Денят е 11 април 1945 г. Съюзническите войски достигат до град Ваймар и обграждат лагера Бухенвалд, като освобождават затворените там. Тази дата, обявена за Ден на концлагеристите, е щастлив ден за останалите живи българи в този лагер на смъртта. Един от тях е студентът по архитектура в политехниката в Дрезден – Карл Кандулков, за когото разказват приятелите му доц. дфн Гено Матеев и Митко Гълъбов.
Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево, баща му е шивач и виден социалдемократ в околията. Карл носи името на Карл Либкнехт, а сестра му Клара – на Клара Цеткин. През 1939 г. Карл Кандулков завършва с отличие Средното техническо училище в София и започва работа при авторитетни архитекти. Отбива военната си служба в школата за запасни офицери в София, като през 1942 г. добива офицерско звание. Същата година записва да следва архитектура в Политехниката в Дрезден. Там е един от организаторите на студентското дружество “Христо Ботев” към БОНСС. Развиват културно-масови изяви, като например хора, в който той пее. Свързват се с немски социалдемократи като Оскар Яутце и Хелмут Хамър. През това време проф. Александър Цанков е създал задгранично правителство и през октомври и ноември 1944 г. набира доброволци за “Българския национален легион”, които да се сражават на страната на Третия Райх. При опита да запише в легиона 20-те български студенти по архитектура, сред които е и Карл Кандулков, среща категоричен отказ. В последните месеци на хитлеризма да хвърлиш български младежи в огъня на смъртта е морално престъпление, но в тази игра няма нравствени норми и императиви. На 16 ноември групата български студенти по архитектура е арестувана от Гестапо. Подложени са на изтезания в килия от бетон, мухъл, задух и без легло. Спят на смени на една дъска, храната е супа от трици. Постоянни побоища с камшик и метални тръби. След това ги прехвърлят с белезници в лагера “Радеберг” на 30 километра от Дрезден. Условията са ужасни, работата е непосилна и много лагерници загиват. На тяхно място докарват други. В две бараки са 400 души на дървени нарове, без отопление и дрехи. На 18 февруари 1945 г. 50 лагерници са натоварени в животински вагон, без отопление и в задух. Пътуват два дена и три нощи без храна и вода. Пристигат в Бухенвалд в студ и мъгла. Есесовец ги преброява и от 50 души се оказва, че 16 от вагона са мъртви. На гарата нашите студенти виждат черупки от яйца и ги изяждат. Намерили в кошче за смет обелки от картофи. Видели ги пленени руски девойки-готвачки, които им сложили тайно варени картофи сред боклука. Борбата за оцеляване е била неописуема! Трябвало да пренасят трупове на мъртъвци до крематориума. Работели при нечовешки условия. На 11 април 1945 г. в Бухенвалд пристигат танкови колони на съюзническите войски и освобождават затворниците. Заварили много изтощени, умиращи и мъртъвци. Освободени са осем останали живи български студенти.
През 60-те години на миналия век арх. Карл Кандулков става кмет на Габрово. Той модернизира града и му придава европейски облик. Негово дело са Дома на културата с паметника на Емануил Манолов, сградата на общината, театъра, пет моста, като до единия на остров в река Янтра е издигнат паметник на основателя на Габрово – Рачо Ковача, Дом на хумора и сатирата, спортна палата, паметници и други забележителности.
СЪДБИТЕ НА НАШИТЕ ЛАГЕРНИЦИ
От групата студенти Борис Лалов от София умира в лагера на 28 март; Борис Петров от гр. Септемврийци умира на 8 април; Васил Дичев от с. Кръщлево умира на 6 март; Димитър Петров от Горна Оряховица умира на 20 март; Евстати Евстатиев от с. Радославово умира на 18 март; Илия Стоянов (Иката) е застрелян от есесовци на 11 април; Карл Андреев от с. Белимел е намерен край лагера Радеберг в масов гроб под номер 1046, Марин Павлов от с. Бабово е изгорен жив в крематориума дни преди освобождението, Ради Радев от Златица е разстрелян от есесовци.
Освободени са: Борислав Коцев от Русе, но той не успява да се възстанови и почива на 6 юни същата година; Франц Узунов от Враца – впоследствие завършва образованието си и се връща да работи в България, Стоян Хаджиандреев от гр. Пещера – работи като архитект в България; Лука Антонов от с. Брегаре – оженва се за германка и работи като архитект в Германия; Антон Иванов от Бургас – след лечение работи в България като архитект, Георги Георгиев от гр. Ямбол – работи като архитект в България; Димитър Димитров – лекува се продължително, работи в България като архитект; Карл Кандулков – лекува се 80 дни в болница, работи като архитект в България.
През 1988 година излиза книгата „Път през Бухенвалд”, написана от арх. Карл Кандулков и инж. Димитър Дичков. Тя е документален разказ за преживяното от тях в хитлеристките лагери на смъртта.
Източник: http://tretavazrast.com/