, говорят единствено гръцки и испански. Решава да свали само деца, за да ги вземе в болницата “за контрол“.

Със сила откъсва от обятията на изумените майки 5 деца – две момиченца на 3 и 6 г. и три момчета на по 6-8 години, които се разбягват и едно от тях се връща във вагона. Останалите обаче са спасени.

Героят на тази покъртителна история е известният в онези години столичен лекар д-р Павел Герджиков. В последните години на Втората световна война той помага на много еврейски семейства, живеещи в България, да се спасят от нацистките гонения.

На някои издава фалшиви документи, други обявява за заразно болни, за да не могат да пътуват, използва какви ли не хитрости. Заради делата му по-късно го наричат българския Шиндлер (Оскар Шиндлер е германски индустриалец, който спасява живота на над 1200 евреи, като ги наема на работа от концентрационните лагери – бел. ред.).

Медалът, който „Яд Вашем“ присъжда на д-р Павел Герджиков, когато през 1980 година той е обявен за „праведник на народите на света“. Номиниран е от бившата си съпруга Ерика Розенкранц, която също е сред спасените от доктора, заедно със сестра си и родителите си.

На 29 януари 1980 г. израелският институт “Яд Вашем” присъжда на д-р Герджиков званието “Праведник на народите на света“, заедно с още 19 българи, допринесли за спасяването на евреи. Техните истории или поне това, което се знае, ще бъдат разказани от изложба, която подготвя Държавна агенция „Архиви“.

Сред основните разкази ще бъде и този за д-р Герджиков. Постъпката му ще остане в историята по спомените на първата му съпруга Ерика и сестра й, също спасена от него.

„Зная, че тригодишното момиченце беше счупило ръка. Това дете се предаде на едно познато бездетно семейство, което, както по-късно узнах, е било щастливо да го отгледа като свое. Те бяха вечно благодарни на доктора. Много грижи създадоха по-големичките деца, които той настани в един гръцки манастир близо до Търново. Това беше голяма тайна, която само аз и баща ми знаехме, и то не с подробности. Къде и как тези деца се подвизаваха? Зная само, че много време Герджиков страдаше от кошмара, че беше отнел от майките децата и колко ли за туй смъртта им е била по-тежка”, пише Ерика Розенкранц. Тя разказва случилото се за архивите на “Яд Вашем“, когато тя и сестра й Яел Амбаш номинират д-р Герджиков за „праведник”.

През 1991 година дъщерята на д-р Павел Герджиков Полина /вдясно/ се запознава в Йерусалим с първата му жена – сп асената Ерика Розенкранц.

Историята по спасяването на Ерика е не по-малко покъртителна, разказва днес дъщерята на доктора – архитект Полина Герджикова. В продължение на година и половина семейство Леви (Ерика, сестра й и родителите им) живеят в тайно помещение зад фалшива преградна стена – библиотека, в лекарския кабинет на д-р Герджиков, но успяват да се спасят от нацистите. Кабинетът се намира в самия център на София – на пресечката на ул. „Бенковска“ с „Дондуков“ и всеки ден докторът преглежда десетки пациенти, много от които и нацисти. Въпреки това съумява да запази скрити от погледи и слух своите тайни съквартиранти.

Павел Герджикова през 1939 година като военен офицер

През януари 1944 г. София е бомбардирана и кабинетът е сред разрушените. Семейство Леви трябва да напусне скривалището си. Докторът им осигурява фалшиви документи. На г-жа Леви дава личната карта на починалата си майка. На Ерика – личната карта на една починала жена – Елена Христова, която взел от милосърдна сестра в болницата.

Най-интересна е историята за документите за Аврам Леви. Д-р Герджиков отива в полицията и иска нова лична карта за болния си вуйчо под предлог, че я е загубил.

Постъпката му е почти геройска, защото, влизайки в полицейското управление, той използва трик бута мастилницата и докато секретарката почиства, успява да прибере личната карта и необходимите му печати, за да я довърши по-късно вкъщи, разказват дъщеря му и Ерика. След това Герджиков настанява цялото семейство в с. Герман при майката на свой пациент.

Младият д-р Герджиков в София през 1941 г.

След 9 септември 1944 г. докторът е арестуван, защото е бил военен, а и е помагал на ранени немски войници. Настанявал ги във военната болница в Банкя, където е военномедицински офицер и главен лекар на вътрешното отделение. Прекарва няколко месеца в сливенския затвор, а след освобождаването му новата власт го “подканя“ да постъпи в комунистическата партия, разказва дъщеря му. Години по-късно – през 1962 г., е признат за „активен борец срещу фашизма и капитализма“.

През 1947 г. д-р Герджиков и Ерика Леви сключват брак, а година по-късно той урежда бременната си съпруга да замине за прочута очна клиника във Виена, тъй като има увреждане на едното око от бомбардировката. В австрийската столица се ражда дъщеря им Юдит. Двете живеят там до 1950 г., а после заминават за Израел и остават там. Докторът отказва да замине при тях по нелегален канал. По-късно Ерика явно се омъжва отново, защото сменя фамилията си на Розенкранц.

По същото време д-р Герджиков отказва и на предложението на българската диаспора в Аржентина да емигрира и да бъде признат за лекар там. Вместо това остава в България и през 1954 г. се жени повторно. Този път за младежката си любов – оперната певица Цветана Мирчева- Манева. Полина е тяхна дъщеря. От първия си брак Цветана има още две деца – Стефан и Милена, които докторът признава като свои.

Д-р Павел Герджиков със съпругата си Цветана и дъщеря им Полина през 1981 година.

„Татко бе обичан и уважаван. На много хора е помагал. Винаги е отстоявал тезите за равенство и любов между хората. Много държеше, че истината се познава през сърцето“, разказва Полина Герджикова. Докторът бил бунтар и често цитирал Хемингуей, че “човек може да бъде унищожен, но не и победен“. Никой не може да те унижи, ако сам не се почувстваш унижен, категоричен бил докторът. И учел децата си да не се предават, че винаги “има още една крачка”.

„Като дете историите за спасяване на евреи се разказваха често у дома, но винаги ме предупреждаваха, че трябва да ги пазя в тайна, защото е опасно и има много доносници. По тайни канали се предаваха и писмата на евреи, с които той продължи да поддържа връзка и в годините след войната“, спомня си Полина. Когато забраняват частната лекарска практика, тайно вечер продължил да лекува болни. Обичал да напомня, че е дал Хипократова  клетва. “Знанието е само средство. Единствено делото, изпълнението на дълга, представлява достойна цел в живота”, цитирал той често германския физик и философ Херман фон Хелмхолц.

От баща й в наследство в семейството останало тържественото обещание “Честна Герджиковска”. Това е т.нар. Герджиковска дума – щом веднъж е дадена, тя трябва да бъде изпълнена, казва дъщеря му.

Полина Герджикова със синовете си Явор и Александър

Тя разказва, че семейството й е било много артистично. “Пеехме много – и когато имахме гости по празниците, и когато се събирахме вечер само ние. За мама пеенето беше като дишането, а в комбинация със сестра ми, брат ми и баща ми правеха квартети и пееха популярни арии от опери и оперети“, разказва тя.

Баща й бил пълен въздържател – още от ученическите си години в Първа мъжка гимназия в София, когато е член на трезвеническото движение.

Поет и романтик, докторът често рецитирал вкъщи Дебелянов, Яворов, Гео Милев. Обичал да чете, и то в оригинал – на латински, немски, френски и руски. Сред любимите му автори били Бодлер, Оскар Уайлд, Едгар Алън По, Достоевски. Михаил Булгаков, Сартр, Камю, Томас Ман. Често цитирал Ясперс, Хайдегер,  Кант. А заради енциклопедичните му знания, както и огромните библиотеки в кабинета и вкъщи, много от приятелите му го наричаха  „д-р Фауст”, спомня си дъщеря му.

7 години след смъртта на доктора, през 1985 г. Държавата Израел го награждава с медал за спасяването на петте деца от влаковете на смъртта. Той е връчен на дъщеря му Полина през 1992 г. на тържество в Софийската синагога от тогавашния посланик на Израел Меир Йофе в присъствието на президента д-р Желю Желев и дипломати.

През 1992 година и Държавата Израел награждава Герджиков с медал за заслугите му за спасяване на българските евреи

Пионер на диетологията у нас, той прави и съюз за борба с диабета.

Павел Герджиков е роден на 5 юли 1906 г. в Шумен. Баща му Димитър Герджиков известно време бил началник на Българска земеделска банка. Бил е член на БЗНС. Майка му Стефана е учителка, директор на прогимназия. Семейството има пет деца, от които жив остава само Павел.

По шуменска линия д-р Герджиков е далечен роднина с бившия парламентарен шеф проф. Огнян Герджиков.

Павел е завършил Първа мъжка гимназия в София, където в онези години семейството се е пренесло да живее. Отличник на випуска си, той често пише за вестници и държи речи в срещите на трезвеническото движение, на което е член.

Следва медицина в СУ “Св. Кл. Охридски“. Завършва вътрешни болести, а по-късно специализира обмяна на веществата и жлези с вътрешна секреция в „Диабетичния институт” в Берлин. До 1939 г. изкарва няколко специализации в Германия. Занимава се с диагностика и терапия на диабета в Берлинската университетска клиника. Пак там е завършил и курс по диетика, усвоява и най- модерните методи за изследване на метаболизма.

По-късно става пионер на диетологията в България и основател на Столичния общоградски център по обмяна на веществата и жлези с вътрешна секреция. Дори конструира свой апарат, наречен “метаболкалкулатор“ (изчислител на основната обмяна).

Работи основно в областта на вътрешната медицина. От 1945 до 1950 г. е управител на Трета поликлиника в София. След това до 1962 г. е главен лекар на Диспансера за обмяна на веществата. От 1962 до 1976 г. е лекар в Правителствена болница.

15 г. е член на Съюза на научните работници в България, а няколко години дори и шеф на секция „Медицина и физкултура“. През 1964 г. става кандидат на медицинските науки.

Основал е „Съюз за борба срещу диабета и други болести на обмяната на веществата“. Той е първият, който предлага у нас да се отворят “снабдителни диабетични магазини”, които да предлагат храни за диабетно болни.

Има десетки научни трудове, книги и публикации в медицински издания. Издава книгата „Определяне на основната обмяна“ (1963 г.) и наръчник “Какво трябва да знаят захарно болните и как да се предпазват здравите“. Пише дори на религиозна и философска тематика.

Има няколко ордени и медали, сред които и “1300 г. България”. Присъдено му е званието “заслужил лекар“.

Д-р Герджиков умира  на 2 юли 1985 г. в София.

През 2011 г. по време на честване на празника на Държавата Израел от посолството в България, тогавашният посланик Ноах Гал Гендлер говори специално за приноса на д-р Павел Герджиков за сасяването на българските евреи. Той и съпругата му се снимат с Полина Герджикова /вляво/, която прави изложба със свои картини за случая.

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031