Галерия от вдъхновяващи образи, необикновени герои, колекция от истории, уловили цялата тревожност на времето от средата на 20 век, Втората световна война и Холокоста. Тази хроника на времето е събрана във великолепна словесна сплав в сборника „Ще ви разкажа за моя спасител“. Книгата съдържа творби на млади автори от пет държави – България, Словакия, Израел, Германия и Полша, получили награди и номинации от международния литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, организиран от Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“.
За да отговорят на темата и критериите на конкурса, в разказите младите разказвачи изследват човешки характери, описват възходи и падения, събират истории, в които действителното и въображаемото са напълно равностойни – светът рязко се е променил, нищо не е както преди, на някои бъдещето е отказано, за други – то е въпрос на морал и съвест. Творбите, събрани в сборника „Ще ви разкажа за моя спасител“, са избрани по преценка на две журита – за български и чуждестранни автори.
За младите писатели, които днес носят факелчето на словото, за непознатите герои, за поколенческия дълг, за червената нишка на човечността и за хората с най-трептящите души, Дияна Бедросян разговаря със създателя на конкурса Алберта Алкалай:
- Сборникът „Ще ви разкажа за моя спасител“ с разказите от VIII издание на Международния литературен конкурс вече излезе от печат. Какво съдържа той?
А.А.Този сборник е най-новата рожба на център „Алеф“. Много сме щастливи с това издание, защото то събира най-добрите разкази, най-добрите произведения на участниците в осмото издание на Международния литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“. Тук са поместени 30-те разказа на 20 български участници и 10 международни. Всеки млад автор е посветил своя разказ на различни герои, на различна тема. Но без значение кой герой са избрали, в коя държава се развива действието, разказите им звучат по удивителен подобен начин- четем техните най-съкровени мечти за един по-добър свят. Това са близо 300 страници, които са и една ретроспекция на самия конкурс, неговия път в годините, за да стигне до своята международна изява през юни т.г. А през юни следващата година чакаме неговото поредно издание, отново в международен формат. Още по-интересно, още по-вълнуващо.
Подтемата в следващото издание е „Необикновени постъпки на обикновени хора“. Търсим подвига на малкия човек, търсим героя- анонимния, малкия, неизвестния, за да покажем, че героите са тук сред нас, тях продължава да ги има и човещината е във всеки един от нас, просто трябва да й дадем място тя да се изяви и да излезе на преден план.
Именно върху това поставяме фокус, и като организатори, и като жури. Затова съм потърсила и такива членове на журито. Миналата година председател на журито беше писателят Георги Бърдаров, спечелил Европейската награда за литература с романа си „Absolvo te“. В романа му има една нишка, която по много сходен начин се съпоставя с нашата идея „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“. В международното жури бе Дорота Фатер, която селектираше полските произведения. Дядо й е бил в Освиенцим. Тя каза: „Аз имах малко време да общувам с моя дядо. Защото, знаете, бабата и дядото правят детството на едно дете. Но той ми е завещал най важното: Имам един поколенчески дълг. С охота се съгласих да бъда член на това жури, за да видя неговия завет, който продължава да живее в мислите на младите хора“. В журито от словашка страна беше небезизвестния писател Павол Ранков, които селектира разказите на 33 словашки деца. Удивително, как толкова деца от Европа, от Израел, откликнаха на нашата инициатива и вложиха най-доброто от себе си, не само като перо, като литературни и творчески умения, но и като гражданска позиция, като исторически търсения. Затова, защото спокойно мога да кажа, че тези деца пишат история.
- Част от световната история влиза в този сборник…
А.А. …с истинските герои, с истинските им имена. На повърхността на историята остават големите имена, политиците, като Димитър Пешев, като митрополит Кирил, Стефан… Но кои са тези хора, направили да бъде възможна тази съпротива? Днес, 80 години по-късно, аз все повече си давам сметка, че това е истински подвиг. Въпреки че звучи патетично, въпреки че звучи като клише… Разбира се, ние не можем да забравим трагедията на тези 11 400 души от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, които са изпратени в камери, техният живот е минал като дим в комина. Но си мисля за тези 48 хиляди български евреи- това е един цял етнос, който успява да дочака края на войната и своя нов живот след това- без страх, без угроза, без репресии, без депортации. Това е нещо, което си струва да бъде разказвано, да бъде изследвано. Нашите участници са търсили сами в архивите сред спомени на преживели, на сървайвъри, на оцелели нови имена, нови герои. Аз самата научих нови неща и смятам, че това е нашата мисия: Да срещаме тези млади хора с малкото оцелели, да общуват заедно. Представете си, след разговор с оцелял- този млад човек вече е докоснат завинаги. Той завинаги остава посланик на доброто. Не мога да си представя, че човек, имал съприкосновение с някой, който реално му е разказал за всичките страдания, тегоби, несправедливости, които е преживял тогава по силата на Закона за защита на нацията и по времето на Холокоста, ще вземе участие в Луков марш. За мен това е абсолютно невъзможно. Затова съм щастлива, защото виждаме отклик в тези млади хора. Виждаме как семената на доброто покълват в тях.
- За мен лично беше учудващо, че младите хора, за които всичко, свързано с информацията, е много по-лесно, се насочват към писането, че имат такъв интерес – не просто да пишат, а да проучват всяка една история, да пътуват, да анализират и да го напишат по такъв красив начин на страниците на този нов сборник, който излезе. Стартира ли вече новия конкурс?
А.А. Да, вече темата е обявена. Започнаха да пристигат и първите разкази. Голямо вълнение има сред младите. А и най-добрите- 20-те номинирани български и 10 –те международни автори идват в Бургас. Тази година Община Бургас щедро подкрепи конкурса и като логистика, и като настаняване на тези младежи.
- Получи се една доста красива и емоционална церемония.
А. А. Не само церемонията, а и съпътстващите събития. Това ни накара да помислим церемонията по награждаването да прерасне в един международен литературен фестивал в Бургас в рамките на три дни. Всички тези номинирани са дали заявка, че носят факелчето на словото в себе си. Те имат нужда да се срещнат с големи писатели, да бъдат научени от тях как да пишат творчески, как да пишат драматично, как да откриват интересните теми в така иначе ординерен и сив живот, как да презентират това, което са написали. Защото и най-красивият разказ има нужда да бъде представен по подходящия начин. И вече е в ход организацията на този международен, уникален писателски фестивал, където младежите ще се срещнат с големите имена в българската литература. Няма да издавам в аванс, но вече имам потвърждение от няколко писатели, които ще дойдат. Те са модерни, интересни и ще срещнат с нашите участници. Обикновено правим и прожекции на специални филми по темата, за които взимаме авторските права, има тематична изложба, разбира се, развлекателна програма за младите хора. Миналата година ги заведохме до остров Света Анастасия, а там имаше литературно четене на част от творбите на участниците. Целта ни е те да се опознаят, да изградят една мрежа от контакти, от приятелства, да остави всичко това един незабравим спомен. И най-вече – да ги бележи с червената нишка на човечността. Да се съпротивляват срещу езика на омразата, срещу ксенофобията. Защото колкото повече се въоръжаваме технологично, толкова повече човешкото в нас изчезва. Това са страховете ни от Матрицата, от тези научно-фантастични филми, които гледаме. Днес все повече се роботизира душата на човек и все по-малко остава човешкото. И точно в този смисъл е нашата работа.
- Къде можем да открием сборника?
А. А. Той ще може да бъде открит във всички училищни библиотеки, в читалищата. Ние ще го разпространим безплатно. Освен това, ще направим няколко представяния на сборника-в Бургас, в София и в по-големите градове, от които има участници. Искаме младежите да дойдат и да кажат кое ги е провокирало, защо са се насочили точно към този или към друг герой. Името на Царица Йоанна тази година сред 180 участници в конкурса се яви три-четири пъти. Това означава, че има поглед, че има търсене към нейните тихи подвизи на фронта на доброто да бъдат открити. Виждам обществените нагласи много ясно в разказите на тези деца. Разбира се, не са подминати двайсетте праведника, които са удостоени с наименованието Праведник на народите, като Анна Сърчаджиева, Надежда Василева-медицинската сестра, която е давала хляб и вода, д-р Герджиков -известни имена в българската история. Но има и съвсем нови, съвсем непознати.
- Интересна е връзката, която център „Алеф“ прави между интелигентните хора в България и тези в различните страни по света. Ще има ли шанс на този фестивал те да се срещнат?
А. А. Да, идеята ни е на този фестивал да дойдат не само български писатели, но и автори от световна величина. Ние работим и с няколко организации и институции: ръка ни подаде музеят „Полин“ във Варшава – за еврейско наследство, култура и история, които популяризираха нашия конкурс на техните страници, много активни са и от къщата-музей „Ане франк“ в Амстердам, които имат младежка мрежа в цял свят. Дори сега по повод 27 януари ще имаме съвместно събитие. Министерството на образованието на Словакия за пореден път публикува на сайта си информация за нашия конкурс с подтик децата да участват. Българските културни институти в Германия, в Испания, също популяризират нашата идея. А последната новина е, че Съюзът на унгарските писатели също публикува информация за конкурса на тяхната страница, както и Съюза на българските писатели, което е един много добър знак.
Има и нещо друго – когато е влязъл Закона за защита на нацията, който прокламира, че евреите са недостойни, некачествени граждани и ги лишава от редица права и свободи, първи българските писатели – като Елин Пелин, Тодор Влайков и др., пишат декларация за несъгласие до тогавашния парламент и управляващите, с което остро протестират срещу този закон. Писателите – това са живата, будната съвест. Хората с най-трептящите души, които откликват на всички несправедливости и несгоди на нашия живот. Аз съм много благодарна на Съюза на българските писатели, защото те показват един континуитет – тогава те са реагирали, днес отново дават трибуна. Имам заявка, че ще участват в нашите събития. В тази симбиоза, в това партньорство, виждам нещо, което е зададено още преди осемдесет години. То продължава и днес.
- Какво ще пожелаете на нашите слушатели и читатели?
А.А. Да не спират да мислят, че необикновени постъпки тлеят във всеки обикновен човек. Нека всеки да обърне поглед навътре в себе си и открие това, необикновеното, защото ние имаме нужда от това и сега, и утре, и в бъдеще.
