Център за еврейско-българско сътрудничество

Стихове, родени от унгарски и бургаски поети в творческото ателие „Море от думи“

По покана на Център „Алеф” в Бургас пристигнаха седем писатели от Унгария. Заедно със свои колеги от Бургас, те участваха в творческо ателие „Море от думи”. Вдъхновени от Бургас, морето и творческия дух на приятелската среща, те написаха блиц-стихотворения.  Лиана Петрова преведе стиховете от унгарски на български и съответно от български на унгарски и те  прозвучаха на литературната вечер в Дома на писателя. 

Вижте тук създадените в Бургас творби:

Атила Хеди Ботош

Пиргоски полусън

Да знаеш преждевременно

защо би го искало?

Какво слага в краката ни

морето. Сред наносната

салата насам

се срещат най-вече няколко сърца –

миди, далекоизточни Рапани.

Показни иконостаси

на едно сенчесто/нюансово заклинание

на българина, на руснака,

на гърка. Отразени светлини на табели,

местата на Флоренский,

пулсиращи светофари,

на меко благородния

Пиргос. Подарът на морето,

Който надничайки от писалките,

Се пробужда по любимите лица.

„О миг, колко си прекрасен“ –

Задъхва се Радой

(или една аполонска вълна?)

  • „Бягай, тук да не те хванат!“

 

 

Атила Яс

Бургаски сън

в съня си по прекрасни и непознати брегове

вървях до сутринта със своята любима.

изглежда ми българско по-късно. морският бряг.

любовта разбира се е вечна. затова обичам

изоставените брегове.

 

Бургаско страстно хайку

не пиша стих

да бъдеш чайка да летиш

да бъдеш бряг на море

 

Дьонди  Хегедюш

 

Химикалът не пише,

засъхнало е в него морето.

Дъхваш му, отново

едно незабравимо

изречение, за което

не си спомняш.

Дьорд Сонди

 

Пръските? Ранен задух

Дюните? Склоновете им се задъхват май

Сърпът разсича така

остро сиротно

крайбрежната поляна

че лъчът на настъпващия отлив

се разстила по венцелистчетата

замислена е далечината

възцарява се вертикалът на въздишката

въпреки че

 

Имре Бабич

Хайку-венец за морето в Бургас

 

За морето един

унгарец какво знае? Все пак

си спомня за него.

 

Хайвер в дълбините

се люшка като чайките

на хребета на вълните.

 

Подарък – безмълвно

е морето, без него

човек плачейки преживява.

Сабина Уги

 

Прозорецът на хотелската ми стая няма брава

Събуждам се от крясъка на чайките

Веднъж съм била вече тук

познавам лилаво-зеления ти ритъм,

макар да се завърнеш там,

където веднъж сме били щастливи

не би било позволено

докато не съм тук

може би ще пристигна след седмици,

но вече не съм и у дома,

когото наричам аз,

се клатушка по един мост,

който от брега

през морето води към нищото.

 

Чаба Жебьок

 

Танка за морето

 

Морето остава

Макар постоянно да се променя

Но ще бъде,

не като

Картина на Климт, песен на Ленън

Макар и те да са общо богатство.

Бина Калс

….

Стоим пред морето,

Което е чувало всичко.

Моренце,

Запомни тези

Унгарски поети.

Те ще пишат за теб

Сега,

но ти ги повикай

някога през лятото

и тогава нека

пишем върху пясъка.

 

Елена Трендафилова

 

……

През октомври морето е

въздишка по лятото,

думи от стъпки по пясъка,

раковини със спомени,

в които е скрито слънце…

 

Елка Василева

……

Морето е мерилото за вечност.

И аз му доверявам ключа на сърцето си,

където пазя всичките съкровища

на крехката си памет за обичане.

Защото знам, че всеотдайно е на вярност,

макар водите му понякога да са измамни.

 

Иван Сухиванов

……

Раковината е застинала дума –

ехо от древно море –

варварско арго

забравено завинаги

Калина Тельянова

Миг и вечност

И ти, и аз, море, сме в есента,

Ти – в твоята поредна,

Аз – в моята единствена.

Ти си във вселената на твойта вечност,

Аз – в песъчинката на моя миг.

Керана Ангелова

Море-2

Когато бях риба,

Хрилете ми вдишваха океана

И го издишваха,

Вдишваха и издишваха, докато напълних пределите си

С всички води на света.

Огромна жажда е безпределното в мен –

Може да се напълни

Само с море-океан.

Милка Иванова

Кафене на брега

в настроение „хайку“

и шума на есенното море

български и унгарски поети

в играта на вдъхновението –

пожълтяла фотография

от бъдещето

 

Мина Кръстева

……

Безкрайно есенно море,

След шум и глъч

Отново насаме със себе си.

Притихнали и уморени

Край теб полягат сънни брегове,

А над вълните ти,

Като злокобна орис,

Надвисва мрачното небе

Във пазвата си скрило

Смеха и слънцето.

Море, космическа безкрайност.

 

Роза Максимова

……

Лунната пътека,

Няма и добра,

Полягва над вълните –

Златна брошка.

Морето влюбено

Си тананика нещо свое.

И мечтае. В синьо.

Росен Друмев

…….

… море от думи –

Варварско

И страстно

… море без думи –

Истинско

И нямо

 

 

 

Свързани публикации

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Ad

Архив

Календар

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930