Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Доминика Глосова, Хорне Трховище, Словакия ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Доминика Глосова, 18 г. Хорне Трховище, Словакия

Поощрителна награда в VІІІ Международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”

ВСИЧКО ЗА ЛЮБОВТА

Беше петък сутринта, но Питър се почувства, сякаш локомотив е минал през него. Работата по исторически документален филм, крайъгълен камък в кариерата му, го изтощи повече, отколкото искаше да признае. От няколко нощи не беше спал добре.

Той въздъхна и сканира страниците на черния си кожен дневник. Днес, за щастие, щеше да обядва с г-жа Маргарет. Усмихна се. Очакваше с нетърпение срещата си с тази винаги усмихната дама, въпреки че вероятно не би признал това на никого. Интересуваше се най-много от нейната история.

Питър пристигна в малък уютен ресторант в края на центъра на града десет минути предварително. Отвори входната врата, поздрави и огледа масите, докато намери една свободна. Седеше удобно и, потънал в мисли и очаквания, от време на време поглеждаше към вратата. Госпожа Маргарет беше точна като часовник. Тя се огледа и веднага щом го видя, му се усмихна с широка усмивка на устните.

      –  Здравейте, г-н Ладецки. Радвам се да Ви видя отново –  поздрави го тя.

      – Питър е достатъчно. Радвам се, че и теб виждам, г-жо Яновичова –  каза той и джентълменски отмести стола й, за да може тя да седне.

      – О, моля те, наричай ме Грета, както всички останали. Няма да търпя много учтивост  –  тихо се засмя тя.

       – Много добре  – усмихна се той. – Можем ли да започнем? –  попита учтиво.

       – Разбира се – отговори тя.

       – И така … каква е вашата история? – попита Питър и разговорът започна.

       – Както вероятно знаете, аз съм еврейка, но приех религията, въпреки всички обстоятелства, които със сигурност биха изплашили другите до края на войната.  Не ме транспортираха заедно с други от страната. Молех се сама с родителите си, тайно и рядко присъствах на церемонии, когато ситуацията позволяваше, но въпреки всичко това усещах, че най-накрая намерих това, което дълго време търсех в дълбините на душата си. Мир и радост!

Питър заслуша с интерес.

      – Приблизително по това време срещнах и Ханс. Това беше голямата ми любов. Той беше като светлина в тъмната сянка на войната.

     – Ханс? Германец ли беше?

     – Половин германец, половин швейцарец. Майка му беше швейцарка, баща му идва от Германия. След сватбата заминават да живеят в Швейцария, до границата. Там е израснал и Ханс. След това ходи та училище в Германия и остава там. Когато го срещнах, той служеше като военен надзирател.

    –  Как се запознахте?

Лицето на госпожа Грета просветна.

     – Вървях през гората и се наслаждавах на лъчите на лятното слънце. Беше хубав ден. Докато се разхождах, се оглеждах и се възхищавах на всички дребни неща – топъл бриз, нахлуващ през върховете на дърветата, пеперуди, танцуващи в тревата, птичи песни … Не можех да се наситя на тази красота! Обичах природата. Разстилах одеяло на малка полянка и извадих хартия и молив от чантата си. В края на краищата тази, красота около мен трябва да бъде уловена по някакъв начин. Бях толкова потопена в работата си, че дори не осъзнавах как някой се е доближил към мен. „Какво правиш, Fräulein?“ – дочух мъжки глас над мен. Сърцето ми се вкамени, когато ушите ми чуха немска реч. Погледнах нагоре, едва скривайки огромния си страх. Над мен стоеше млад немски войник, който ме разглеждаше с интерес. Изправих се и с уважение, с наведена глава, със заекване  отговорих:„Ich kann kein Deutsch, хер.” „О, простете, госпожице. Не осъзнах, че говоря на немски.“

Погледнах го изненадано. Определено не очаквах словашка реч  от устата му.

„Е, госпожице, какво правите тук сами в гората, ако мога да попитам?“ Прочетох интереса в очите му, но чисто по лични причини. Затова реших да отговоря.

„Дойдох тук, за да си почина, да се вдъхновя. Често идвам тук, има такова спокойствие и тишина“, казах и насочих поглед към дърветата. После отново погледнах лицето му. То изразяваше учудване и нещо, което не можах да разпозная.

„Странна сте, госпожице…  –  каза той след малко. „Казвам се Ханс. Ханс Хаусер. Акак е твоето име?“

„Грета Щраус”, отговорих.  Погледите ни се срещнаха и лицата ни бяха украсени с усмивки.

        – И какво се случи след това? Срещахте ли сте се?  – Питър нетърпеливо зададе следващ въпрос.

         –  Да, разбира се. Срещахме се за малко в гората. Често просто лежахме там на тревата и разговаряхме дълги часове. Ханс дойде у нас няколко пъти, но родителите ми дълго време не му вярваха. В края на краищата, той беше немски войник, а по това време никой не искаше да вярва на германците. Така отмина година. Когато беше студено, се срещнахме в малък заслон, който открих ме близо до нашата пречиствателна станция. Беше красиво. Обичахме се и наистина искахме войната да приключи и най-накрая да бъдем заедно и щастливи! – Г-жа Грета се усмихна с тъжна усмивка, но с любов в очите.

        „Сигурно е била голяма любов”,  помисли си Питър и попита:

       – На колко години бяхте тогава?

        – Бях на 19,  Ханс на 22. Първия път, когато се срещнахме, той отиде да посети баба и дядо си. Трябваше да прекара цялото лято с тях. След това, когато се върна у дома, идваше да ме вижда колкото може по-често.

       – И какво се случи после ? – Питър се поколеба за момент, преди да реши да зададе този въпрос. Той беше ключът към разкриването на болезнената рана  в живота на г-жа Грета. Питър чувстваше, че отговорът на него ще бъде труден, неудобен и може би все още болезнен. Със сигурност, да.

       – Ханс трябваше да дойде да ме посети през първата седмица на юли, така се разбрахме.  Но той дойде седмица по-рано. Почука на вратата ни призори . Отначало бях много доволна да го видя на прага, но изражението на лицето му не показваше нищо добро. Той беше тъжен, ядосан, но особено уплашен, много уплашен. Побърза да затвори вратата, прегърна ме и ми каза да отида да събудя родителите си. Действията му ме изплашиха. Не знаех какво става, но усещах, че ще бъде лошо.

Госпожа Грета въздъхна. Това беше най-трудното време в живота й и споменът бе мъчителен, но тя продължи.

    – Всички седнахме около масата в кухнята. Ханс хвана ръката ми и я притисна към себе си. Погледнах го и леко се усмихнах, сякаш да го насърча и той започна да говори. Съобщи, че след два дни. ще направят проверки и ако намерят евреи, ще ги отведат.

Г-жа Грета направи пауза.

    – Той каза, че всеки евреин ще бъде отведен, но всички знаехме, че това не е вярно. Ако ни намериха, щяха да ни убият. В края на войната германците не се интересуваха какво ще се случи с нас. Хитлер искаше смъртта ни. Ханс имаше идея. Каза, че ще ни заведе при родителите си, които живееха в най-близкото село отвъд границата, а неутралната Швейцария беше буквално зад хълма. Можеше да се получи…

     – Но не се получи – каза тихо Питър.

     – Не се получи – кимна госпожа Грета в знак на съгласие. – Тогава просто не подозирахме как ще се развият събитията. Опаковахме нещата си същия ден, взехме всичко ценно. Тръгнахме на разсъмване на следващата сутрин. Всичко вървеше добре, надявахме се да успеем, но почти в края на пътя попаднахме на граничен патрул. Ханс искаше да отвлече вниманието му, за да можем да минем. Каза им, че ще посети дома на родителите си. Войниците обаче  ни забелязаха. Побягнахме и тичахме възможно най-бързо. Успяхме да им се изплъзнем. Бяхме щастливи, направихме го. Но тогава забелязах болката по лицето на Ханс и кръвта по десния му крак. Простреляли го бяха в бедрото. Загубих го няколко дни по-късно. По пътя към родителите си раната се инфектирала и той умря.

Дори след толкова много години при спомена по лицето на госпожа Грета  запълзяха сълзи.

Петър също се натъжи. Съжаляваше за това, което тази жена е трябвало да преживее.

     – Останахте ли тогава с родителите си в Швейцария?  –  Попита той след малко мълчание.

     – Да. Останахме при тях известно време, но след това построихме собствена къща в съседство. Малко след войната срещнах съпруга си, дойдохме да живеем тук, в Словакия, откъдето е той.

 Г-жа Грета се усмихна отново, този път с нежност, и продължи:

      – Ханс беше любовта на живота ми. Имахме истинска връзка, въпреки че бяхме заедно само за кратко. Искахме след войната да се оженим и да създадем семейство, но съдбата не го позволи. Дължа му живота си! Въпреки, че загубата му боли и продължава да боли, никога няма да го забравя! Благодарение на него имах шанса да обичам отново и да създам семейство. Благодарение на него получих шанс за нов, по-добър живот!  Никога няма да го забравя, никога! Това ще бъде в сърцето ми завинаги! –   завърши разказа си г-жа Грета.

Питър седеше тихо и размишляваше върху току-що чутото. Той беше… той беше трогнат… беше потресен… За любовта човек е способен да стигне до границите на своите възможности. Рискува! Жертва се! Спасява живота на любимия човек и игнорира факта, че може да загуби своя. Да, за любовта човек е готов да направи всичко.

„Танцуваме с Мириам“ – уъркшоп

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Дигитална книга

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

септември 2021
П В С Ч П С Н
« авг.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930