Център за еврейско-българско сътрудничество

Тайният дневник на полско момиче, убито от нацистиjте, излиза в книга

Тетрадката на Рения Шпигел е съхранявана в трезор в продължение на 70 години

Тайният дневник на полска тийнейджърка, убита от нацистите през 1942 г., ще бъде публикуван, след като 70 години е лежал недокоснат в банков трезор. „Дневникът на Рения: Животът на момиче в сянката на Холокоста” ще бъде издадена от членове на семейството на Рения Шпигел. Книгата е сравнена с дневника на Анe Франк, съобщава Би Би Си. Тя ще излезе от печат във Великобритания на 19 септември.

„Господи, нека да поживея, умолявам те, искам да живея!“,  повтаря момичето, ужасено от нацистките погроми.

За дневника на Рения сестра й Елизабет, споделя:  „Чела съм само част от него, защото постоянно плачех“.

Елизабет, която се е казвала Ариана, преди да смени името си, помни сестра си като „много тихо и замислено момиче”. За нея по-голямата ѝ сестра е била като втора майка, споделя тя пред кореспондента на Би Би Си.

 „Тя беше много интелигентна. Ръководеше литературния кръжок в училището. И беше много, много мила“, казва Елизабет.

Рения Шпигел от Перемишл, Югоизточна Полша, започва книгата си, когато е на 15. Страниците на дневника свидетелстват за честите бомбардировки, как семейството е принудено да се укрива и как други еврейски семейства изчезват от гетото.

Но сред тези ужасяващи разкази Рения, която мечтае да бъде поетеса, описва първото си влюбване в момче на име Зигмунт Шварцер. Те споделят първите си целувки часове преди нацистите да стигнат до родния ѝ град. Тя е била на 18 през юли 1942 г., когато е убита от германски войници, открили я да се крие на един таван, след като е избягала от гетото.

Предлагаме откъс от „Дневникът на Рения“:

7 юни 1942 г. „Накъдето и да погледна, се лее кръв. Такива ужасни погроми. И убийства, убийства. Боже Всемогъщи, за пореден път се смирявам пред теб, помогни ни, спаси ни! Господи Боже мой, нека да поживеем, умолявам те, искам да живея! Изпитала съм толкова малко от живота. Не искам да умра. Страх ме е от смъртта. Всичко е толкова глупаво, толкова дребнаво, маловажно, незначително. Днес си мисля и се притеснявам дали не съм грозна; утре може завинаги да спра да мисля.“

***

Зигмунт написва сърцераздирателния финален пасаж в книгата след нейната смърт. Той е депортиран в Аушвиц, но оцелява в лагера на смъртта и става лекар в армията на САЩ, а през 1950 г. намира сестрата на Рения Елизабет и майка ѝ Ружа в Ню Йорк и им го предава.

„Да разбера за този дневник, беше шокиращо преживяване – казва Елизабет. – И аз, и майка ми го виждахме за първи път. Ние двете бяхме единствените оцелели.”

Елизабет и майка ѝ се твърде разтърсени, за да четат книгата, която им занесъл Зигмунт, и я оставили на съхранение в банков трезор.

„Майка ми така и никога не успя да преодолее смъртта на сестра ми”.

Дъщерята на Елизабет Александра Белак иска да научи повече за леля си и през 2012 г. дава текста за превод от полски на английски, за да може да го прочете. Накрая решава да го издаде.

„След след като прочетох този дневник, успях да разбера дълбочината, широтата и зрелостта на тази красива душа – казва тя. – Мислех си, аз не стигнах до тази история само заради себе си – всички трябва да я научат.“

Източник: https://www.ploshtadslaveikov.com

Снимки: https://www.dailymail.co.uk, https://www.facebook.com/penguinbooks и архив на семейство Белак

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031