Център за еврейско-българско сътрудничество

Соломон ибн Габирол – хилядогодишна памет

Соломон ибн Габирол е една от забележителните фигури на еврейската школа за религиозна и светска поезия по време на еврейския Златен век в мавританска Испания. Той е и важен неоплатонически философ, поет и кабалист, живял и творил в Андалусия.  Роден е в Малага, Испания, около 4782 г по еврейския календар (1021 г.) и умира във Валенсия, Испания, на 36 или 37 години. Той винаги подписва произведенията си с прякора „ал-малаки“, нещо като „ел де Малага“. Известен е и с латинската форма на името си Авицеброн. Той е един от първите философи в Европа, които се занимават с неоплатонизма и се опитва да го свърже с еврейската философия. Някои от концепциите му са поддържани от Бонавентура, Дънс Скот и Джордано Бруно, но и критикувани – от Алберт Велики и Тома Аквински.

Въпреки краткия си живот, Соломон ибн Габирол печели голяма слава приживе и още повече след смъртта му, когато неговите писания стават  по-известни.

Соломон, който загубва родителите си в ранна възраст, продължава с изучаването на Талмуда, в което намира единствената си утеха. Младият Соломон е пламенен учен и владее иврит, както и арабски езици и граматика. Той също така изучава астрономия, геометрия и философия:

Ибн Габирол започва да пише еврейска поезия като много малък. На 16 -годишна възраст той пише известна поема, която започва с думите „Аз съм господар и Песента е мой роб“. Това стихотворение, озаглавено „Azharoth“, се основава на заповедите на Тора Таряг (613) и е включено в службата Shovuoth. През същата година прочутият учен Рав Хал Гаон умира във Вавилон, а Соломон ибн Габирол пише четири некролога  за смъртта на този велик човек.

Ибн Габирол пише възхвали на равин Самуил Ханагид, а също и на друг еврейски министър, Йекутиел ибн Хасан от Сарагоса. Последният става приятел и покровител на Ибн Габирол. За съжаление Ибн Хасан среща насилствена смърт чрез фалшиво обвинение от враговете си. Ибн Габирол, който по онова време е на около осемнадесет или деветнадесет години, съчинява трогателна похвала за загубата на приятеля си.

Еврейската поезия на Ибн Габирол черпи от традициите на арабските стихове, заемайки метрики, схеми за рими и образи. Неговата светска поезия се разпространява широко, а религиозните му стихове са включени в еврейските молитвеници. Той е най -известен със своята дълга предана поема Keter Malkhût („Короната на кралството“); много еврейски молитвеници включват това стихотворение за рецитиране на Йом Кипур. Освен „Azharoth“, в молитвеници са включени и неговите „Shir Hakovod“ (Песен на славата) и „Shir Hayichud“ (Песен на единството). Ибн Габирол също така създава „Кинот“ /погребални песни/ за разрушаването на Храма и тежкото положение на Израел.

Животът на Ибн Габирол не е много щастлив, защото той е самотен млад мъж с чувствителна душа. Той не се поколебава да използва своите поетични дарби, за да осъди липсата на еврейски настроения на някои видни членове на общността му. В резултат на това се сдобива с много врагове, които правят  живота му в Сарагоса нещастен. В крайна сметка Ибн Габирол е прогонен от родния си град и прекарва няколко години като скитник,  без късмет, страдащ от много житейски изпитания. Не е изненадващо, че в стиховете му има нотка на горчивина, но това често е придружено от чувство за хумор.Само на 23 години Ибн Габирол написва книгата си „Tikkun Middoth Hanefesh“ (Подобряване на качествата на душата). Приблизително по същото време той пише и „Mivchar Hapeninim“ (Избор на перли). И двете са написани на арабски и по-късно преведени на иврит от Юда ибн Тибън. В тези книги Ибн Габирол представя колекция от морални поговорки и максими от еврейски и нееврейски източници. Най-известната книга на Ибн Габирол е „Mekor Chayim“ (Произход на живота), която той пише около 28 -годишна възраст, отново на арабски. Това е философско произведение, придобило голяма популярност в латинския си превод „Fons Vitae“ (Източник на живота). Арабският оригинал е загубен, но латинският вариант е запазен изцяло и през 1926 г. е публикуван в превод на иврит.

Смъртта на Ибн Габирол е обвита в мистерия. Легендата разказва, че загинал по същия начин, както равин Джуда Халеви –  стъпкан до смърт от арабски конник. Според друга легенда е убит от мюсюлмански поет, който ревнувал поетичните дарби на Габирол и който тайно го погребал под корените на смокиня. Дървото дало плодове в изобилие и с изключителна сладост.

На името на Соломон ибн Габирол  е кръстена най-голямата улица в Тел Авив, Израаел. Тази година /2021 / родният му град Малага  чрез  поредица от събития празнува  хилядата години от раждането на великия испано-еврейски поет и философ.  Улица Alcazabilla е домакин на първата от многото инициативи за прослава на ибн Габирол: литературни четения на негови творби и откриване на паметник – статуя, направена от американски скулптор Рийд Армстронг през 1970 г. В края на четенията кметът на Малага Франсиско де ла Торе заявява, че възраждането на статуята на Ибн Габирол дава на Малага „реален образ на отворен космополитен град, включващ култури и толерантност“. „Беше преди, продължава и днес и ще бъде утре, това е един от активите на града“,  изтъква в словото си той.

 

Малага

Източник и снимки: Антонио Перез от „ЕSTREYA” Българо-Испански културен център, https://bg.wiki2.wiki/, https://www.tripadvisor.com/, https://www.potagayrimenkul.com/, https://www.123rf.com/

Антонио Перез е основател и управител на Българо-Испански културен център ЕSTREYA”, приел за мисия да опазва и популяризира сефарадското наследство в България. В него не само могат да се учат испански и каталонски езици, но и се дава възможност за опознаване на различните култури на испанския свят чрез различни дейности, свързани с испаноезичната култура, гастрономия, традиции, обичаи и др.

 

 

Свързани публикации

„Танцуваме с Мириам“ – уъркшоп

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Дигитална книга

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

октомври 2021
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031