110 години от издигането на еврейския храм в Бургас
Историята на бургаските евреи започва след Освобождението на България, 1878 година. Прозрял големите възможности за търговия, които малкото бургаско пристанище е предоставяло, първият евреин установил се тук, бил търговец на портокали. Както се казва, неговият просперитет и авантюристичен дух повлякъл крак и няколко големи еврейски фамилии от развитите тогава Ямбол и Карнобат се преселили в младия Бургас. Преброяването през 1901 година показва, че цялото население на Бургас е било 5000 жители, от които 650 евреи. За десет години, еврейската общност в Бургас се превръща в една богата и авторитетна община. Тя построява свой молитвен дом – синагога, училище за девойки „Алианс” и начално светско училище за еврейските деца.
Преди 110 години центърът на въртене на обществените центробежни сили, за всяка една общност, било то християнска, израилтянска или мюсюлманска, е бил храма. Именно затова бургаската синагога е строена мащабно, пищно, с претенция за дълголетност и величие. Авторът ѝ е италианският архитект Рикардо Тоскани. Едва ли днес има някакво значение колко е струвала земята, която Челеби Презенти, богат търговец на жито е подарил на еврейската община за построяване на синагогата или колко е дала тази община за строеж или за вътрешното и обзавеждане. Във всеки случай то е било много. Но това, което има значение, е че Юдаизама тълкува благотворителността не като дарение, за което трябва да се благодари, а като задължение, което трябва да се спазва. Това е така наречената Цедака. което означава, че за да бъдеш добър евреин трябва да даваш на другите. Затова евреите не изобразяват Божия образ, защото в лицето на другия, на ближния те могат и трябва да съзират лицето на Господ. И той изисква цялата им любов и отдаденост.
Родена с това вдъхновение, Бургаската синагога е завършена през 1909 година. Със своята красота и изящество тя изненадва всички. Сравняват я с Флорентинската синагога и с базиликата Света София в Истанбул. В нейната архитектурна стилистика откриваме както елементи на неокласицизъм и романтизъм, който срещаме в бургаската църква Св. Богородица например, така и ориенталски декоративни елементи, испански и мавритански мотиви, напълно непознати за нашите географски ширини.
Това е духът на Испания, който евреите, прокудени от Инквизицията през 16 век, макар и намерили нова родина на Балканите, продължават да носят в себе си. Споменът и копнежът за Златния век на Испания, за онази култура и естетика, са вградили, 4 века по-късно, бургаските евреи в своята синагога. Достатъчно е било само да се погледнат прозорците на синагогата: витражи с цветовете на дъгата, които вплитали шестоъгълните еврейски звезди в своята пъстрота.
Стените били изрисувани с фигурални орнаменти в синьо, жълто и червено, непознати за синагогите в Западна Европа или Русия. Предполага се, че фреските са работа на известния художник Тодор Карасимеонов. Високият централен свод бил тъмносин, покрит с ярки златни звезди. Архитектът Тоскани е поставил над молещия се човек едно прекрасно звездно небе. Може би е вярвал, че човек може да почувства Бог само чрез красотата на природата, а може би е пресъздал атмосферата и интериора на италианските ренесансови храмове, изрисувани от ръката Микеланджело и Караваджо, днес няма как да разберем.
Освен с орнаменти, стените били украсени с каменна дантела и дърворезба. Мълвата говори, че бургаската синагога е втора по красота и импозантност на Балканския полуостров. Изящната дърворезба била работа на видния за времето си карнобатски мебелист – дърводелец Камил Басан. Негово дело са и столовете, и подиума, на който равинът чете молитвите, и нишата, където се поставя Сефер Тората или Книгата на Петокнижието. Всичко това било обвито с дървени цветя, с линии, които се гонят и пресичат в изящна хармония. Завеските, които покривали Сефер Тората били от червен плюш, а думите- благословии, извезани върху плата били, от сърма.
Синагогата е била осветявана от шест величествени полилеи със свещи и кристални украшения. В средата висял различен полилей, в черно и бяло. подарен на синагогата от семейството на Нисим Бичачо, в памет на младия им починал син. Особено монументални били четирите големи мраморни колони, които носели купола на синагогата, образно те били стожерите на цялата сграда. Два големи балкона, построени етажно един над друг напомнят за архитектурната подредба на балконите на Миланската скала. На първия балкон, обикновено стояли синагогалните хористи, които пеели прочувствените стихове от Псалмите на Давид.
Непосредствено до тях и на втория балкон сядали жените, отделени от мъжете В това разграничаване не е случайно. Жената в еврейското мислене е последното творение на Бог преди съботния ден или края на Сътворението. Тя е перлата на Божията корона. Приема се, че единствено заради нея можем да говорим за човешко съвършенство. Точно заради това в Бургаската синагога на жените е отредено да стоят по време на молитва горе, на високо, близо до звездното небе.
Интересно е, че до синагогата се е намирала малка сграда, така наречения Мидраш, в който са се извършвали ежедневните и съботни молитви. А в голямата синагога са се извършвали служби само на празници. Като че ли на хората им е било непривично да използват тази красота в своето ежедневие. Съзнателно са пазели сладостта от преживяването да си вътре в синагогата само за празниците.
На празници и сватби там се е стичало цялото бургаско еврейско общество. Там отивали и богати и бедни, и млади и стари, както се казва: “Пред Бог всички сме равни”. Последните редове на големия партерен салон били запазени за децата от еврейското училище, облечени официално със сини шапчици – униформата на училището. Точно те днес разказват за прекрасния глас на последния равин Шалом Симха, който завинаги се е врязал в съзнанието им.
На сватби, булката, младоженецът и кумовете стояли от лявата страна на фоайето и всички евреи на града минавали да ги поздравят. Черпило се е с традиционни за испанските евреи сладкиши. Синагогата е била както духовен, така и социален център за еврейското общество на Бургас. За днешния дигитален човек е трудно да си представи, че тогава новините и клюките са се разказвали точно на такива места. Там малката общност е давала точната си оценка за това кое е добро и кое зло, не по Божиите, а по човешките критерии.
Бургаската синагога бързо преживява годините на своето величие .С приемането на фашисткия закон за Защита на Нацията през 1941 година за евреите предстоят изключително трудни години, години на голямо изпитание. Както не веднъж в историята пред тях е поставен въпросът за физическото им оцеляване. Общественият живот на евреите е забранен. В синагогата е тихо. Тишина от болка, обида, тревога и страх. И в тази тишина евреинът търси гласа на Бога.
Днес всички си задават въпроса “Кой спаси българските евреи от лагерите на смъртта?“ Сега всеки има може би и свое мнение. Показателен обаче е отговорът на бургаските евреи, които на 10 Септември 1944 година се събират в синагогата и извършват благодарствена служба за българския народ. Те благодарят на Бог и на България за своето спасение.
Споменът за активния и пълноценен живот на евреите както в Бургас, така и в цяла България, преди Втората Световна война е жив. И затова е напълно разбираемо желанието им да се отворят отново фабриките, дюкяните, синагогите, училищата, организациите. Но още в първите години на социалистическата власт опитите да се възстанови еврейския социален и религиозен живот са обречени на неуспех. Новият режим идва с нов Бог – комунизмът. През 1948-49 година 45 000 български евреи заминават завинаги за Израел. Те заминават със своята България в сърцата си. Днес, 50 години по- късно в Израел има пет периодични издания, списвани на български език. Днес можете да чуете по-възрастни израелци да си говорят на български по улиците и ако спрете някого от тях, той просълзен ще ви изпее ” Мила Родино” и ще ви разпитва за България.
След това масово изселване в България остават 5000 евреи, а в Бургас около 150 човека. Народната власт решава, че тази шепа хора няма нужда от свой молитвен дом и им отнема синагогата. Сградата с уникалните фрески е пребоядисана, всякаква религиозна символика – заличена. Изчезнали са кристалните полилей, разрушени са витражите, мраморните колони, религиозните книги и важни документите, които всеки храм пази, вероятно са унищожени. Балконите – превърнати на два етажа. Столовете, дървените орнаменти, каменната дантела – всичко това днес е единствено в спомените на хората. Цялото това разграбване символично прилича на поругаването на Храма в Ерусалим от гърците, по време на неуспялата битка за елинизация на евреите, водена от Антиох Епифан през втори век преди новата ера.
Но не съвсем. Защото сградата на Бургаската синагога е превърната от социалистическата власт в картинна галерия. Години наред в сградата на бившата синагога стоят платна на големи наши майстори на художественото изкуство. В нея се провеждат литературни четения, камерни концерти и всякакви срещи с културата и изкуството. И в това намирам символичното спасение на синагогата от варварското поругаване на храма. Защото нали именно изкуството е чудото на Творението?! То е това, което ни издига и превръща в създатели. И може би точно така изпълняваме Божия замисъл да съществуваме по Негов образ и подобие.
Въпреки че вече десетилетие, сградата на синагогата е върната на собственика ѝ – Организция Шалом, тя продължава да бъде Градската художествена галерия. И ако влезете днес в нея и се качите горе, близо до купола, ще видите как на места мазилката е паднала и златните звезди, вече много избелели са се показали. Те още искат да светят. И ще светят, може би завинаги за тези, които пазят спомена за Бургаската синагога.
Автор: Алберта Алкалай