Център за еврейско-българско сътрудничество

Рита Леви-Монталчини – жената, която променя света

Доживяла до 103 години, невробиоложката е най-възрастният носител на Нобелова награда и първата жена, приета в Папската академия на науките

Рита Леви е жена, за която се разказват легенди. Прави удивителна кариера, която й носи световна известност. Тя е поредният носител на Нобелова награда от еврейски произход, освен това и най-възрастният нобелист. Също така е първата жена, приета в Папската академия на науките. Обявена е за пожизнен сенатор на Италия – чест, която се полага само на бившите президенти. Като се добави, че е и изящна красавица, притежаваща царствен стил, става повече от достатъчно, за да поискаме да надзърнем в живота на Рита Леви по-отблизо.

Родена е през 1909 година в Торино, в сефарадско еврейско семейство. Тя и нейната близначка Паола са най-малките от четирите деца. Майката е художник, бащата – електроинженер и математик.През 1930 година, заедно с братята и сестрите си към фамилното си име прибавя и майчината фамилия – Монталчини. През тийнейджърските си години Рита мечтае да стане писателка и се възхищава от шведската писателка Селма Лагерлоф След като вижда близък приятел от семейството, умиращ от рак на стомаха, решава да учи медицина.

Въпреки съпротивата на баща си, според чиито консервативни възгледи образованието пречи на ролята на жената в семейството, през 1936 година завършва успешно Медицинската академия в Торино. Кариерата на учен е основната страст в живота на Рита.

След дипломирането си тя се отдава на научна дейност. Започва работа като асистент на известния хистолог Джузепе Леви в Психиатричната и неврологична клиника на Торинския университет. Благодарение на този изключителен учен тя открива неврологията, която се превърна в нейна страст. По-късно учи и усъвършенства уменията си в Брюкселския институт по неврология.

Академичната  кариера на Рита Леви е прекъсната от „Манифеста за защита на расата” на Бенито Мусолини от 1938 г. и последвалото въвеждане на закони, забраняващи на евреите да заемат академични и професионални кариери.

След отстраняването им от университета, Рита и нейният ръководител Джузепе Леви се местят в Белгия. Професор Леви започва работа в в университета в Лиеж, а Рита – в Неврологичния институт в Брюксел.

Рита Леви-Монталчини приключва работата по научния си проект в навечерието на влизането на германските войски в Белгия. Връща се вкъщи и заедно с родителите си решава да изгради живота си така, че да бъде минимално зависима от „арийския свят“, който ги заобикаля. Създава лаборатория в собствената си спалня и както споделя, инструментите, стъклените съдове и химикалите, от които се нуждае за работата си, не се различават от тези, използвани през 19 век. Понякога вместо професионални инструменти, тя използва заточени шевни игли. Що се отнася до резултатите от изследванията, те се публикуват в Белгия, тъй като италианските научни списания не допускат публикации на евреи.

През целия си живот Рита вярва, че човек не трябва да се страхува от трудностите: най-добрите резултати се постигат в процеса на преодоляването им. „Трябва да благодаря на Мусолини, че ме обяви за по-ниска раса. Благодарение на това намерих радост в работата, уви, вече не в института, а в спалнята“, казва тя.

През 1942 година, когато нацистите окупират Северна Италия, семейството на Рита заминава за Флоренция. Там тя отново се отдава на научна дейност вкъщи. От съседните села купува яйца, които са й нужни за да прави своите научни опити. След освобождението на Италия от съюзническите сили известно време Рита работи като лекар в бежански лагер, а през 1045 година се завръща в Торинския университет и заема място в Института по анатомия.

Силно повлияна от работата на американския ембриолог Виктор Хамбургер, който е бил в течение на нейните изследвания, водят до започване на съвместен проект. Получила покана за обща работа във Вашингтонсктия университет в Сейнт Луис, през 1947 година Рита заминава за САЩ. Тя планира да работи там само една година, но остава четвърт век, става професор във Вашингтонския университет и получава американско гражданство.

По време на експерименти, проведени в САЩ, Рита открива неизвестно досега вещество, което стимулира растежа на нервната тъкан. Това й дава начало за разработване на нови лечения за болестта на Алцхаймер, безплодие и рак.  Впоследствие американският изследовател Стенли Коен се присъединява към нейната работа и  успява да открие друго подобно вещество, което което  стимулира растежа на кожата и клетките на роговицата.

Успешната обща работа на Рита Леви и Стенли Коен е възнаградена – през 1986 година те са отличени с Нобелова награда за медицина и физиология. Така вече 77-годишната Рита се оказва най-възрастният нобелист.

„Ако не бях преживяла дискриминация и преследване, никога нямаше да получа Нобелова награда“, казва в едно интервю Рита Леви. В същото време е много спокойна по отношение на своя еврейски произход: „Никога не съм имал чувството, че сме по-добри от другите нации. Чувствах се и евреин, и италианец „.

С течение на годините научните постижения на Рита Леви-Монталчини получават все по-голямо признание. Заедно със сестра си Паола тя основава фондация за подпомагане на млади учени.  Избира бъдещи стипендианти от фондация Леви-Монталчини чрез лични интервюта.

От 1 август 2001 г. Рита Леви-Монталчини е пожизнен сенатор в Сената на Италианската република. Често взема участие в дебатите, известна е с умерените си леви убеждения. През 2004 г. влага научния си и личен авторитет в успешната кампания срещу решението на тогавашния министър на образованието да премахне биологичната еволюция от националния учебен план. Оглавява и фондация за правата на жените в Африка. Тя е първата жена, приета в Папската академия на науките. И това въпреки нейното твърдение за пълната липса на религиозни възгледи Получава поредица ордени, медали и престижни научни награди.  През 1968 г. става десетата жена-член на националната академия на науките на САЩ,   през 1987 г. е удостоена с Националния медал за наука – най-високото научно отличие на САЩ, през 2008 г. става старши офицер на Ордена на Почетния легион на Франция,  както и Доктор хонорис кауза в Университета в Мадрид.

В интервю, дадено по случай нейната 100-годишнина, Рита Леви-Монталчини признава: „Зрението и слухът ми са отслабнали, но мозъкът ми работи перфектно. Сигурна съм, че интелектуалните ми възможности сега са по-големи, отколкото в младостта ми, предвид целия ми натрупан опит. Тайната на живота е да мислиш постоянно. И да спреш да мислиш за себе си.” И още: Жените, които промениха света, нямаха нужда да демонстрират нищо друго, освен интелигентността си.“

„Тя изгради научно-изследователски мост между два века, по който вървят поколения учени от цял свят”, е мотивът на Българското дружество по клетъчна биология да обяви 22 април за Ден на Рита Леви-Монталчини.

 

Любопитното в личния живот на прочутата еврейка е, че никога не се е женила, няма деца, не е боледувала. „Никога не съм имала никакво колебание или съжаление в този смисъл … Животът ми е обогатен от отлични човешки отношения, работа и интереси. Никога не съм се чувствала самотна”, признава в едно от интервютата си тя. Рецептата й да дълголетие е: ставане в пет сутринта, ядене само веднъж на ден, по обяд, постоянни упражнения на  мозъка и лягане в 23 часа. Преди това – чаша супи или един портокал.

И още едно признание, макар да звучи анекдотично:

„- За подобряване на храносмилането пия бира, при липса на апетит пия бяло вино, при ниско кръвно налягане – червено, при високо – коняк, при ангина – водка.

– А вода?

– О, такава болест още не съм имала… „

Източник и снимки: https://nauka.bg/, https://www.eurochicago.com/

https://www.vesti.bg/, https://www.pinterest.co.uk/,https://polymus.ru/,https://biographe.ru/

Свързани публикации

Дигитална книга

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

ноември 2020
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30