Център за еврейско-българско сътрудничество

Шимон Перес – по-голям от живота

„Йеридот Ахронот”

Трудно е да се сбогуваме с лидера Шимон Перес, предизвиквал чувство от удовлетворение до завист, възхищение и презрение, любов и омраза. Трудно е да се сбогуваме заради усещането, което ни бе създал – че ще е тук завинаги.

„Не се тревожи”, би отвърнал на шега Шимон Перес на всекиго, който би се осмелил да спомене възрастта му или пък би го закачил за отказа му да излезе в пенсия. „Няма да забра­вя да умра“. И както обеща, не забрави. Така Израел загуби един от най-великите си политици и държавници, един от най-тем­пераментните и вълнуващите обществени символи, които познаваме от самото създаване на държавата.

Перес не беше просто един от многото политици или пуб­лични фигури. Той бе вечният оцеляващ, Фениксът, които не знаеше кога да остане на земята и постоянно се изди­гаше от пепелта и политаше въпреки всичко и винаги към нови висоти.

Перес притежа­ваше невероятната способност да се ядосва на критици­те и да ги прене­брегва едновремен­но. „Не им обръщай внимание“, би казал той на всеки, който се пита как ще отвърне на различните критици и на онези, които просто злословеха. „Кои са те? Какво са направили? Про­дължавай напред и след няколко години никой няма да помни кои са били те.“

Гневът му нямаше спирка, когато не харесваше това, ко­ето чува, но въпреки това той успяваше да убеди себе си и околните, че не го интересува какво говорят за него. Тази необичайна комбинация веро­ятно му помогна да остане в политиката и в публичното пространство толкова много десетилетия.

Той не винаги имаше пряко влияние върху събитията, не винаги бе в центъра им, но винаги бе наясно с обществе­ната ситуация и настроения в страната – дори ако успееше да вдигне кръвното на поло­вината израелско общество, докато се опитва да спечели разбирането и любовта му. И освен това той търсеше и получаваше възхищението на целия свят, в който вървеше като крал сред кралете, като принц сред принцовете, като гигант сред гигантите.

Трудно е да се сбогуваме с Шимон Перес заради илюзорното чувство, което създаде и подхранваше с думите и дейст­вията си, че ще е тук завинаги. Редом с често критикуваните си идеи и инициативи, които неведнъж го извеждаха до ръба на консенсуса, Перес отгледа една легендарна фигура, по-голя­ма от живота – своята собст­вена. И той наистина бе по- голям от живота, категорично по-голям от героите в мътния обществен живот, които се установи през последните годи­ни. Затова той предизвикваше удивление и завист, възхищение и презрение, любов и омраза.

Той знаеше как да си про­правя път през различните светове, в които плуваше с толкова талант и умение – сега в света на нанотехнологиите и изследванията на мозъка, час по-кьсно влизаше в схватка в калната политика на Партия­та на труда и на прашасалите й институции. Той никога не се предаваше и никога не избегна битка.

Единствено в годините, които прекара в президент­ската резиденция, той овладя склонността си да се впуска в публични битки и възприе поведението на обединител на нацията, който успяваше публично да уважава премиера Бенямин Натаняу, въпреки силното несъгласие на Перес към неговата политика на между­народната арена.

Само веднъж Перес реши да действа по различен начин, до­като беше президент, и това бе в чувствителния период на слухове за евентуален израелски удар по Иран. Тогава Перес предприе решителни действия, за да предотвра­ти операцията, която според него бе военна авантюра от страна на премиера Натаняу и военния министър Ехуд Барак. Без да се колебае, Перес събра влиятелни обществени фигури и представители на медии­те, за да изложи тревогите и страховете си от една акция, която според него би имала ка­тастрофални последици за по­коления израелци. И се успокои едва тогава, когато се увери, че военната операция вече не е на дневен ред.

Когато го питаха защо не изказва мнението си за ситу­ацията около мирните прего­вори с палестинците, Перес напомняше националния си ста­тут. Докато живееше почти сам в президентската резиден­ция, защото съпругата му Соня остана в Тел Авив, Перес успя да спечели обичта на цялото общество, към която се стре­меше упорито през целия си обществен живот. Той обичаше тази любов, обичаше национал­ния си статут и запази това чувство, тази почти любовна връзка и след като напусна президентството. Бе получил достатъчно неуважение и пре­зрение през годините.

Трудно е да се сбогуваме с Шимон Перес и заради неговия противоречив имидж – гигант­ски образ, пълен с противоре­чия, интригуващ имидж заради способността му да води разго­вор като с равен както с пре­зидента на САЩ Барак Обама, така и с Хана от движението Кибуц.

Перес мечтаеше до небеса­та и можеше и да се провали с гръм и трясък, но винаги продъл­жаваше напред. Винаги искаше да е иноватор, да се върви на­пред, да се прокарват пътища, които понякога изглеждат не­вероятни, и не си даваше и миг покой. Когато го питаха защо не си взема отпуск, казваше, че най-добрата му ваканция е на работа, и повеждаше екипа си на „ваканции“ на юг и на север, където заедно с него прегръ­щаха кози, говореха за Давид Бен-Гурион и облагородяването на Негев.

Трудно е да се сбогуваме с Шимон Перес, защото той бе велик ционист и патриот. Може би има хора, подобни нему, но никога няма да има човек като него. Нека почива в мир.

в. Еврейски вести, 14 октомври 2016 г.  стр.1, стр. 9

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031