Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Милица Ивайлова Иванова, 11 клас, ЛК „Касталия” при ЦПЛР-ОДК гр.Варна, Първа езикова гимназия

НОЕВ КОВЧЕГ

Изпраща ги с чисти души. Втрива билкови отвари в сухите им кожи. Олюлява вкочанените им тела в ритуалния танц към отвъдното. Полага мъртвешките трупове в земята. Мълви цигански благословии. Говори им. Като залости вратата към земния свят и отвори оная към черната бездна, дълбока тъга го застига. Зашива дупки в земята, но отваря нови в душите на живите. Гробаря Черген го търсят само като умре някой – да го облече, да му изкопае гроба и да го зарови. Казват, че той за друго не става. Като чумав го гледат. Ни на празненства, ни на сватби го канят. Щял да донесе смърт. На лошо било в къщата да ти влезе гробар, на всичкото отгоре и циганин.

Езра изравяше купчината с цървули. Мерил бе много обувки на мъртвите, които Черген погребваше. Крачеше смело в стъпките на смъртта. Преддверието към оня свят го пазеше жив. Никой нямаше да го търси на гробището. Никой не ходеше при смъртта, без тя сама да го е повикала. Евреинът Езра живееше на гробищата отскоро. Циганинът го укриваше в задната стая. Там складираше парцали и старите дрехи на мъртвите. Вонеше на кисело и на смърт.

Черген зяпаше момчето право в разпорената му шаячна дреха. На мястото на звездата сега зееше дупка. Преди Черген да го срещне, звездата още тежеше на гърдите му. Когато вървеше по улиците, Езра се опитваше да я скрие. Скръстваше ръце пред гърдите си и я прикриваше. Въпреки това хората го разпознаваха. Всички знаеха кой е. Сякаш нацистите го бяха жигосали по лицето с вряла метална еврейска звезда. Езра беше едва на седемнайсет. По-малките от него вярваха в историите за „далечното пътешествие“ от Пирот към Полша. По-големите знаеха истината, но никога не я изричаха на глас. А той не беше нито дете, нито възрастен.

Преди март четиридесет и трета мъкнеше ковчези до църквата. Страх го бе не от мъртвите, а от живите. С още няколко евреи носеше умрелите към гробището. За Езра всички бяха човеци – сърби, турци, германци. Склопяваше очите им с молитва. Не презираше дори и нацистите. Влачеше труповете при Черген на гробището и двамата ги подготвяха за оня свят.

В онова мъгливо мартенско утро на четиридесет и трета германците строиха всички евреи в остри редици. Грубо и машинално извиваха китките с номерата им. Вагоните чакаха и настървено бълваха въглищна пара. Черген също беше там. Викаха го само за смърт. Нацистите не искаха да мърсят ръцете си с еврейска плът. Затова бяха Черген и останалите мъже, превърнати в насилствени съучастници. Трябваше да набутат безкрайната маса евреи във вагоните. Да ги натикат в еднопосочния влак към смъртта. Гробарят забеляза момчето. Езра чакаше реда си в края на последните редици. Не откриваше с поглед семейството си. По-възрастните бяха чак отсреща, пред локомотива. Германските войници обикаляха под строй, следяха всички. Но Езра бе в дъното на морето от осъдените на смърт души. Когато войниците разменяха постовете си, той приклекна инстинктивно и след миг се озова зад ъгъла. Скри се в един от ковчезите, донесени на гарата от Черген по поръчка на нацистите. В ушите му отекваха писъци и молитви. Ясно разпознаваше гласовете на майка си Ахава и дядо си Шаил. Жестоките удари падаха и върху неговите рамене. „Вълнуващото пътешествието“ се превърна в гнило усещане. Майките безуспешно закриваха очите на децата. Деряха с нокти по металните стени на вагоните. Като слепци се свличаха по вкочанените подове на влака. С тела затискаха въздуха и се давеха премазани едни в други. Влакът изсвири страшно и потегли.

Езра се вцепени от ужас. Не усещаше земя под тялото си. Носеха го нанякъде. После го стовариха грубо. Дишаше трудно. Мислеше си, че вече е на два метра под земята, когато Черген отвори капака. Оттогава ковчегът се превърна в негово тайно убежище. Денем полагаше мъртъвци в земята. Нощем спеше в ковчега. Когато беше най-тъмно, сенките на сигурно вече покойните му близки изпълзяваха изпод дъските на ковчега. Силуетите им се гънеха по стените му, увиваха тела между процепите и чертаеха картини от миналите дни. Майка му месеше хала. Пееше. Нежните й ръце галеха тестото и го оплитаха. Ето го и дядо му Шаил. Викаше го на оня свят. Да са заедно. Понякога нощем Езра пристъпваше плахо в градините на смъртта, но винаги се връщаше при живите. Беше избран. Избран да бъде спасен. Избран да остане.

211 - 3

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

„Танцуваме с Мириам“ – уъркшоп

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

септември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930