Дойчес театър гостува с пиесата на Самюел Бекет в София.
Самуел Финци ще играе в България ролята, която го направи най-добър актьор на Германия. На 15 и 16 юни той ще гостува в София заедно с трупата на Дойчес театър и спектакъла „В очакване на Годо“ по пиесата на Самюел Бекет. Мястото на срещата е голямата сцена на Народния театър. Представлението е в памет на големия режисьор Димитър Гочев, починал преди три години в Берлин, след като остави светла диря в историята на немския театър. Приживе той започва работа по постановката, но след смъртта му тя бе разработена от режисьора Иван Пантелеев, който беше сред близките му театрални сподвижници.
На сцената освен Самуел Финци са колегите му Волфрам Кох, Андреас Дьолер и Кристиан Грасхоф. Заради превъплъщението си във Владимир Финци е удостоен с престижната театрална награда за актьорско изкуство „Пръстен Гертруд Айзолд 2015”, а представлението е избрано сред десетте най-бележити постановки на театралния фестивал на немскоезичния театър Theatertreffen Berlin 2015.
Санчо беше удостоен с отличието след годишното гласуване на 42-ма критици от списание “Театърът днес”. Шестима от тях са го посочили като №1 – достатъчно, за да получи приза.
Има нещо символично във факта, че Санчо Финци стана най-добър актьор на Германия именно с „В очакване на Годо”. В свое есе писателят Георги Марков отбелязва, че тази пиеса е съсредоточена върху чакането. То се явява може би най-постоянното човешко състояние. „Всички чакат, откакто свят светува, човечеството винаги е чакало нещо да се случи, нещо да стане, всеки чака своя Годо, който значи милиони неща и всъщност нищо не значи, защото нищо не може да промени. Бих казал, че това е пиеса за промяната. Възможна ли е промяна? Има ли въобще промяна? Променя ли се нещо на този свят? Можем ли наистина да бъдем сигурни, че хората, които сме срещнали вчера, днес не са същите? В началото на пиесата Владимир и Естрагон хранят някаква абстрактна надежда, че Годо ще промени живота им, като го направи по-добър, макар че никой никога не им е обещавал такава промяна. “Довечера ние сигурно ще спим при него, топло, сухо, с пълни стомаси върху сламата, струва си да се чака за такова нещо…” Но по-късно изчезва и този смисъл на чакането на Годо, а Естрагон дори не си спомня да са имали сигурна среща с господин Годо. Така пиесата стига до идеята за неизменността на света и нещата. “Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите”. Или: “Количеството на сълзите в света е постоянно. На всеки един, който започва да плаче, съответства друг, на друго място, който спира да плаче.”
Изявленията на Финци след получаването на наградата показаха, че пиесата на Бекет е сред любимите му театрални преживявания. “Тези неща са субективни – на едни се харесва едно, на други – друго, но спектакълът е добър. Аз много харесвам това представление “В очакване на Годо” и се радвам, че доста хора мислят същото. Професионалистите също го оценяват. Важно е не кой откъде идва, а какво носи в себе си. Не съм се замислял дали Иван Пантелеев е български или немски режисьор. Той е режисьор. Аз обичам да работя с него, защото смятам, че много го бива. И когато човек работи с хора, които му създават чувството, че разбират какво правят, му е много приятно”, признава Санчо.
Източник: http://www.monitor.bg/
