Център за еврейско-българско сътрудничество

Прочутият скулптор Борис Шац с изложби в България и Израел

Борис Шац (1867 – 1932) е един от създателите на Българското рисувално училище в София (днес – Национална художествена академия „Николай Павлович“).

През 1906 г. той заминава за Ерусалим и открива училището за изкуство и занаяти „Бецалел“, което по-късно прераства в Музея на Израел.

През следващата година България и Израел заедно ще организират изложби, посветени на творчеството на големия скулптор Борис Шац,който има изключителни заслуги и за развитието на пластичното изкуство в Израел, съобщават от културната институция. За това се договориха заместник-министърът на културата Боил Банов и посланикът на Израел в София Н. Пр. г-жа Ирит Лилиан по време на среща, провела се в Министерството на културата.

Държавното рисувално училище в София е създадено през 1896 г.,  след подписването на Указ от княз Фердинанд и с този акт е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. Сред инициаторите за откриване на първото българско художествено училище, наречено Рисувално училище, се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Антон Митов и Борис Шац.

Борис  Шац /истинското му име е Залман Дов Барух/ е роден през 1867 г. във Ворно, Литва. Художественото си образование получава във Вилнюс в школата на Пруднев, по-късно в периода 1887 – 1888 г. той учи изящни изкуства във Варшава. През 1889 г. заминава за Париж и постъпва в академията по живопис на проф. Кормон. В столицата на Франция Борис Шац осъществява и мечтата си – да учи скулптура при Марк Антоколски.

През 1895 г. Борис Шац е поканен в България. Тук той се сближава с Иван Мърквичка и Антон Митов. С подкрепата на проф. Иван Шишманов и благодарение на усилията на тогавашния министър на народната просвета Константин Величков през 1896 г. Мърквичка, Митов и Шац са сред инициаторите за откриването на първото българско художествено училище. Първият преподавател по скулптура в него е именно Борис Шац. Той е и сред първите ваятели в Следосвобожденска България с академична школовка, която е получена в големите художествени центрове на Европа и техният принос е, че успешно пренасят у нас непознатия дотогава на българската художествена традиция модел на академичната европейска скулптура.

Цели единадесет години от живота на твореца са свързани с България. Успоредно с преподаването в Рисувалното училище Борис Шац изпълнява не само личните поръчки на княз Фердинанд, но и официалните поръчки на двореца, в това число и ескиз (1901) на паметник на героите от Освободителната война, албум за коронацията на руския цар Николай II,  както и прочутата рамка на портрета на княгиня Мария Луиза, нарисуван от Мърквичка. Този внушителен по размери параден портрет представя Княгинята като приемница и носителка на средновековната българска царска традиция. Тя седи на величествен трон, облечена е със средновековни царствени одежди, а зад нея е изобразена Богородица Одигитрия, която едновременно сякаш я благославя и приема в лоното на Светата Църква.

Портретът на Мария Луиза е разработен като своеобразно политическо послание, което утвърждава приемствеността между средновековното българско царство и новата династия, която се родее  с Бурбоните. Посланието е подкрепено и от импозантната рамка, специално изготвена за портрета от скулптора Борис Шац. Той съчетава български декоративни елементи с 20 релефа, изобразяващи представители на различните етнически групи в страната – българи, евреи, турци, гърци, роми, изобразени са и скърбящи ангели, както и Св. Цецилия – патрон на Княгинята, на рамката е и надписът: ”Аз умирам, но от небето винаги ще бдя над България”.

Портретът на Мария Луиза е представен на Световното изложение в Париж през 1900 г., на което Мърквичка получава златен медал. На изложението „Париж 1900” медал за рамката получава и Борис Шац. Портретът на Мария Луиза е представен  и на Световното изложение в Сейнт Луис (1904), в юбилейните изложби на Рисувалното училище в София (1906, 1921), в Посмъртната изложба на Борис Шац (1934) и в Юбилейната изложба на Мърквичка в Прага (1937).

Постъпва в художествения отдел на Народния музей (сега Национална галерия) през 1947 г., като дар от царската колекция. През 1996 г., след реставрация на живописта и рамката, е показан в изложбата на Националната галерия  „140 години от рождението на Иван Мърквичка”. През 2012 г. творбата е включена в българската част на изложбата, „Париж 1900”, организирана от Пти Пале и показана в Националната галерията за чуждестранно изкуство в София.

През месец март 2012  г. българският министър на културата Вежди Рашидов се срещна с директора на прочутия Музей на Израел в Йерусалим Джеймс Снайдер. Сред темите на разговора им, разбира се, бе и „българската връзка”,която стои в основата на създаването на уникалния Музей на Израел.

Музеят на Израел в Йерусалим е изключително богат, тук се намира и най-голямата колекция от библейски артефакти. Той е разположен на площ от 80 дка и притежава уникални колекции от творби на изкуството. Тук се намира и Храмът на книгата, където се съхраняват уникалните свитъци от Мъртво море от І век пр.н.е. Музеят притежава над 500 000 експоната, от праисторията до наши дни, в това число и редица произведения на съвременното изкуство. През годините той се утвърди като най-голямата и авторитетна културна институция на Държавата Израел и се превърна в един от водещите световни музеи.

Борис Шац е сред най-известните български творци от еврейски произход, за които участниците в третия литературен конкурс могат да споделят впечатления в  разработките си.

Източник: http://www.dir.bg/

Публикация за Борис Шатц в сп. La Estreya бр. 5, септември 2011 г. можете да прочетете  тук.

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Ad

Архив

Календар

юни 2018
П В С Ч П С Н
« май    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930