Център за еврейско-българско сътрудничество

Прочутият скулптор Борис Шац с изложби в България и Израел

Борис Шац (1867 – 1932) е един от създателите на Българското рисувално училище в София (днес – Национална художествена академия „Николай Павлович“).

През 1906 г. той заминава за Ерусалим и открива училището за изкуство и занаяти „Бецалел“, което по-късно прераства в Музея на Израел.

През следващата година България и Израел заедно ще организират изложби, посветени на творчеството на големия скулптор Борис Шац,който има изключителни заслуги и за развитието на пластичното изкуство в Израел, съобщават от културната институция. За това се договориха заместник-министърът на културата Боил Банов и посланикът на Израел в София Н. Пр. г-жа Ирит Лилиан по време на среща, провела се в Министерството на културата.

Държавното рисувално училище в София е създадено през 1896 г.,  след подписването на Указ от княз Фердинанд и с този акт е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. Сред инициаторите за откриване на първото българско художествено училище, наречено Рисувално училище, се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Антон Митов и Борис Шац.

Борис  Шац /истинското му име е Залман Дов Барух/ е роден през 1867 г. във Ворно, Литва. Художественото си образование получава във Вилнюс в школата на Пруднев, по-късно в периода 1887 – 1888 г. той учи изящни изкуства във Варшава. През 1889 г. заминава за Париж и постъпва в академията по живопис на проф. Кормон. В столицата на Франция Борис Шац осъществява и мечтата си – да учи скулптура при Марк Антоколски.

През 1895 г. Борис Шац е поканен в България. Тук той се сближава с Иван Мърквичка и Антон Митов. С подкрепата на проф. Иван Шишманов и благодарение на усилията на тогавашния министър на народната просвета Константин Величков през 1896 г. Мърквичка, Митов и Шац са сред инициаторите за откриването на първото българско художествено училище. Първият преподавател по скулптура в него е именно Борис Шац. Той е и сред първите ваятели в Следосвобожденска България с академична школовка, която е получена в големите художествени центрове на Европа и техният принос е, че успешно пренасят у нас непознатия дотогава на българската художествена традиция модел на академичната европейска скулптура.

Цели единадесет години от живота на твореца са свързани с България. Успоредно с преподаването в Рисувалното училище Борис Шац изпълнява не само личните поръчки на княз Фердинанд, но и официалните поръчки на двореца, в това число и ескиз (1901) на паметник на героите от Освободителната война, албум за коронацията на руския цар Николай II,  както и прочутата рамка на портрета на княгиня Мария Луиза, нарисуван от Мърквичка. Този внушителен по размери параден портрет представя Княгинята като приемница и носителка на средновековната българска царска традиция. Тя седи на величествен трон, облечена е със средновековни царствени одежди, а зад нея е изобразена Богородица Одигитрия, която едновременно сякаш я благославя и приема в лоното на Светата Църква.

Портретът на Мария Луиза е разработен като своеобразно политическо послание, което утвърждава приемствеността между средновековното българско царство и новата династия, която се родее  с Бурбоните. Посланието е подкрепено и от импозантната рамка, специално изготвена за портрета от скулптора Борис Шац. Той съчетава български декоративни елементи с 20 релефа, изобразяващи представители на различните етнически групи в страната – българи, евреи, турци, гърци, роми, изобразени са и скърбящи ангели, както и Св. Цецилия – патрон на Княгинята, на рамката е и надписът: ”Аз умирам, но от небето винаги ще бдя над България”.

Портретът на Мария Луиза е представен на Световното изложение в Париж през 1900 г., на което Мърквичка получава златен медал. На изложението „Париж 1900” медал за рамката получава и Борис Шац. Портретът на Мария Луиза е представен  и на Световното изложение в Сейнт Луис (1904), в юбилейните изложби на Рисувалното училище в София (1906, 1921), в Посмъртната изложба на Борис Шац (1934) и в Юбилейната изложба на Мърквичка в Прага (1937).

Постъпва в художествения отдел на Народния музей (сега Национална галерия) през 1947 г., като дар от царската колекция. През 1996 г., след реставрация на живописта и рамката, е показан в изложбата на Националната галерия  „140 години от рождението на Иван Мърквичка”. През 2012 г. творбата е включена в българската част на изложбата, „Париж 1900”, организирана от Пти Пале и показана в Националната галерията за чуждестранно изкуство в София.

През месец март 2012  г. българският министър на културата Вежди Рашидов се срещна с директора на прочутия Музей на Израел в Йерусалим Джеймс Снайдер. Сред темите на разговора им, разбира се, бе и „българската връзка”,която стои в основата на създаването на уникалния Музей на Израел.

Музеят на Израел в Йерусалим е изключително богат, тук се намира и най-голямата колекция от библейски артефакти. Той е разположен на площ от 80 дка и притежава уникални колекции от творби на изкуството. Тук се намира и Храмът на книгата, където се съхраняват уникалните свитъци от Мъртво море от І век пр.н.е. Музеят притежава над 500 000 експоната, от праисторията до наши дни, в това число и редица произведения на съвременното изкуство. През годините той се утвърди като най-голямата и авторитетна културна институция на Държавата Израел и се превърна в един от водещите световни музеи.

Борис Шац е сред най-известните български творци от еврейски произход, за които участниците в третия литературен конкурс могат да споделят впечатления в  разработките си.

Източник: http://www.dir.bg/

Публикация за Борис Шатц в сп. La Estreya бр. 5, септември 2011 г. можете да прочетете  тук.

Церемония по награждаване 2017 г. част I

Церемонията по награждаване на участниците в IV Национален литературен конкурс -част II

Ad

Архив

Календар

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930