Център за еврейско-българско сътрудничество

Памет: 145 години от рождението на Йосиф Хербст

Наричат го „говорещото око на българската журналистика”. И с право. Йосиф Хербст е един от най-добрите журналисти в България в началото на XX век, майстор на публцистичното перо. Кореспондент е на най-влиятелните европейски издания –  „Ное Фрайе Прессе“ (Виена), „Фосише цайтунг“ (Берлин), „Дейли Мейл“ (Лондон) и „Адевърул“ (Букурещ). „Когато пише за някого, трудно може да се определи докъде стига неговата доброжелателност и откъде започва иронията му“, припомня БНР. А BG Фактор пише: „В българската журналистика Йосиф Хербст е Негово Величество!”

Наистина, не се раждат често такива личности. Днес, 145 години от рождението му, нека разкажем за Хербст, Йосиф Яков и неговата следа в българската литература и история.

Роден е в Одрин на 20.11.1875 година. По потекло е чешки евреин. Родителите му Яков и Софи Хербст са от Бърно,но пристигат в България заради работата на бащата като инспектор по строежа на Хиршовата железница. След Освобождението (1878) се преместват в София. Израснал в интелигентска среда, Йосиф от дете усвоява немски, английски и френски език. Завършва Френския колеж, Първа мъжка гимназия и Военното училище в София. Произведен е в чин подпоручик в град Кула и става действащ офицер в Първи софийски пехотен полк. Служи и във Военното министерство. През 1898 заменя военната кариера с журналистика. От 1900 работи във „Вестник“ (Русе), а през 1902 се прехвърля в софийския всекидневник „Балканска трибуна“. По това време заедно с Иван Вазов, Стефан Бобчев и Михалаки Георгиев  основават  Дружеството на българските писатели и публицисти. От 1907 до 1908 е и първи председател на Дружеството на столичните журналисти. В динамичния му живот на публицист и редактор следват вестниците „Дневник“, „Гражданин“, „Време“, „Пряпорец“. Акцент в журналистическата му работа са политическите прегледи. Привърженик на парламентарната демокрация, Хербст избира за мото на всичките си вестници „На никоя партия в угода, на никоя – напук“. Друг девиз на професионалната му етика, останал запомнен и до днес, е афористичното изречение: „Истинският, постоянно действащият парламент в една държава е нейната журналистика.“

През декември 1913 година става първият Директор на печата у нас – длъжност, учредена от Цар Фердинанд, за да може правителството да има контрол върху пресата.  На този пост Йосиф Хербст остава до 1918 година, убеден, че работи за националните идеали. Той използва положението си и за да развие международните контакти на Българската телеграфна агенция, вече отделение на Дирекция на печата към Министерството на външните работи и изповеданията. Има множество публикации и като кореспондент на английския „Дейли мейл“, на австрийските „Ди цайт“, „Нойе фрайе пресе“ и на германския „Фосише цайтунг“. От 1917 Хербст недвусмислено демонстрира пристрастието си към Октомврийската революция. Влиза в конфликт с министър-председателя Васил Радославов и цар Фердинанд. Заради политическите си убеждения е уволнен и изпратен на фронта. След Първата световна война временно се оттегля от политиката и журналистиката. Става акционер и прокурист в акционерните дружества „Модерен театър“, „Нафта“ и „Български лойд“.

В личния му живот съдбовно влияние ще окажат контактите със семейството на Петко и Екатерина Каравелови. По-голямата дъщеря на Каравелови – Виола, сестрата на Лора Каравелова, и Йосиф се влюбват. Заради него тя приема юдейската вяра и името Сара. През 1921 двамата се венчават в Софийската синагога.

На 12 декември 1923 Хербст официално се завръща на публичната сцена. Публицистичната му дейност бележи нов разцвет след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание през 1923. Издава седмичното сп. „Вик за свободни хора“, което списва почти сам. Създава и оглавява илюстрования всекидневник „А.Б.В”, издава и вестниците „Ек утринен“ и „Ек вечерен“. Сътрудничи на списание „Пламък“ на Гео Милев. През март 1925 година поставя началото на всекидневника „Днес“, чието извънредно издание излиза 1–2 часа след атентата в църквата „Св. Неделя“. Същата нощ е арестуван с обвинение, че е съдействал на комунистите да получават пари от Международната организация за подпомагане на революционерите. Откритата му критика на режима на Цанков допринася за края му. На 17 април Хербст е отведен в Обществена безопасност и попада в списъка на „безследно изчезналите“ в този метежен период български интелектуалци. Всъщност именно публикацията в”Днес” и до днес предизвиква различни тълкувания. Въпросният брой на в. „Днес“ е отразил атентата без снимков материал и с неточности, но излиза преди самия атентат и това е, което буди подозрения, че Хербст е бил посветен в терористичния план преди изпълнението му.

Йосиф Хербст е наричан „баща на съвременната българска публицистика“. Неговата ерудиция, смело и открито писане с ясно заявени позиции, стремеж към обективност са качества, които са високо оценени и от съвременниците му, и от следовниците му. Защото той е дал много на българската журналистика като цяло, най-вече с талантливото си перо и с войнстващото отстояване на принципа на обективността.

Приживе Хербст издава една книга – „Вчера, днес и утре. Из спомените и бележките на един публицист“ (1923). Тук е изразена неговата многостранна личност, видими са и разнородните му интереси. Книгата е доминирана от духа на свободата, размаха на мисълта, съчетани с взискателно отношение към езика и стила. През 1975 излиза посмъртно още една негова книга – „Вик за правда. Избрана публицистика“.

В знак на почит към Йосиф Хорбст нека припомним някои редове от негови публикации, които звучат актуално и днес:

  • Вестникар без политически такт, и дипломат, без вестникарски темперамент, трябва да се държани постоянно далеч от всяка мастилница поне на няколко разкрача, иначе, когато и да е, ще направят някоя пакост.
  • Има вестникари и „новинари“. Бягай от последните, защото за тях „новината“ е по-важна, отколкото самото събитие.
  • Вестникар, който е постоянно на лов за интервюта, си е преместил умът в краката: по-добре може да тича, отколкото да мисли.
  • Свобода на печата ли? Оная ли свобода, която позволява на всеки нехранимайко да издава и да пише вестник, неграмотен, отровен, невежествен? Че тази свобода – за жалост – я има, тя именно е осветена от Конституцията. Покрай тази свобода страда и добрият печат, страда и името на вестникарското звание. 
  • Две официални опровержения за едно и също нещо са равни на е д н о потвърждение.

Източник: https://journalistbg.wordpress.com/,  https://archives.bnr.bg/, http://bgfactorcy.net/, https://luboslovie.bg/

Свързани публикации

Дигитална книга

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

ноември 2020
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30