Център за еврейско-българско сътрудничество

Симон Синьоре – еврейката, която освободи Франция от ограниченията

100 години от рождението на легендарната актриса

Познатата непозната. Така може би ще определи Симон Синьоре човек, който не познава актрисата извън филмовите й превъплъщания. Много е писано за личния й живот, особено за връзката й с Ив Монтан, който е с нея, докато смъртта ги разделя.

Нека днес, в деня, който се е родила, й окажем почит, припомняйки няколко ключови епизода от нейния живот.

Дали еврейските корени на тази изключителна жена са в основата на някои етапи от житейския й път, или тя просто е с особена чувствителност към неправдите в битието?

„Може да бъде изненадващо, че Симон Синьоре, легендарната френска актриса, известна преди всичко с неостаряващата радикална чувственост, която донесе на екрана, заслужава да бъде включена в пантеона на истински еврейски герои”, пише Санди Флитърман- Луис  в Jewish Women`s Arhive.

Eврейският отпечатък върху нейната дейност, както на екрана, така и извън него, е малко видим за широката публика. Той изпъква главно в проектите, които Симон Синьоре предприема през последното десетилетие от живота си. Разчитаме го най-вече в нейната автобиографична книга „ Носталгията не е това, което беше” и силно аплодираният й роман „Adieu Volodia“, който пресъздава с изключителна чувствителност  емигрантския живот в Париж от 1919 до 1945 година.

 

Рожденото име на актрисата е Симона Анриета Шарлота Каминкер. Фамилията Синьоре, с която е известна, е всъщност девическото фамилно име на нейната майка. Според биографите  й, тя прибегнала към тази промяна по време на Втората световна война, за да избегне проблеми с немците – фамилията на баща й – Каминкер, им звучала „еврейски“.

Малката Симон се ражда на 25 март 1921 г. във Висбаден, Германия. Баща й е журналист и художник-пътешественик. По стечение на обстоятелствата детските години на Симон преминават в Париж. По време на окупацията на Франция през Втората световна война семейството се премества в Лондон. Симон си намира работа като стенограф и журналист, преподава английски и латински, за да подпомага семейството. Записва се на курсове по драматично изкуство. Още там е забелязана от режисьорите Марсел Карне и Ив Алегре, който става неин съпруг. Успехът й идва именно с филма на Ив Алегре „Демони на зората” с който става известна в цяла Франция. Международна известност получава през 1953 г. с филма „Тереза Ракен“.

Филм след филм, ръка за ръка с втория си съпруг Ив Монтан – партньор и на снимачната площадка и в живота, се натрупва дълга поредица от впечатляващи  филми. Роят се и наградите…

Героините, претворени от Симон Синьоре, са които 87. Кулминация в артистичната й кариера е филмът „Път към висшето общество“ /1959 г./, за който е наградена с най-престижните награди в света – „Сезар“ от Кан и американския „Оскар“.

След 60-те години Симон Синьоре коренно променя амплоато си – от изкусителна, но хладна красавица на екрана, изведнъж я виждаме в ролята на пленничка в нацистки концлагер в „Смъртно опасно дело“, участничка в Съпротивата по време на войната.  Изобщо героините й стават обикновени жени от народа с драматична съдба. През 1977 г. се снима във филма „Целият живот е напред“, който й донася нова колекция от награди. Това е вторият й грандиозен професионален успех, сравним с успеха на „Път към висшето общество“.

Последното голямо международно признание й носи филмът „Котката”,  в който заедно с Жан Габен изпълняват главните роли. И двамата са отличени за тях със „Сребърна мечка“.

 

Междувременно двойката Синьоре-Монтан става известна и със своята ангажираност с каузи за социална справедливост и човешко освобождение. Те започват все по-често да реагират на политическите събития по света. Срещат се с първия президент на Израел Бен Гурион, пишат протестно писмо до съветския посланик в Париж във връзка с нахлуването на войските на Варшавския договор в Прага и т.н. Симон Синьоре се включва в прочутия „Манифест 121” в подкрепа на борбата на алжирците срещу колониалната политика на Франция.

Предричат на Симон Синьоре блестящи изяви и като писател. Романистката Маргарет Дюрас казва за нея: „Тя беше кралица. Тя освободи Франция от всичките й ограничения”. Но… не било писано.

Симон Синьоре угасва тихо през септември 1985 година от нелечима болест.

Източници: https://impressio.dir.bg/, http://drugotokino.bg/, https://jwa.org/,https://www.chr.bg/

Свързани публикации

Дигитална книга

Ad

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

април 2021
П В С Ч П С Н
« мар.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930