Султана Суржон е една от най-активните български художнички през 30-те години на ХХ век. Родена е на 12.05.1900 г. в Нови Пазар. Като дете на голямо семейство с усет към изкуството тя рано открива своя художествен талант. Бащата на Султана – Сабитай Сурожон имал силно развита музикална памет и перфектен слух, пеел и свирел на цитра и мандолина. Майка й – Естер била надарена с мек и топъл глас. Големият брат на Султана – Исак свирел на цигулка и флейта. По-малките Софи и Леон също показали голям талант в музиката.
Султана Суржон учи в Държавната художествена академия от 1921 до 1927 г. при професор Цено Тодоров и професор Харалампи Тачев. В последващите години тя редовно участва във всички обществени изложби и тези на жените- художнички и на художниците евреи. Нейните публични изяви започват през 1931г., когато вече е член на Дружеството на жените- художнички, дружество „Родно изкуство“ и това на Южнобългарските художници. През 1932 г. изявите й продължават в „Художници- евреи в България“. От 1933 г. е член на художествения комитет на еврейското културно дружество за литература и изкуство „Пробуда“, заедно с Буко Пити, Алберт Михаел, Буко Коен и Мишел Левиев.
През 1938 г. художничката заминава за година в Париж, където се присъединява към Дружеството на френските независими художници. Участва в тяхна изложба в „Гран Пале“ с три композиции на голи тела и впечатлява публиката с чувството към детайла, сияйно със своя колорит. Често рисува свои сънароднички, като успява да съчетае в творбите си реалното, индивидуалното и родовото. За постигане на крайния ефект Сурожон първо рисува с четка, а след това получава тоналностите чрез смесване на боите с пръсти върху платното. Работи предимно със светли и живи цветове, на което се дължи ефирността на рисунките й. Успехът й се дължи и на това, че сама избира моделите си. Въпреки скромния живот, който води, Султана изпълнява портрет по поръчка само ако моделът отговаря на нейния усет.
През 1953 г. Султана Суржон напуска България и се установява в Тел Авив, Израел. Участва в изложби в Барселона, Испания (1955г.) и Тел Авив (1957 г.).
Умира при автомобилна катастрофа в град Бат Ям на 18.01.1961 г.
Султана Суружон е изключително ценена в чужбина и на аукциони нейните произведения се продават на цени, надхвърлящи значително първоначалните. Авторка на маслени платна и акварели, тя се нарежда сред майсторите на портретния актов жанр. Нейни творби се съхраняват в НХГ – София.