Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Мария Мерджанова – номинирана в категория „ученици“, 17г., гр. Бургас

Мария Николаева Мерджанова, ППМГ“Акад. Н.Обрешков“

Да обичаш, въпреки…

Завинаги в мен ще гори любовта към България. Независимо дали ще съм накрая на света в душата ми ще блести тази вечна благодарност за това, че тук аз и семейството ми остнахме живи и никога не се почувствахме сами.

Родена съм през 1934г. в Ямбол.  Помня как майка ми и баща ми с толкова тревога подготвиха багажа за лагерите, в които щяхме да бъдем изпратени първоначално. Онази нощ хиляди звезди обсипваха небосвода и също толкова сълзи напоиха земята.

-Ревека, вземи тази дреха. Сложи и завивката, която леля ти уши- майка ми,Рашел, ми заръча.

-Тате, не искам да събирам този багаж. Няма да ходя никъде. Не искам да се разделям и за миг с вас. –казах аз.

-Дете, ела- татко ме прегърна с огромна сила. Погледни звездите.-каза той. Те блестят за теб! Каквото и да стане в бъдеще, колкото и мрачно и тъжно да бъде около теб искам в душата ти да греят тези звезди. Пази светлината и любовта и знай, че ние сме в сърцето ти дори и да не сме заедно. Погледни ме! Ще преобърна целия свят, за да бъда до вас, няма да ви оставя! Ще дам и последното си дихание, за да ви защитя!

-Мамо- свих се в майка си и плаках дълго.

Когато се обърнех към масата и зърнех багажа, сърцето ми изтръпваше.  Опитвах да усетя с цялото си същество допира до ръката на татко, гласа му. Нежния поглед на мама, топлината й. Мислех, ако това е последният ден с тях, от този ужас в мен изплуваха стотици спомени как съм ги ядосвала, огорчавала и това ме караше да плача още повече.

Как бе възможно да съм била толкова глупава? -обвинявах се. Ако знаех, че животът ще ме раздели с хората, които обичам толкова много никога нямаше  да допусна грешки, които да ги наранят. С тези мисли ту на вина, ту на напрегнатост да обхвана всичко около мен, за да се наситя, въпреки че това бе невъзможно, посрещнах зората. Не успях да спра страхът, макар все да ме хвалеха, че съм най-смелото дете. Не… Тук смелостта изчезна, а и надеждата. Сякаш мъгла бе покрила душата ми.

-Това е-каза майка ми. Да тръгваме.

Съседите ни дойдоха да се сбогуват с нас. Помня как казаха на баща ми:

– Малката със сигурност ще остане с майка си, а вас ще ви пратят другаде. Жалко, учен човек като вас няма да е от полза никому затворен.

Баща ми беше фармацевт. Бе завършил във Франция. В града ни той беше уважаван и много ценен.

Когато осъзнах, че има и най-малка вероятност да остана до майка си сякаш слънцето ми се усмихна.

И така, когато стигнахме до гарата разбрахме, че баща ми ще бъде изпратен в Кърджали, а ние с мама в по-близък лагер.

 Сърцето ми препускаше. Когато пуснах ръката на баща си сякаш всичко в мен беше готово да се бори, да се опълчи на раздялата . Баща ми извика:

-Аз държа на думата си. Вярвайте!

Нещото, което може да накара човек да се изгуби в страха, е неизвестността от това дали някога дори за миг отново ще усети присъствието, ще зърне очите, ще чуе гласа на човек, който е толкова скъп за него, след като са го откъснали.

Качихме се във влака. Майка ми не каза нищо през целия път.

Колкото до баща ми, още когато пристигнал го разпитали и чак тогава го допуснали.

-Господине, Вие ли сте ЙосифУзиел?

-Да, аз съм.

-Фармацевт значи?

-Да, правилно.

-Ще бъдете настанен с Авраам  Леви. Впишете се в списъка.

Въросният Авраам бил двадесетгодишно момче. Баща ми и той трябвало да споделят стая.

– Здравейте, аз съм Йосиф Узиел.

-Приятно ми е, казвам се Авраам  Леви.

-Имате ли семейство господин, Леви?

-Млад съм още. Поне така мислех, но то се  е видяло, че няма да имам тази чест.

-Защо говорите така? Нима сте позволили да ви отнемат и  надеждата?

-Надежда? Не искам да се заблуждавам… Знаете какво ни чака. Но кой съм аз, че да ви откривам истината. Кажете, Вие имате ли семейство?

-Имам. Откъснаха ме от жена ми е дъщеря ми.

-Съжалявам…

– Съжалението до нищо не води. Трябва да се действа, за да се измъкнем от тук.-казал баща ми

-Какво предлагате?

-Имате ли познати, които биха ни помогнали? С какво се занимавате попринцип?

-Не мисля… Аз съм напълно обикновен човек, помощник съм в аптека в малък черноморски град.-казал Леви.

-Аптека? Значи имаме общо, аз съм фармацевт, френски възпитаник.

-Жалко, че човек с вашите умения и знания  е затворен тук…

Баща ми и Авраам потънали в тежко мълчание.

През тези дни с майка ми говорихме много. Тя ми разказваше исстории, за да ме разведри.

Помня как й казах , че мразя всички хора , които са причина за това, което ни се случва, също и че ненавиждам семействата им. Майка ми ме погледна в очите и ми каза:

-Ревека, ние не мразим, ние обичаме, въпреки злото, защото в мига, в който допуснем омразата в сърцато си ние ставаме като тези хора. Бъди великодушна!-пазя думите й в душата си и до днес.

Срещата на Авраам Леви и баща ми е свидетелство за това, чеживотът събира хората по невероятен начин. Левибил евреин от Поморие, работел като помощник в единствената атека в града. Аптекарят , за който работел, бил вече човек на възраст и не можел да се справи с работата. А Авраам бил много ценен, макар да не го осъзнавал толкова дорбре. Аптекарят решил да посети Авраам в лагера и началникът заръчал да го извикат, без да пояснява защо.

-Господин Леви, началникът ми заръча да ви извикам.

-Знаете ли каква е причината?-запитал Авраам.

-Не, господине.-отговорил изпратеният.

-Йосифе, може би ще ме пратят на заточение по-рано-казал Авраам със сълзи в очите. Кажи ми как човек да обича живота, след като всичко, което получаваме е болка? Когато достигнем щастие, жестоката реалност бърза да ни го отнеме и да ни припомни, че тепърва предстоят нови несгоди и трудности. Заблуждаваме се, че сме смели, че имаме вяра, а треперим от страх какво ще ни сполети. Омръзна ми да живея така. Радвам се, че скоро ще се отърва.

-Аврааме, кога падна духом. Животът не е лесен, но чрез него ние се учим, ставаме по-силни. Трява да го обичаме, въпреки изпитанията, тъгата, огорченията и да знаем,че накрая ще победим.Вярвай, Бог никога няма да ни изостави. През каквото и да се наложи да преминем не трява да се отказваме! Не допускай страхът да те сковава!

-Ако можех да виждам нещата като теб… –казал тъжно Леви.

Когато Авраам бил заведен при началника и видял посетителя си осъзнал, че баща ми имал право.

-Господин Петров, дошли сте чак до тук!-обърнал се Леви към аптекаря.

– Разбира се, Аврааме никога няма да изоставя приятел в нужда. Дойдох, за да те изъкна от тук.

-Нима това е възможно?

-Ще направя и невъзможното, но ще ти помогна. Кажете началник може ли  да освободите Авраам Леви?

-На какво основание искате да бъде освободен?

-Той работи в аптеката ми, а аз съм вече много възрастен и не се знае колко ми остава. Градът ни ще остане без аптека след като си отида, ако няма кой да работи там. Нима ще позволите съгражданите ми да останат без лекарства?

-Ще уважа искането Ви, но трябва да напишете молба. Господин Левиможе да приготви багажа си.

-Чакайте!Бях приел, че ми остават броени дни. Мракът се бе разпрострял в душата ми и когато нямах дори  капчица надежда и не виждах светлината, един човек ми показа, че има смисъл в това да не се отказвам. Този човек- Йосиф Узиел, заслужава да бъде освободен също.Той е мой приятел и азняма да го изоставя.  Господин Петров, сигурен съм че той ще ви е от голяма полза, защото е фармацевт.

– Фармаевт? С радост ще се срещна с него, Аврааме! Началник, ще позволите ли да се запозная с този човек?

– Ще позволя.

Баща ми и за миг не спирал да вярва, че ще намери изход и  че всичко щяло да се подреди, заради това той бил възнаграден!Началникът , Авраам и господин Петров отишли в стаята при него:

-Йосиф, това е Андрей Петров, собственик на аптеката, в която съм помощник. Споделих му, че ти си фармаевт и мислим,че може да си от голяма полза в нашия град.

-Здравейте, господин Узиел, приятно ми е да се запозная с вас.Наистина  имаме нужда от човек с вашите знания, защото вече съм възрастен, а няма кой да ме замести… бихте ли желали да работитев моята аптека?-запитал Петров.

-С най-голяма радост ще работя за вас, но сега за мен най-важното е да намеря жена си и дъщеря си.

– Ако е така, тръгнете с нас и ще ви помогна да ги откриете.-казал Петров.

-Ще ви бъда вечно задължен, господин Петров!

-Началник, нужно ли е да изтъквам причините, поради които господин Узиел също трява да бъде освободен?-казал Петров

– Причините са ясни. Ще освободим и него, защото несъмнено ще е от полза за много хора в града ви- казал с усмивка началникът.

 Оказало се, че след като баща ми и Авраамбили освободени трябвало да се укрият:

-Йосиф, Авраам тръгнете за Поморие и се скрийте, осигурил съм превоз и тайна квартира. Послушайте ме,  защото иначе може отново да ви задържат. Аз ще се погрижа да открия семейството ти, Йосифе.

-Бог да ви благослови, господин Петров!- казал баща ми.

И така Петров изпратил телеграма до София със запитване относно това къде да ни търси и разбрал къде сме.

През това време аз намирах надежда в очите на мама, те бяха изпълнени със спокойствие, вяра. Нейната несломимост и непреклонност пред тези изпитания ми вдъхваше сили. Помня, когато ни извикаха и господин Петров ни се представи и ни изясни случващото се. Душата ми преливаше от блгодарност и радост.

 Още същия ден тръгнахме към Поморие, за да се срещнем с татко.  По пътя си мислех какво ще му кажа когато го видя, с нетърпение очаквах отново да се съберем тримата и никога повече да не се разделяме.

 Когато пристигнахме се беше свечерило. Звездите обсипваха неосвода. За първи път зърнах морето! Нежните вилни се носеха спокойно, а седефената луна озаряваше водата, разкривайки тайнствената си пътека. Когато спряхме, татко ни чакаше до брега. Слязохме от колата и тримата се хвърлихме в прегръдки. Сърцата ни препускаха, очите ни блестяха. Нямаше по-голямо щастие от това отново да бъдем заедно! Баща ми тогава ми каза:

-Ревека, ти си дете, родено под щастлива звезда!

 

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

ноември 2019
П В С Ч П С Н
« окт.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930