Център за еврейско-българско сътрудничество

ЦКЕБ и реакцията й срещу Закона за защита на нацията

Автор: Екатерина-Виктория Миронова

Ролята на официалното представителство на евреите в България пред централаната власт, често е пренебрегвана, дори игнорирана. Днес познаваме имената на Димитър Пешев, Димитър Икономов, БПЦ, различните професионални съюзи и организации и техните протести срещу ЗЗН или депортациите. Всъщност в общата картина на събитията от приемането на ЗЗН до включването на България във ВСВ, Централната консистория и нейната роля и действия срещу законопроекта за защита на нацията, се губят или са малко известни.

1 септември 1939 година.Нацистка Германия напада Полша, с което поставя началото на най-кървавият конфликт в човешката история.Тогава е създаден и първият лагер за изтребление на евреите – Треблинка. Следващата 1940 година в XXV ОНС, започват обсъжданията на проектозакона за защита на нацията, още преди България да стане съюзник на Германия. Съобщаването на новината за подобен закон, който ще ограничи правата на една конкретна етническа група, тази на евреите, води до безпрецедентна реакция от страна на българската общественост и Консисторията. Шест дни, след като министъра на Вътрешните работи и народното здраве, Петър Габровски[1], обявява намерението за внасяне на подобен законопроект, по примера на Нюрнбергските закони, Централната консистория на евреите в България подготвя и разпраща циркулярно писмо до: Никола Логофетов, тогава председател на XXV ОНС, Иван Багрянов, Mинистър на земеделието и държавните имоти, с приложение на професионалното разпределение на евреите в България, Никола Мушанов, тогава народен представител в XXV ОНС, проф. Петко Стайнов, д-р Никола Сакаров, депутат в XXV ОНС, писмо получава и Димитър Пешев, подпредседателя на Народното събрание. Единствените различия в писмата, всъщност са приложенията към тях. В циркулярното писмо,  българското еврейство, в лицето на Консисторията, заявява, че: „Българското еврейство, което от толкова години живее в България отдавна е приобщено с неразрушими връзки към българския народ. Българските евреи в своите разбирания и чувства са били винаги и са там, където е целия български народ, в дни на радости и скърби. […] Евреите в България са много по-близки до българите, отколкото до своите съплеменници от другите земи.“, което пряко кореспондира с един от мотивите за прокарването на ЗЗН: […] еврейството, което като част от международното еврейство си остава чуждо на българския дух и с космополитическите си връзки представлява опасност за националната държава.[…]”.

Българската консистория продължава да опровергава част от мотивите, в подкрепа на все още проектозакона: „Икономическото положение на на евреите в България, в общи черти, е еднакво с икономическото положение на българин от града. Даже може да се каже, че е по-лошо: 8/10 от стопанските възможности на страната са затворени за евреите.“. Тук се имат предвид съдебна система, висши постове в държавни и общински служби и предприятия, военно командване, културни дейности и т.н.

Мотивите на министър П. Габровски, че еврейството е чуждо на българския дух, бива опровергано, още веднъж, с Приложение № 1, към писмото изпратено до Народното събрание, което е списък на загиналите евреи по време на войните от 1885-1912/3 и 1915 – 1916 година, което е подписано от Коюмджиев, началник отделение в Министерство на войната, Золотович, завеждащ бюро Статистика, о.з. полковник Аврам Тааджер, председател на Дружеството на участвалите във войните български евреи, и Алфред Демайо, секретар на Дружеството. Общия брой на загиналите евреи е 952 души.

Всъщност основните икономически заниятия на евреите в България са насочени към дребна търговия, занаяти и свободни професии. Българската консистория, подкрепя тези твърдения, чрез фактите: прилага статистическите данни от периода 1934-1936 година, Приложение №3 за професионалното разпределение на евреите в София. От това приложение, ние разбираме, че заетите евреи в свободните професии са 329, занаятчиите – 2078, работници – 1780, чиновници на частни служби – 1170, пенсионери и рентиери – 295, банкери – няма, индустриалци – 84, търговци – 2411, от които 723 са амбулантни, безработни –  828, деца до 6-годишна възраст – 2444, студенти – 176, а учениците – 4685.

Подчертаването на добрите отношения между българите и евреите през годините, не спират до тук. Например в Приложение „Факти и прояви на българското еврейство в защита на България“ изпратено до Народното събрание, се подчертава исторически факти и обстоятелства, например: Писмото на папа Николай I, папа Григорий II, брака на Иван Александър с еврейката Сара и други, като ясно се подчертава връзката на еврейските общини с България, и не само това, ами и участието на българските евреи в застъпничество за българи пред османските власти. Целта на това Приложение, разбира се, е да подчертае патриотизма и себеопределянто на българските евреи, като част от България.

По-любопитно е Приложение 4, което дава сведения за участието на евреите в престъпността в България. В този документ, са изпозлвани официални статистически данни от периода 1920 – 1935 година. Консисторията, разделя различните видове престъпност, като съотнася общия брой (българи и други етности), спрямо евреите. Съобразно коефициента на евреите в България, който е изчислен на 0.85%, се правят изчисления за масимално „допустимия“ брой престъпления на еврейската общност и реално извършените такива. От всички изкарани, официални данни, излиза, че в периода 1920 -1935 година в България са извършени 32 000 престъпления, от които, според коефициента, на еврейското население „се падат“ 2760 случая, а реално извършените от евреи престъпления са 1850. (910 случая по-малко).

Въпреки протесното писмо от страна на Консисторията в България и опитите й да спре гласуването, законопроектът преминава на първо четене в Народното събрание. Въпреки това, Консисторията не се отказва от своето намерение да се бори срещу него. На 25 ноември 1940 година, Консисторията изпраща писмо до подпредседателя на Народното събрание, Димитър Пешев, с предложение за промяна на чл. 17, букви „б“, „г“, чл. 18, 19, 22, 24 и 28 от ЗЗН, чрез които се отнемат основни политически и граждански права.. В мотивите си за исканото, Консисторията, настоява да не се отнемат, поне, активните избирателни права на евреите. (чл. 17, б). По отношение на чл. 17, т. „г“, Консисторията настоява тя да бъде изцяло премахната. (забрана за влизане във войската). По отношение на чл. 18, който позволява на евреите да заемат длъжности, само тогава, когато няма българи-кандидати, трябва да бъде заменено, според Консисторията, с „в размер, съответен на числото на евреите в даденото място“. Консисторията настоява чл. 19 да бъде напълно премахнат от ЗЗН, тъй като това „постановява принципа на закрепостяването на евреите към дадено място“. По отношение на чл. 22, Консисторията настоява да бъде премахнат пасажа: „а по доклад на Министъра на търговията, промишлеността и труда, да вземе мерки за установяване и надзираване на имотното състояние на лицата от еврейски произход“, мотивите за исканото, е „постигането на едно относително спокойствие за работа, което ще скове волята за по-трайна и плодотворна дейност“. Този член би довел до основателни опасения, че в случай на прилагането му, много работници от еврейски произход ще бъдат лишени от възможността за препитание, тъй като ЗЗН , в тази си част налага 50% от работещите в еврейски предприятия да бъдат българи. За Консисторията работата под постоянен страх, внезапни проверки или своеволя от страна на местните власти, прилагащи закона, би довело по скоро до смут в стопанския живот на страната, отколкото до баланс, спокойствие и сигурност. Консисторията предлага добавка, към член 28 от ЗЗН, която да гласи: „от действието на тоя закон се изключват участвалите във войната евреи и техните семейства, сираците и вдовиците от войните, така също и заслужилите за България и българския народ евреи“. Консисторията, подчертава, че дори и в държавите, в които действат подобни закони, винаги има една категория от евреи, върху които не действа.

Въпреки острите протести от страна на Консисторията на евреите в България, и не само, Законът за защита на нацията е приет. Дали действията на Консисторията са били достатъчни? Всъщност, трябва да подчертая факта, че на това протестно писмо откликват двама от адресантите: проф. Петко Стайнов и Никола Мушанов, които твърдо, ясно и категорично застават срещу Закона за защита на нацията и държат речи пред Народното събрание, в защита на българското еврейско малцинство, като го определят като „срамен и позорен за българската нация“. Впоследствие към тях се присъединява и Димитър Пешев, който бива бламиран, заради протестното си писмо срещу депортациите. Може би тези действия не са били достатъчни, но искам да завърша с думите, преписвани на Алберт Айнщайн: „Светът няма да бъде разрушен от тези, които вършат зло, а от тези, които ги наблюдават без да правят нещо по въпроса!“.

 

Пети национален литературен конкурс

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Ad

Архив

Календар

септември 2018
П В С Ч П С Н
« авг.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930