Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Силвия Веселинова Джендова- ППМГ „Акад. Никола Обрешков“– град Бургас

НЕ СВЕТИЯ, НО СВЕТЕЦ

Митрополит Стефан и скръбните времена, в които е живял.

В Библията словото „помнѝ“ се среща над 169 пъти – паметта е постоянно задължение на всички поколения. Както е казано в Закона за създаване на Центъра – Паметник на жертвите от Холокоста – тази институция е длъжна да предостави място и имена (така се превежда Яд Вашем от иврит) на всички жертви от Холокоста.

Този закон определя и особен статут на тези хора, които единствено от благородни подбуди, съзнателно и без корист, с риск за собствения си живот, са спасявали евреи през годините на Войната. По старинна еврейска традиция такива хора са наричани  „хасидей уммот ха-олам“ –  буквално – „праведници всред народите на света“,  или накратко – праведници между народите или праведници на света.

Паметта и словото са със сигурност дълбоко залегнали в основа на еврейското мировъзрение. „Никой не е забравен, нищо не е забравено“ –  тази поетическа фраза на Олга Бергхоллц, въплътена от една страна във фантастическите акции на Моссад за залавянето на Айхман и унищожаването на терористите, избили еврейските спортисти на олимпиадата в Мюнхен, на убийците на деца и невинни жертви, а от друга – в издирването и запазването на паметта на всеки неевреин, който е спасил безкористно и с риск за живота си и живота на близките си евреин от унищожение.

Защо неевреи само? Защото евреите имат и една друга поговорка „Кол йисраел аревим зе лазé!” –  в превод от иврит – „Всички евреи са отговорни един за друг!“.

Няма да споменавам колко са признатите праведеници на света за всеки народ поотделно – правенето на такива класации в контекста на този разказ е унизително и ваденето на заключения и изводи е порочно и пошло. Всеки подвиг е личен и всяко добро дело има своя дълбока индивидуална мотивация.

Миналата година бях в Яд Вашем. Има неща, които наистина не може да се опишат. Безумно-ужасяващи и страшни неща. А това, което ме порази дълбоко – пред мен имаше голяма група посетители – не смея да ги нарека туристи поради трагичната святост на това място –  с характерни азиатски черти и външност – сдържани, тихи, дисциплинирани и вежливи, хладни. И когато стигнах след тях до края – всички – и мъже, и жени плачеха. Без изключение.

За това и реших да напиша няколко реда за един праведник от България, чието име и дело е една величественост и съдбата му повтаря като горчива ирония съдбата на най-известния праведник на света Раул Валенберг.

Няколко думи – за събития от живота на Митрополит Стефан Софийски  – по малко или почти неизвестни – може би цензура или самоцензура са спестили тези поразителни факти – тясно свързани със святата му борба за спасение на българските евреи.

Преследван и заплашван от фашисткия режим, очернян, клеветен, унижен и унищожен от комунистическата власт, дал импулс и вдъхновение с огромния си авторитет на духовен водач на редица българи – не само тези, които са признати като праведници, но и на цяло съзвездие писатели, политици и общественици, обществени организации да застанат в защита на евреите.

Софийския Митрополит Стефан.

За него е писано и много, и малко, а и бездушно, и с полуистини. Зад огромния авторитет, зад светостта на делото на Стефан Софийски са правени опити за създаване на погрешна представа за истината за Холокоста и България.

Прочее, това е не само в България. Нито Датският крал е носил жълта звезда – красива легенда, която не помрачава достойното му поведение. Но нито спасяването на евреите от Дания с лодки и корабчета е ставало безкористно от над 300 собственици и капитани. Точно обратното – евреите са били оглозгвани до кост. Ценности, семейни бижута, скъпоценности, картини, произведения на изкуството, спестявания, пари в наличност… всичко това е цената, която са платили, за да се качат на лодки и корабчета, спасението в Швеция.

Опитите покрай истинските герои да се прикачват и други –  било нещо като Стокхолмски синдром, било от благодушие или рекламно-политически цели е недостойно и осквернява паметта на хора като Стефан Софийски.

1940 година

Така както Раул Валенберг трескаво е издавал шведски документи на евреите в Унгария по-късно от юли 1944 година, така и Митрополит Стефан Софийски е разпоредил да се приемат евреи в Българската православна църква още при първите признаци за изтребление на еврейството от 1940 година. Нещо повече – виждайки, че този акт за спасение на евреите е изкористен, че на много места евреите са покръствани срещу пари, ценности и имущество – в писмо до епархията –  с гняв и справедлива ярост припомня срещу мародерство, съблазън, алчност и изнудване в Българската православна църква и предупреждава за наказания. (окръжно на Соф. Митополия писмо №4870 от 23 ноември 1940 година.).

Когато се говори и пише за спасяването на българските евреи, обикновено всичко се свежда до всеизвестни истини и общоприети полуистини и неистини около датата девети/десети март 1943 година. Но факт е, че българското правителство още 1940-1941 година започва планомерно да се подготвя за решаване на „еврейския въпрос“. Още 1940 година по нареждане на министър Габровски – Александър Белев заминава за Германия за „специализация“ по унищожаването на евреите.

От протоколите на синодалната сесия на Светия синод  – ноември 1940 година –  става ясно, че е поставен въпросът за отношението на църквата към евреите. През лятото на 1941 година външния министър Иван Попов изпраща списък за всички евреи – български поданици в Германия и окупираните от нея страни. Включително над 140  евреи – български поданици във Франция, които са заловени и загинали в концлагери.

Това е състоянието на държавата, в която Стефан Софийски с огромния колосален авторитет като духовен водач, човек и религиозен сан отначало сам и впоследствие подкрепен безапелационно и решително, смело от огромна част на българския културен и обществен елит се възправя срещу кървавото цунами на Холокоста в Европа. Още от 1940 година.

1943 година

Пика на антисемитизма в България. Стефан Софийски е подложен на натиск, терор и заплаха за живота му заради енергичната му дейност за спасение на евреите.

В анонимен позив на младежката фашистка организация – крило на Съюза „Отец Паисий“ – Софийския Митрополит Стефан е наречен „калугер със светски навици, когото повече знаят локалите на Париж и Лондон, отколкото софийските черкови“, „… масон с расо“, „…югославски агент“, „…юдофил..“ –   в края на този позив Митрополитът е заплашен с „народния гняв“, който хвърлил от Лобната скала в Царевец, патриарх Йоаким III Български и с големи букви:

         – … Предупреждението, че това може да се повтори, а и ако в България републиканците станат с един по-малко сигурно е, че никой няма да съжалява.

През 1943 година на втори април на редовна сесия на Светия синод наместник-секретарят докладва и цитира Софийския митрополит Стефан:

Независимо от преразказа и сухия протоколен език, ярко се чувства загрижеността, огромната човечност, човеколюбието и добротата на митрополита, срещите му с делегации на евреите от разни градове, …срещи с добри българи – молеха Църквата да каже своята дума и по тоя въпрос и да ги защити (евреите) …Светия синод  …направи постъпки пред министър-председателя със специално изложение.

Занесох на министър-председателя това изложение и лично го помолих при прилагане на Закон за защита на нацията (ЗЗН) да се оказва милост и човечност към страдащото еврейско малцинство. Изтъкнах му, че ние не правим политика от тоя въпрос, но отзовавайки се на молбата на християните… ние не можем да стоим равнодушни….Казах му, че ставали наистина доста нередни работи, както е случая с Пловдив.

Пловдивския архиерей Кирил (за евреите, от Пловдив):

Утеших ги и им казах, че ако се видят застрашени, давам им убежище в моя дом. 

През 1943  година продължава да стои на дневен ред т.нар. еврейски въпрос.

На 25 юни 1943 година – заседание на Светия синод „по новото положение на евреите в страната“.

…Същият висш сановник, архиерей, (който заявил, че би дал убежище на евреите в своя дом в Пловдив няколко месеца преди това):

Еврейският въпрос не е въпрос на морал, а на сигурност. Тази мисъл чухме и в скорошната реч на райхсминистъра на пропагандата „Д-р Гьобелс“. Дали той е имал предвид германската обществена действителност и на нея дава отговор… не знаем. Струва ми се, че в Германия въпросът за евреите е разрешен отдавна. Болезнената му фаза отдавна е преминала. Види се господин райхсминистърът отговаря на моралните смущения, които еврейския въпрос е предизвикал в други страни. …Пък след войната ще може вече да се пристъпи към окончателното разрешаване на еврейския въпрос съобразно с обстоятелствата..

След влизането на Червената армия в Будапеща –  Раул Валенберг, човекът спасил 100 000 евреи е арестуван от Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) и отведен в СССР. Дълги години руснаците са отказвали да дадат каквито и да е сведения за него, дори са отричали факта, че са го отвлекли и арестували  от сградата на Червения кръст в Будапеща. През 2016 година заявяват, че е „починал“ в съветски затвор още 1947 година.

Каква е съдбата на Митрополит Стефан? 1945 година

Отначало е избран за екзарх, 1945 година – надявал се е да бъде избран за патриарх, но именно Синодът е саботирал избирането му за патриарх. Митрополит Кирил предприема действия пред комунистическата власт, които говорят, че вече е бил в ход заговор за сваляне на екзарх Стефан от този сан.

 1948 година

На 8 юли 1948 година Политбюро на БКП взема решение 126, което гласи:

Въпросът за вдигането на Екзархията в патриаршия да се изостави за сега. Във връзка с това да се направи консултация със Съветското правителство.

Митрополит Стефан се връща в София от Всеправославното съвещание в Москва през август, но то не донася патриаршеската титла на Митрополита. Предаден от свои и нежелан от чужди. На 25 септември Светият синод изселва екзарх Стефан в село Баня, Карловско, в отдалечена и запусната вила.

През този период Синодът предприел и действия, с които обвинил екзарх  Стефан във финансови злоупотреби. Било предвидено екзархът да бъде осъден за престъпления против социалистическата държава, държавна измяна. Обсъждал се е и модела за „приемането и настаняването“ на екзарха в някой от манастирите в СССР.

1950-1957 година

През 1950 година октомври по време на заточението си Митрополит Стефан пише „Част от възпоминанията ми около еврейския въпрос в България – Гонението“. Спомени от Стефан – митрополит Софийски, и екзарх Български – за изселването на беломорските евреи през март 1943 година и предприетите от него действия.

Трудно се разчита ръкописа на един болен, възрастен човек писан с мастило и размазан на места – и все пак:

В пролетта на 1943…по пътя Дупница–Кочериново срещнах трен с изселени евреи от Беломорско-Кавала…  туй надхвърля представата за ужаса… и на безчовечността. Във вагони за добитък,  старо и младо, здраво и недъгаво, майки с пеленачета, и жени в положение натръшкани като сардели… прави и изнемощели. Надават отчаян вик за милост, за помощ, за водица, за въздух за най-малката доза от човечност…

В село Баня преминават последните години от достойния живот на този велик човеколюбец, на този свят човек до тъжния край през 1957 година.

Никой не е забравен, нищо не е забравено“ –  това не е лозунг!

Не трябва да минаваме с равнодушие край съдбите на хора, имена, които трябва и сме длъжни да помним. Праведниците на света. На почетния медал, който се връчва на човека получил такъв статут е изкован надпис на френски и иврит:

С БЛАГОДАРНОСТ ОТ ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД. КОЙТО СПАСЯВА ЕДИН ЖИВОТ – СПАСЯВА ЦЕЛИЯ СВЯТ!

Свързани публикации

Дигитална книга

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

октомври 2020
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031